Решение № 1493 от 23.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20255300100750 по описа за 2025 година

Производството е образувано по осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД предявен от С. В. З. срещу ****************.

Ищецът твърди, че през 2021 г. имал пълномощно за представлява кооперация, с множество правомощия. При упражняване на правомощията си установил, че имот за който се отнасял пълномощното е възбранен и е насрочена публична продан по изпълнително дело. Когато съобщил на ********* на кооперацията, последният го помолил да плати задълженията със свои средства, а кооперацията при първа възможност щяла да възстанови сумата. Ищецът извръшил погасяването с банков превод от 39 885.70 лева чрез своя банкова сметка, която открил непосредствено преди това и захранил с 20500.00 евро, които били превалутирани. Ответната кооперация не възстановила сумата, поради което иска да бъде осъдена да му заплати, ведно със законната лихва от подаването на сиковата молба и разноските.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва искът. Признава, че ищецът е бил ********** на кооперацията, но твърди, че средствата, с които е било погасено задължението били предоставени на ищеца от кооперацията, като средствата на каса били намалени 39885.70 лева. Сумата била предадена в брой на ищеца от К. З., за което бил съставен РКО, който ищецът отказал да подпише. Иска предявената претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

От представеното от ищеца и от ответника платежно нареждане от ********* г. се установява, че на същата дата ищецът е превел сумата от 39885.70 лева по банкова сметка на ЧСИ Д.К.- С. с основание изпълнително дело ****** г.

Изпълнението е образувано по искане на Община ******** за принудително събиране на задължения на ответната кооперация за местни данъци и такси. От приложеното изпълнително дело се установява, че сумата е постъпила по сметка и е била използвана за погасяване на задължения на ответника към общината, към Държавата в лицето на НАП и за разноски по принудителното изпълнение. След това изпълнението е приключено поради удовлетворяване на вземанията и разноските.

По делото не са представени доказателства обосноваващи лично задължение на ищеца спрямо ответника, възлизащо на платената сума, нито се доказа средствата да са предоставени на ищеца от самата кооперация. Следователно се налага изводът, че той е погасил чуждо задължение, а именно това на ответника спрямо кредиторите по принудителното изпълнение.

Твърденията на ищеца, че сумата е била предоставена от касата на кооперацията не се установяват. Представеният в тази насока разходен касов ордер не съдържа подпис на ищеца, оспорва се от него и като документ, удостоверяващ изгодни за страната, която го е издала обстоятелства, не доказва въведените с отговора на исковата молба твърдения. Същото се отнася и до констатациите на приетата ССЕ. Тя е извършила проверка на счетоводните записвания, но доколкото те се основават на същия документ, тези данни не са достатъчни, за да се приемат за установени твърденията на ответника. В тази насока следва да се посочи и заключението на вещото лице, дадено при изслушването му в о.с.з., че по отношение на РКО счетоводството не е водено редовно, защото липсва подпис на получател и счетоводните записи, направени въз онова на този документ, са без документална обосновка.

До извод в обратна насока не може да се стигне и от показанията на свидетелката В.. При разпита си тя заявява, че макар да е имало парични средства в касата, с тях се е разпореждал ******* и тя не е присъствала на срещи между него и ищеца. Така събрание гласни доказателствени средства не доказват твърдяното от ответника предаване на сумата.

Твърдените в исковата молба обстоятелства не сочат на никакво правно основание за извършеното от ищеца плащане на дълга на ответника (то не се свързва с предоставеното по това време пълномощно), нито ответникът в отговора е направил твърдения за такива обстоятелства. При това положение извършеното плащане на чужд дълг е без основание, тъй като между страните липсва валидно правоотношение във връзка с осъщественото плащане. Не се е осъществила никоя от хипотезите на чл.

55 ЗЗД, тъй като сумата не е предадена на ответната кооперация, поради което на 2 разположение на ищеца е единствено субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл Решение № 54 от 4.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2024 г., IV г. о.

Ответникът не доказва в отношенията с ищеца да е налице валидно правно основание за така извършеното от последния плащане. Ето защо ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца с процесната сума.

Възраженията на ответника в писмената защита са неоснователни. Произходът на средствата, с които ищецът е погасил задължението на кооперацията има значение за делото само в посочената в отговора хипотеза- ако тези средства са били предоставени от ответника. Страната не доказа това свое възражение, поради което следва да се приеме, че паричните средства са били лични на ищеца, след като са били в негово владение и са внесени по негова банкова сметка.

Неоснователни са и възраженията във връзка с представеното по делото бордеро за покупка на валута. Съгласно документа, ищецът е обменил 20500 евро за 39897.10 лева, като операцията е отразена от гледна точка на банката.

В заключение следва да се посочи, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за д.т., такса за копие на изпълнително дело и адв. възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение за прекомерност. Съдът като взе предвид НВАР, вида на предявения иск, цената му, проведените 3 о.с.з., извършените действия и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъда намалявано на сумата от 3200 лева. Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 4580.12 лева. Разноски за свидетели не следва да бъдат присъждани, защото такива не бяха изплатени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А ***************, ЕИК 115011644, да заплати на С. В. З., ЕГН **********, сумата от 39 885.70 лева- главница, представляваща платени на ******** г. от С. В. З. задължения на „*********************“ по изпълнително дело ***** г. по описа на ЧСИ Д.К.-С., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 05.08.2024г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „********************“, ЕИК 115011644, да заплати на С. В. З., ЕГН **********, сумата от 4580.12 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4