Решение № 12 от 19.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Добрич, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200057 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Р. Т., ЕГН: **********, чрез адв. С. К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу НП № 23-0851001050, издадено на 05.09.2023г. от Началник Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ Пътна полиция „ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

АНО, редовно призован – не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи 1 на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при съставяне на АУАН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 19.08.2023г. около 1.20ч., свидетелите В. Г. и Д. Д. – *** посетили сигнал за възникнало ПТП в гр. Добрич, по ул. „ Генерал Гурко „, на кръстовището с ул. „ Отец Паисий „, в посока бул. „ 25-ти септември „. На място установили л.а. марка „ **„, с рег. № ** в покой, в резултат на съприкосновението му със стълб и ограждения на разделителния остров между двете пътни ленти, насочен с предната си част към бул. „ 25-септември „ и самоличността на неговия водач – Г. Р. Т.. Възприели мокър участък от пътя с течаща вода по пътната лента за движение на автомобила. Изготвили 2бр. снимков материал на ПТП и Протокол за ПТП № 1 843086.

На място, св. В. Г. в присъствието на св. Д. Д. и жалбоподателя, образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 1021259. Вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП с изпълнително деяние, изразяващо се в загуба на контрол над автомобила, в зоната на десен завой при наличие на необозначен, мокър участък от пътя с течаща вода по пътното платно. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя.

Въз основа на така с съставения АУАН, на 05.09.2023г. Началникът на Група в ОДМВР гр. Добрич, Сектор „ ПП „ Добрич издал обжалваното НП № 23-0851-001050, като в обстоятелствената част възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП му наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.

Разпитани в качеството на свидетели В. Г. и Д. Д. потвърждават констатациите в АУАН, които изцяло съответстват и на показанията на св. И.

И. – очевидец на настъпилото ПТП. Св. И. заявява, че лично е възприел поднасянето на автомобила и удара в стълба, непосредствено след преминаването му върху изградената върху платното за движение изкуствена неравност за ограничаване скоростта на движение на МПС. Посредством показанията му по безспорен начин се установява, че по пътната лента за 2 движение на автомобила, в срещуположна на движението му посока се е стичала вода, която достигайки до процесната изкуствената неравност е запълвала основата й и променяла посоката си на движение.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и от приложените, и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: НП № 23-0851001050/05.09.2023г., АУАН бл. № 1021259/19.08.2023г., Протокол за ПТП № 1 843086, 2бр. снимков материал, които съдът изцяло кредитира, ведно със съдържащите се гласни доказателства в свидетелските показания на свидетелите Г., Д. и И..

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП императивно регламентира задължението на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Не се спори между страните, че именно жалбоподателят е управлявал на 19.08.2023г. около 01.20ч. лек автомобил с рег. № ТХ 93 67 МТ. По делото не се събраха доказателства с каква точно скорост се е движил жалбоподателя, която да подлежи на преценка към момента на произшествието била ли е несъобразена с характера на движението в тъмната част на денонощието, атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движението и други обстоятелства. Изпълнявайки задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът на МПС следва да се движи със скорост, при която превозното средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с разрешена от закона скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя правния извод на АНО, че процесното ПТП е в пряко причинно-следствена връзка именно със скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Течащата по пътната лента вода, вероятно в резултат на авария, в тъмната част на денонощието при сухо време, при навлизане в десен завой не би могла да бъде предвидима, а и не е била надлежно обозначена.

В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение за течаща вода по пътната лента. Т.е. като участник в движението не е бил длъжен и не е могъл да очаква такова препятствие, за да възникне заложеното в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с него.

3

Не на последно място следва да се отбележи, че словесно на жалбоподателя е вменено неизпълнение нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща задължението на водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват, в резултат на което е възникнало процесното ПТП, но не и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е наказан на основание чл. 179, ал. 2, пр.

1-во от ЗДвП.

Така мотивиран съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 600 / шестстотин / лв. / л. 6 /

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0851-001050, издадено на 05.09.2023г. от Началник Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ Пътна полиция „ Добрич, с което на Г. Р. Т., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на Г. Р. Т., ЕГН: ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4