Решение № 1291 от 19.04.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. *, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110111106 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по предявени от А. П. В. срещу Община *, с адрес гр. *, ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята на бул „*“ близо до спирка „*“ посока Центъра, в гр. *, представляваща публична общинска собственост на Община *, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 58,19 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и лекарствени продукти на 09.08.2022 г., вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал.1 от ЗЗД .

Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2022 г. около 16 часа, ищецът претърпял злополука при падане с управляваната от него електрическа тротинетка, при движение по велоалеята вляво от бул. „*“ близо до спирка „*“ посока Центъра, в гр. *. Твърди се, че пропаднал в дупка, при което усетил силна болка в гърдите и в дясната ръка след удара. Излага, че две жени му се притекли на помощ и му погнали да се изправи, като споделили за многократни инциденти в този пътен участък.

Изпитвал болки при движението на десния си лакът и имал отток на ставата и го боляли гърдите.

Уплашил се, тъй като три месеца преди инцидента претърпял белодробна операция. Излага съображения, че се движел със съобразена и разрешена 1 скорост при настъпване на инцидента. Излага се, че същата вечер посетил спешния център, където бил прегледан. Изписан му бил фиксатор за ръката за 10 дни и поставена диагноза "контузия на гръден кош, контузия десен лакът“.

На следващия ден бил освидетелстван от „съдебна медицина“, където установили контузия на дясна лакътна става, разстройство на здравето неопасно за живота. Твърди се, че физическите болки все още не са отшумели, бил затруднен да ползва активно дясната си ръка, което му създавало значителни неудобства. Излага се, че болките в гръдния кош постепенно отшумявали, но се страхувал да не се отрази на операцията падането впоследствие. Преживял уплаха и стрес. Не бил в състояние да управлява тротинетка. Сочи се, че сторил медицински разходи, които претендира да му бъдат възстановени. Твърди се, че пътният участък и велоалеята, където е настъпил инцидента са публична общинска собственост и задължение на ответника е да го поддържа в изправно състояние. Излага се, че ответникът не е положил дължимата грижа, поради което отговоря за причинените вреди. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа предявения иск. Настоява се, че е изпълнен фактическия състав на деликтната отговорност на общината да поддържа в изправно състояние пътната настилка и че ответникът не е отстранил процесната дупка и понастоящем.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община * е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Намира, че мястото на настъпване на инцидента не е конкретизирано в достатъчна степен. Намира, че с представения снимков материал не може да се удостовери дали действително това е твърдяния пътен участък. Счита се, че доколкото инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието ищецът е могъл да види от разстояние вдлъбнатината и да предотврати настъпване на вредите. Сочи, че ищецът е допринесъл с поведението си за инцидента, доколкото нямало обективни обстоятелства, които да са му попречили да я възприеме. Счита се, че не са представени доказателства с каква скорост се е движел ищеца. С оглед на това релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага се, че съобразно представените доказателства уврежданията обуславят лека телесна повреда, нямало счупване, лечението било само с гел без имобилизация, като нямало данни ищецът в резултат на инцидента да е поставен в положение на зависимост и да се е нуждаел от чужда помощ, респ. да е бил нетрудоспособен. Нямало доказателства за влошено психично здраве на ищца вследствие на инцидента. Намира претендираното обезщетение за завишено по размер, поради което в условие на евентуалност счита, че същото следва да се намали. Оспорва се началния момент на обезщетението за забава от увреждането. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е 2 писмена молба, в която се изразява становище по същество на спора.

Настоява се, че ищецът не е установил, че травмата е причинена от падане при посочените в исковата молба обстоятелства, както и интензитета на болките и страданията. Сочи се, че не са налице данни за усложнения в хода на възстановяването. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на обезщетението. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото медицинско удостоверение №843/2022 г. от 08.08.2022 г. на д-р * /л.11/, се установява, че след извършен преглед на ищеца на посочената в удостоверението дата 08.08.2022 г. е установено наличие на контузия на дясна лакътна става. Посочено е, че описаните травматични увреждания са в резултат на удар с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин от освидетелствания. Обективното състояние на ищеца се изразявало в оточна дясна лакътна става, като пасивни и активни движения са затруднени и болезнени. Заключено е, че в своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент от 08.08.2022 г., издаден от МБАЛ „*- *“ АД /л.14/ при снемане на анамнезата е установено "контузия на гръден кош, контузия десен лакът“. Изписано е лечение.

Съгласно представената епикриза от МБАЛ „*- *“ АД от 14.04.2022 г. от отделение Гръдна хирургия, ищецът е страдал от „Пневмоторакс“, поради което му е извършена операция.

Съгласно представения касов бон /л.13/ ищецът е заплатил 50 лв. на 09.08.2022 г. за извършената е МБАЛ „* – *“ АД медицинска услуга.

На същата дата видно от касов бон /л.17/ ищецът е закупил лекасрствени продукти на стойност 8,19 лв.

От представеното писмо от 05.12.2022 г. на Община *, при ответника в периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. не са постъпвали сигнали за компроментирана велоалея на бул. *, спирка „*“.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на 08.08.2022 г. ищецът е получил контузия на гръден кош и контузия на десен лакът, които могат да бъдат получени по указания от ищеца начин.

Вещото лице заключава, че уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Болевите усещания у последиците при този вид травми отзвучават за около две-три седмици, в който срок е приключил оздравителния процес като не е необходимо специфично лечение. Сочи се, че по делото няма приложени документи за получено каквото и да е усложнение в хода на възстановяването. Посочено е, че в болницата не е назначено лечение. В съдебно заседание вещото лице сочи, че преживяната операция в областта на гръдния кош е засилила болковите усещания, но няма данни да са настъпили усложнения от нея при 3 падането. Вещото лице сочи, че болковите усещания са продължили в този срок от две – три седмици, но не е имало затруднение във функциите на ръката.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Е. В. се установява механизма на настъпване на инцидента. Свидетелката сочи, че през м. август 2022 г. е видяла ищецът да пропада, карайки тротинетка, в необозначена и необезопасена дупка на велоалеята на бул. * до спирка „*“, посока кварталите. Установява се, че дупката е била с размери от около 30 см. в диаметър и дълбочина от 10 см.

Свидетелката сочи, че след инцидента се притекла на помощ на ищеца, който се държал за гърдите и бил много уплашен. Разказва, че в близост до дупката, където настъпил инцидента имало спирка на градски транспорт, светофар и непрекъснато минавали хора, поради което било невъзможно ищецът да се движи с висока скорост. Ищецът не се движел бързо.

От показанията на свидетеля Теодора В.а се установява, че синът й /ищеца/ претърпял инцидент през м. август 2022 г., изразяващ се в пропадане в дупка на велоалеята в гр. *, бул. *, в резултат на който получил травматични увреждания на китката и лакътя. Разказва, че по-рано през 2022 г. на 15.04., претърпял операция на гръдния кош, поради което много се уплашил при падането, тъй като не е бил възстановен напълно. Сочи се, че имал затруднения при пълно вдишване и издишване. Изпитвал паник атаки при болки в областта на гърдите. Имал подуване на дясната ръка, боляло го и изпитвал затруднения при дишане. Травмата на китката отшумяла за около месец, а в останалата част продължило по-дълго. Притеснявал се да не случи нещо в резултат на инцидента и да се наложи отново да му правят операция.

Изпитвал страх да кара тротинетка след инцидента.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Така предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки, а именно наличието на вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, техния вид, обем и интензитет; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа, респективно неполагане на дължимата грижа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника за поддържане на уличната пътна мрежа и тротоарите към нея. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. че пътната настилка, на който е настъпило събитието е бил в изправно състояние към датата на инцидента, 4 както и че ищецът се е движел с несъобразена скорост.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то възложителят на тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност улиците и тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД /в този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС; Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 31 от ЗП, общината следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.