Определение № 12358 от 21.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23016/2022
- Вид
- Определение № 12358
- Подписан
- 21.03.2024
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12358 гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110123016 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по делото е приключило с Протоколно определение № 22171 от 11.10.2023 г. постановено по гр.дело № 23016/2022 година.
Постъпила е молба от 27.11.2023 г. от страна на ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за изменение на решението в частта за разноските с искане да му бъдат присъдени разноски, доколкото ответникът заплатил главницата след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва да е налице злоупотреба с право, каквито са били мотивите на съда. Освен това моли за намаляване на присъдените в полза на ответника разноски, като счита, че същото следва да бъде в размер на 300 лв. за исковото производство.
Във връзка с подадена молба по чл. 248 от ищеца, ответникът е депозирал становище, с което моли същата да не бъде уважавана. Счита, че адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответника следва да се определя към датата на постановяването на решението. Оспорва да е давал повод за завеждането на делото. В условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на претендираното от ищец адвокатско възнаграждение.
По молбата с искане по реда на чл.248 от ГПК – за изменение на Протоколно определение № 22171 от 11.10.2023 г. постановено по гр.дело № 23016/2022 година. в частта за разноските, съдът за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Подадената от ищеца молба е в срок, като същата е подадена от лице, което има правен интерес, поради което същата е допустима.
По основателността на молбата
Съдът счита мотивите изложени в постановеното Протоколно определение № 22171 от 11.10.2023 г. постановено по гр.дело № 23016/2022 година за правилни. С оглед приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., както и на практиката на Съда на ЕС, съгласно която член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективността трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна 1 уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи /Решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по преюдициални запитвания от Първоинстанционен съд № 17, Палма де Майорка, Испания) и от Първоинстанционен съд и следствие, Сеута, Испания по съединени дела С224/19 и С-259/19.
Освен това съдът счита, че в настоящия случай е извършена злоупотреба с право от страна на ищеца, доколкото е предявил отделен иск за всяка вноска по сключения между страните договор за кредит, като това негово действие безспорно е с цел кумулиране на разноски в негова полза. Доколкото всичките вземания произтичат от един и същи факт, а именно сключеният между страните договор за кредит, поради което разделянето на вземането за главница, произтичащо от договора за кредит на отделни искове,с цел облагодетелстването с разноски представлява вид злоупотреба с право. С оглед на това съдът счита, че решението в частта за разноските по отношение на частта, в която същите не са присъдени на ищеца правилно.
По отношение на възражението по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника съдът намира възражението за неоснователно.
Доколкото към отговора на исковата молба е приложен договор за правна помощ и съдействие от 19.07.2022., с който е посочен уговорения размер между страните по договора, съдът приема, че същият е съответен на извършеното като работа по делото, процесуалното поведение на адвоката и не следва да се намалява.
С оглед на това подадена от ищеца молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 338970/27.11.2023 година депозирана от ищеца „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, представлявано от Десислав Димитров – управител с искане за изменение на Протоколно определение № 22171 от 11.10.2023 г. постановено по гр.дело № 23016/2022 година по описа на Софийски районен съд в частта за разноските-.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Настоящето е неразделна част от Протоколно определение № 22171 от 11.10.2023 г. постановено по гр.дело № 23016/2022 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2