Решение № 44 от 18.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500540 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 397 от 12.07.2024 г., постановено по гр.д. № 164/2024 г.

Окръжен съд Велико Търново е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. София да заплати на И. И. В. сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо Д. П. Т. в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2022 г. по вина на Ш. К. – водач на товарен автомобил Рено, с рег. № 76АА****, застрахован по сключена международна застраховка в Република Турция HDI, валидна от 23.08.2022 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства, като съдът е приел, без да е доказано по делото, че между ищеца и неговия дядо е съществувала особено близка, трайна и 1 дълбока житейска връзка, както и че за ищеца са настъпили значителни морални болки и страдания от загубата на неговия дядо с продължително проявление във времето. От събраните свидетелски показания не може да се направи несъмнен извод за доказаност на активната материално правна легитимация на ищеца, липсват данни за конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина за създаването на особено близка духовна и емоционална връзка между внука и неговия дядо преживе, която да осъществява признаците на необичайна за този вид роднинска връзка.

Оспорва се изводът за необичайност на тази връзка, изразена в споделено ежедневие в спортната зала, в която дядото на ищеца е бил треньор по карате, обстоятелството, че ищецът е тренирал при дядо си, помагал в тренировъчния процес и съпътстващите дейности по организиране на пътувания и участие в спортни състезания. Тези отношения жалбоподателят счита за правило в традиционното българско общество и семейство. Ищецът е живеел с родителите си в отделно домакинство, а прекараното свободно време извън училище с неговия дядо и участието му в тренировъчния процес не установяват изключителност на съдържанието на създадената връзка.

Недоказано е, че търпените от ищеца морални болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите в подобна ситуация.

Свидетелите не са се намирали в близки отношения с ищеца, които да предполагат познаване на личния му емоционален свят и съдържанието на връзката му с неговия дядо. Съдът не е отчел, че осем години преди събитието ищецът е заминал за гр. Варна, където завършил висшето си образование, след което е започнал работа в гр. София, като е живеел самостоятелно и е посещавал родителите си и дядо си по празници и почивни дни. Не се доказа финансова помощ от страна на дядото за закупуване на апартамент в гр.

София от ищеца, дори да се приеме това за доказано, същото не се явява необичайно за вида роднинска връзка. Макар и млад човек, ищецът е започнал живота си самостоятелно, по свой собствен път и различни приоритети в живота си, като липсата на ежедневно споделено реално общуване между него и дядо му, неизбежно се е отразила и повлияла близостта им. Не се доказаха болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайните, тъй като разпитаните свидетели не са общували с ищеца след смъртта на дядо му и не са възприели лично обстоятелства относно емоционалното му състояние. При условията на евентуалност, ако се счете искът за основателен, е направено възражение за завишеност на присъденото обезщетение, като несъответно на доказано търпените болки и страдания.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално се намали размерът на обезщетението до сумата от 5000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата, но заема писмено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, 2 становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с иск, предявен от И. И. В., против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо Д. П. Т., настъпила при ПТП на 13.11.2022 г., в размер на 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2023 г. – датата на предявяване на претенцията, до окончателното изплащане. В исковата молба е изложено, че 13.11.2022 г. на път II-55 с посока на движение от гр. Гурково към гр. Велико Търново, водачът Ш. К., при управление на товарен автомобил марка Рено 2021, с рег. № 76АА****, с прикачено полуремарке Шмитц, нарушил правилата за движение по пътищата, като при избиране на скоростта си на движение от 82 км/ч превишил максимално допустимата за съответния пътен участък от 50 км/ч, при условията на мокра настилка, при дъждовалеж, допуска косо навлизане на полуремаркето в насрещното пътно платно и се блъска в насрещно движещия се лек автомобил Ситроен Джемпер, управляван от Д. П. Т., при което е причинена смъртта на водача на лекия автомобил Т.. С влязла в сила присъда по НОХД № 14/2023 г. на ВТОС на Ш. К. му е наложено наказание за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б.

„б” и б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК НК. За увреждащия товарен автомобил Рено 2021 е сключена международна застраховка в Република Турция HDI, валидна към момента на ПТП. Излага се още, че ищецът е внук на загиналия Д. Т., с когото е бил в изключително близки отношения, живеели в едно домакинство, виждали се всеки ден, грижели се един за друг, подкрепяли се.

Фактът, че ищецът е израснал заедно с дядо си, е допринесъл за изграждането на много силна емоционална и духовна връзка помежду им. Вследствие на загубата на толкова близък за него човек, ищецът претърпял неимуществени вреди. Смъртта на дядо му променила изцяло живота му, загубата му предизвикала емоционален срив у него, емоционалната връзка между двамата не е обичайна, те изградили доста по-близки и трайни отношения. Счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди би бил сумата от 100000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до 3 окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се оспорва материално правната легитимация на ищеца, тъй като от представените доказателства не може да се обоснове изключението, предвидено в ТР 1/2018 г.; при условие на евентуалност се оспорва размерът, като силно завишен.

С обжалваното решение е прието, че е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на товарния автомобил, както и на предпоставките на чл. 511, ал. 3 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по предявения иск.

Прието е, че ищецът е доказал съществувала особено близка, трайна и дълбока житейска връзка между него и починалия му дядо, в резултат на която загубата на дядото се е отразила върху негативно върху емоционалното му състояние. Приет е за справедлив размер на обезщетението 50000 лв., до която сума предявеният иск е уважен, ведно със законната лихва, като е отхвърлен за разликата до 100000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото Констативен протокол за ПТП, препис извлечение от акт за смърт № 1124/22.11.2022 г., Присъда № 8/27.02.2023 г. по НОХД № 14/2023 г. на ВТОС се установява, че на 13.11.2022 г., на път II-55 /Гурково-В. Търново/, при км 32+200, с посока на движение от гр. Гурково към гр. В. Търново, при управление на товарен автомобил Рено, с рег. № 76АА****, с прикачено полуремарке Шмитц, Ш. К. нарушил правилото за безопасно движение по пътищата, регламентирано в чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движението си от 82 км/ч превишил максимално допустимата за съответния пътен участък разрешена скорост от 50 км/ч, при условията на мокра настилка в резултат на дъждовалеж, и в резултат на това допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. Т. – водач на лек автомобил Ситроен Джъмпер, както и телесни повреди на повече от едно лице. На виновния водач е наложено наказание.

Ищецът е внук на загиналия Д. Т. – Удостоверение за съпруга и родствени връзки № ГРАОН18-208/30.11.2022 г. на Община Хасково.

Не се спори също, че виновният водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, система Зелена карта, сключена с турска застрахователна компания HDI SIGORTA A.S. , валидна към датата на произшествието.

Ищецът е отправил претенция към НББАЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, като не се спори, че на 18.10.2023 г. тази претенция е заведена при ответното сдружение, и по нея е отказано определяне на обезщетение.

За установяване на отношенията между ищеца и починалия са разпитани 4 свидетели. Св. В. А. познава ищеца от 15 години, както и неговите родители, и дядо му Д. Т., и баба му. Големият син на свидетеля е тренирал при Д. Т. карате девет години, а после – и малкия син до смъртта на Т.. И. бил постоянно в залата, помагал на дядо си, той също тренирал карате с големия син на свидетеля. Помагал на дядо си в залата, тренирал малките, а дядото – понапредналите. Свидетелят помагал в залата, отварял я, когато отидат на състезания. Родителите на И. са лекари, давали дежурства, и той постоянно бил с дядо си, спял у тях, дядо му го гледал, те постоянно вървели заедно.

Когато И. отишъл да учи във Варна, винаги събота и неделя идвал да помага на дядо си в залата, подготвял състезанията, защото ходели из Сърбия, Македония, подготвял участията, списъците с децата. После се преместил в гр. София. Баща му взел апартамент на изплащане, Т. го изплащал, помагал за обзавеждането, постоянно ходел с буса, носел му мебели и други неща от Хасково. Когато пътували за Сърбия, минавали през София да го вземат.

Свидетелят също пътувал с буса, с децата и с него. Вземали И., защото по състезанията било хаос и трябвало да се организират децата. За това се грижел основно И., някои от родителите помагали. Свидетелят ходел с тях, защото имал категория да кара буса, ако се наложи. И. бил като помощник треньор, неофициално си тренирал, дядо му го научил на хватките. Преди свидетеля да влезе в залата, дядо му и преди това го бил тренирал. Ходели заедно за риба, свидетелят също ходел с тях и неговото дете. След като се прибирал от Варна, И. отсядал при дядо си, първо идвал при баба си и дядо си, после при родителите си. Когато имал проблеми, отивал при дядо си. Свидетелят има наблюдения от залата, където тренирали по цял ден. Постоянно И. идвал при дядо си, когато има проблеми. След смъртта на дядо си, спрял да идва в залата. Спрял да вдига телефона си, свидетелят му звънял, искал да го викне да си вземе грамоти, медали, за спомен. Случайно го срещнал на гробищата и той му казал, че не иска нищо от тази зала. Затворил контактите си с всички от залата. Свидетелят знае, че И. направил гроб на дядо си, на който имало сложен златен медал от колекцията му. И. го направил от мрамор, имало и една купа, но я откраднали. Т. споделял на свидетеля, че помагал за изплащането на апартамента, И. му бил единствено внуче. Свидетелят не е виждал И. от миналата година, когато го срещнал на гробищата, той се затворил, с никой не поддържал контакти, свидетелят питал и другите родители дали са се свързали или чували с него, но на никой не вдигал телефона. Когато станало произшествието, били на състезание в Румъния.