Решение № 68 от 25.05.2023, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Балчик, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20213210100200 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „***“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №***, с адрес на управление във Ф., гр.

П., ***, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, ЧРЕЗ „***“ С.А., клон Б., ЕИК ***, гр. С., ***, *** С., ***, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу И. П. Г. ЕГН: ********** С Адрес: гр./с. О., *** за дължими суми по договор за потребителски кредит № *** в размер на 15990.75лв.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с Договор за потребителски заем с номер *** от 09.03.2017 г., *** С.А., П. рег.№ ***, чрез *** С.А., клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на 12 000.00 /дванадесет хиляди лева / лв. на ответника.

На 09.03.2017 г. между „***“ и И. П. Г., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит № *** посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 12000.00 лева за срок от 36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.03.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 478.22 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран 1 лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 478.22 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № *** на 20.05.2017 г., като към тази дата са погасени 1 месечни вноски.

На основание чл. 5 от договора, вземането на „***“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.06.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Б. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № *** както следва:

12066.81 лева (дванадесет хиляди шестдесет и шест лева и 81 стотинки ) главница, 0.00 лева - възнаградителна лихва; 3923.94 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото 2 полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

По този начин ответникът следвало да изплати в полза на „***“ С.А. чрез „***“ С.А., клон Б. съществува вземането по договор № ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***по описа на Районен съд - Б., а именно:

12066.81 лева - главница по договора за кредит, - 0.00 лева възнаградителна лихва, 3923.94 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2017 до 16.10.2020г , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

*** С.А., П. рег.№ ***, чрез *** С.А., клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд Балчик.

По частно гражданско дело № *** г. по описа на РС-Балчик, е издадена Заповед за изпълнение, по силата на която И. П. Г. следва да заплати на кредитора сумата от 12066,81 лв. (дванадесет хиляди шестдесет и шест лв. и осемдесет и една ст.), представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 3923,94 лв. (три хиляди деветстотин двадесет и три лв. и деветдесет и четири ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020 г.; сумата от 386,93 лв. (триста осемдесет и шест лв. и деветдесет и три ст.), представляваща ДТ; сумата от 50,00 лв. (петдесет лв. и нула ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 18.11.2020 г. по ч.гр.д. *** г. по описа на РС-Б. е отхвърлено искането на *** С.А., П., чрез *** С.А. клон Б., ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, *** С., ***, представлявано от Д.

Д. – заместник управител срещу И. П. Г. ЕГН **********, адрес: с. О., *** за издаване на заповед за изпълнение в която е включена сума в размер на 3355.89лв.-представляваща възнаградителна лихва.

Искането е да се установи, че е налице вземане от страна на *** С.А., П. рег.№ ***, чрез *** С.А., клон Б. от И. П. Г. в размер на: 12066.81 лева (дванадесет хиляди шестдесет и шест лева и 81 стотинки ) - главница, 0.00 лева - възнаградителна лихва; 3923.94 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 16.10.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли да се присъдят в полза на „***“ С.А. чрез „***“ С.А., клон Б. да бъдат направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** по описа на Районен съд - Б. разноски както следва: 330.33 лева - държавна такса, 50.00 лева — юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство 3

— 330.33 лева — държавна такса и 100.00 лева — юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият заявява, че предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, но същите се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят поради следните мотиви: С т.18 от TP № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Съгласно посоченото ТР постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, ответникът твърди, че то това не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането, заявено по реда на чл. 410 от ГПК, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл са постановените по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г., II г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на II т.о на ВКС, решение № 200/18.01.2019 г. постановено по т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., които разглеждат въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции по чл. 3 от ЗКИ, какъвто е ответникът- няма причина длъжникът по потребителски кредит да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от длъжника потребител по банков кредит.

В тази връзка представената по делото „последна покана" от 16.11.2017 г. не се установява да е връчена на ответника по делото (отделно от това сам ищецът в исковата си молба прави изявление, в условията на евентуалност, за възможно ненадлежно уведомяване на длъжника за изискуемостта на вземането). Поради липсата на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 4 за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора, поради което ответника прави възражение, че предсрочната изискуемост на заема не е достигнала до него, поради което и вземането не е предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл. 5 от процесния договор за потребителски паричен кредит.

След като предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявените от „***" С.А., клон Б., ЕИК *** искове спрямо ответника - да се признае за установено, че е налице вземане на ищеца срещу ответника по договор за потребителски кредит № ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. № *** г. на БРС, като неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени и като последица от съдебния акт, издадената Заповед № ***/18.11.2020 г. по ч.гр.д.

№ *** г. на БРС - обезсилена.

С оглед изхода на спора по този иск ответникът моли да се присъдят на особения представител разноски по делото, съобразно размерите предвидени в НМРАВ.