Решение № 223 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110105544 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че срещу ответника Д. Д. А. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Излага, че между „С. к.“ ООД и Д. Д. А. е сключен Договор за потребителски кредит № 364732 от 17.10.2019 г., по силата на който последният е получил сума в размер на 400 лева. Същата следвало да бъде върната чрез една вноска в размер на 604 лева с падеж 26.11.2019 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.34 %. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за кредит длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен с повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Уточнява, че същият е сключен по електронен път съобразно правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като при сключването му на ответника е представена изискуемата по закон информация. В случай че съдът не приеме, че договорът е сключен по електронен път, поддържа, че същият следва да се счита сключен с предоставяне на заемната сума.

Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за заем, като по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., „С. к.“ ООД е прехвърлило вземанията си на 1

„А. Б. Б.“ ЕООД. Заявява, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. В условията на евентуалност поддържа, че същият следва да се счита за редовно уведомен за прехвърлянето на вземанията с връчването на препис от исковата молба.

Уточнява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана в съответствие с чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че Д. Д. А. дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД следните суми:

1) сумата от 400 лева/204.52 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 364732 от 17.10.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 17.80 лева/9.10 евро – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 17.10.2019 г. до 26.11.2019 г.;

3) сумата от 113.29 лева/57.92 евро – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 26.11.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9232/2024 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 9232 по описа за 2024 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за гореописаните вземания, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между Д. Д. А. и „С. к.“ ООД по Договор за потребителски кредит № 364732 от 17.10.2019 г.; 2) усвояването на заемната сума от 400 лева от страна на ответника; 3) наличието на валидно сключен договор за цесия между „С. к.“ ООД и ищеца, предмет на който са 2 вземанията по процесния договор за потребителски кредит; 4) съобщаването на цесията на ответника; 5) настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.

По делото не се установяват първата и втората от горепосочените материалноправни предпоставки. Наведените с исковата молба твърдения за сключване на договора по електронен път не са подкрепени с доказателства – в рамките и на заповедното, и на исковото производство са представени екземпляри от договора за кредит в обикновена писмена форма, без положени подписи. Същевременно, приложеният лог файл /л. 15 от делото/ съставлява едностранно съставен от кредитодателя документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и сам по себе си не е достатъчен, за да се установи спазването на предвидения в закона и общите условия на кредитната институция ред за дистанционно сключване на договора и усвояването на заемната сума. Що се отнася до представената разписка за извършено плащане /л. 5/, от нейното съдържание се установява единствено, че претендираната главница е преведена в полза на ответника чрез EasyPay, но не и че реално е получена от последния, респ. че заемът е усвоен.

Ищецът, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал други доказателства в тази връзка, в т. ч. изготвянето на съдебнотехническа или съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като не е отправено подобно искане.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу Д. Д. А., ЕГН **********, от гр. ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, както следва: с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 400 /четиристотин/ лева, равняващи се на 204.52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ – главница по Договор за потребителски кредит № 364732 от 17.10.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 3

– 22.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 17.80 лева /седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, равняващи се на 9.10 евро /девет евро и десет евроцента/ – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от 17.10.2019 г. до 26.11.2019 г.; с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 113.29 лева /сто и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки/, равняващи се на 57.92 евро /петдесет и седем евро и деветдесет и два евроцента/ – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 26.11.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9232/2024 г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4