Решение № 279 от 11.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Стара Загора, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500621 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба от Р. Д. Д., чрез адв. С. Р. от АК - С., против постановление изх.№ 85352 от 02.07.2026г., постановено по изп.д.№ 4246/2017г. по описа на ЧСИ Г. И., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело до пълното заплащане от страна на длъжника на дължимите такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 842.73 евро.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Счита, че при подаване молба от взискателя ЧСИ следвало да приложи разпоредбата на чл.

433, ал.1, т2 ГПК и нямал основание да откаже на посоченото в постановлението основание. Счита, че така определения размер на разноските бил прекомерен и недоказан съгласно тарифата, тъй като съгласно т. 27а максималния размер на пропорционалните такси не можело да надвишава вземането в случаите по т.20 и т.26.

Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да върне делото на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване.

В срока за отговор не е постъпил отговор от взискателя „Е.М.“ ЕАД.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Г. И., в които се взема становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и 1 провери обжалваните действия на ЧСИ Г. И. по изп. д. № 4246/2017г. по описа на ЧСИ, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока за обжалване, срещу подлежаща на обжалване действие на ЧСИ.

Изпълнително дело № 4246/2017г. по описа на ЧСИ И. е образувано след прекратяване на правомощията на ЧСИ Н.Г. от 12.10.2017г. и прехвърляне на архива и на ЧСИ г. И.. Предходното изпълнително дело е под № 487/2012г. по описа на ЧСИ Н.Г., образувано е по молба от 06.06.2012г. на БНП П.П.Ф. ЕАД, по приложен изпълнителен лист от 29.03.2012г. срещу длъжника Р. Д. за сумата 7483.38 лева - главница, 4280.90 лв. – надбавка, 1036.69 лева мораторна лихва и 356.02 лева разноски.

След прехвърляне на делото при ЧСИ И. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и са постъпвали периодични месечни суми, съобразно чл. 446 и сл. ГПК. На 09.01.209г. по изп. дело е постъпила молба за конституиране като взискател на АСВ, а на 12.01.2026г. молба за конституиране като взискател на Е.М., заедно с договори за прехвърляне на вземания.

На 02.06.2026г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕАД, в която сочи, че задължението е погасено изцяло, без взискателя да е събрал дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Посочва се, че са постъпили суми в общ размер 4000 евро. Моли да се прекрати изпълнителното производство след събиране на дължимите от длъжника такси и разноски по ТТРЗЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. На длъжника Р. Д. Д. е изпратено съобщение на 22.06.2026 г., с което е бил уведомен за размера на дължимите такси и разноски, след заплащането на които, изпълнителното дело ще бъде прекратено. На 30.06.2026 г. е постъпила молба от пълномощника на длъжника адв. С. И. Р., с която същия заявява, че счита пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за недължима.

По повод на последната молба е издадено обжалваното постановление изх. № 85352/02.07.2026 г. по описа на ЧСИ Г. И., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство до пълното заплащане от страна на длъжника на дължимите такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 842,73 евро. Същото е връчено на пълномощника на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява при писмено поискване от взискателя.

Спорният въпрос в случая основателно ли ЧСИ е отказал да прекрати производството и дължи ли длъжникът заплащане на такси и разноски на ЧСИ по ТТРЗЧСИ след като плащането на задължението по изпълнителното производство е платено директно на взискателя от длъжника, както и дали 2 размера на таксата е прекомерен.

Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.

433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай плащането е извършено след започване на изпълнителното производство. Длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител (делото е образувано през 2012 г., а плащането е извършено през 2026 г.). Безспорно е, че длъжникът е платил извънсъдебно и доброволно по силата на постигнато с взискателя споразумение. Съгласно общото правило на чл.79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ винаги е за сметка на длъжника, когато е платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

Безспорно е също, че по изпълнителното дело са извършени действия от страна на съдебния изпълнител, обезпечаващи и насочени към принудително изпълнение - налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение, възбрана на недвижим имот, които в крайна сметка са станали повод страните да постигнат въпросното извънсъдебно споразумение.

Въпреки, че плащането на задължението по изпълнителното дело да не е постъпило по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, даденото от длъжника пряко на кредитора следва да се счита за събрана в рамките на изпълнителното дело сума. В този смисъл е решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г. IV ГО, Посочените от ЧСИ такси и разноски са съобразени с ТТРЧЗСИ. Същите са за изготвени по делото книжа с цел уведомяване на страните, извършване на справки за имущественото състояние, налагането и вдигането на наложените обезпечителни мерки. Материалният интерес по изпълнителното дело към датата на постъпване на молбата от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство е 12 683,28 евро, с оглед на което е неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че дължимата т. 26 от ТТРЗЧСИ надвишава една десета от вземането по смисъла на т.27а от ТРЗЧСИ.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира за неоснователна жалбата на Р. Д. Д. против обжалваното постановление ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1 т.2 ГПК, преди заплащане на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ от длъжника.

Водим от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба от Р. Д. Д., чрез адв. С. Р. от АК - С., против постановление изх.№ 85352 от 02.07.2026г., постановено по изп.д.№ 4246/2017г. по описа на ЧСИ Г. И., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело до пълното заплащане от страна на длъжника на дължимите такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ в размер на 842.73 евро като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4