Решение № 196 от 14.11.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10/2025
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 30.03.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Други актове по делото
- Определение № 11 от 15.01.2025 · Вера Иванова Иванова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.126,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5,ал.1 и ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5,ал.1 и ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129,ал.2,пр.5 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131,ал.1,т.7 · Наказателен кодекс
- чл.325,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.339,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343Б,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500010 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №310 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело №745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. П. С. общо сумата от 40000лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по ДП №284зм1429/2017г. по описа на РУ-гр.Казанлък, ведно със законната лихва от 28.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над присъдената сума от 40000лв. до общо претендираната от 100000лв. е отхвърлен.
Присъдена е и сумата от 4000лв. като разноски за един адвокат.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Прокуратура на Република България, която го обжалва в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 40000лв. с доводи за неправилност, касаещи вида и срока на изтърпяване на мярката за неотклонение, поведението на пострадалата Ф, спрямо която впоследствие е 1 повдигнато обвинение по чл.286,ал.2 вр. ал.1 от НК, причините за продължителността на наказателното производство, предишните осъждания на ищеца, наличие на основания по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, действително претърпените вреди съобразно приетите доказателства, несъобразяване на принципа на справедливостта. Решението се обжалва и в частта за началната дата, от която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, с твърдения на 28.01.2022г. да е постановен прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, но към тази дата той да не е придобил стабилитет, а най-рано такъв да е настъпил на 10.02.2022г., тъй като постановлението не е било обжалвано в законовия седмодневен срок. По подробно изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението, като бъде отменено и относно началната дата – 28.01.2022г., от която е присъдена лихва. В жалбата са изложени оплаквания и във връзка с присъдените разноски за един адвокат от 4000лв., чийто размер се счита за завишен, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и се претендира за намаляване на присъдените разноски за един адвокат и съобразяването им с уважената част от исковата претенция.
Ответникът по жалбата Д. П. С. е подал чрез пълномощника си адв.Е. Н. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Д. П. С., чрез пълномощника адв.Е. Н.. Изложените в нея оплаквания са за това, че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл само по единия от двата обединени в едно съдебно производство иска за общата сума от 190000лв. – този за заплащане на обезщетение от 100000лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното наказателно производство, през време на което е бил незаконно задържан, но не и по иска за заплащане на обезщетение в размер на 90000лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС. Искането е решението да бъде отменено 2 като неправилно и да се реши делото по същество.
С Определение №11 от 15.01.2025г. е прието, че подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба съдържа и молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските от 4000лв. за адвокатско възнаграждение, а подадената от Д. П. С. въззивна жалба е приета за нередовна досежно нейния петитум, както и да съдържа искане за допълване на решението относно искова претенция за обезщетение от 90000лв. със законна лихва, като делото е върнато на първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия и произнасяне по исканията.
След връщане на делото с Решение №67 от 04.03.2025г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на решението относно втората искова претенция от 90000лв. и при условията на чл.248 от ГПК е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. П. С. сумата от 4010лв. като разноски по делото, а искането до общия претендиран размер от 18520лв. е отхвърлил.
Против това решение в частта му, с която е оставено без уважение искането за допълване на първоначалното, е подадена въззивна жалба вх.
№3602/17.03.2025г. от Д. П. С., която същият е оттеглил с молба вх.
№4558/04.04.2025г. и тя е върната с влязлото в сила като необжалвано Определение №452/07.04.2025г.
Против същото решение в частта му с характер на определение относно разноските е подадена частна жалба вх.№3439/13.03.2025г. от Прокуратурата на Република България, посредством която то се атакува относно присъдените разноски от 4000лв. за адвокатско възнаграждение по съображения за прекомерност и липса на мотиви относно начина на определянето му.
По частната жалба е подаден отговор от Д. П. С., с който тя се счита за неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение.
В изпълнение на указанията с Определение №77 от 20.01.2025г. окръжният съд е оставил без движение въззивната жалба на Д. П. С. против първоначално постановеното Решение №310 от 04.11.2024г. до уточняване на петитума. В отговор е постъпила уточняваща въззивна жалба вх.
№1302/29.01.2025г., според изложеното в която, решението се обжалва в 3 отхвърлителната му част – за сумата над 40000лв. до общата сума на двата обективно съединени иска в размер на 190000лв., и искането е то да се отмени в тази му част и исковете да бъдат уважени до общия им размер от 190000лв. с присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
С оглед така заявеното уточнение на въззивната жалба, същата с Определение №337 от 21.08.2025г. по настоящото дело е оставена без разглеждане в частта й против решението, с което е отхвърлен предявен от Д.
П. С. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 100000лв. до общо претендирана сума от 190000лв. по два обективно съединени иска, и производството по жалбата в тази й част е прекратено. Като необжалвано от страните прекратителното определение е влязло в сила.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По искова молба вх.№13467/27.10.2023г. от Д. П. С. против Прокуратурата на Република България, посредством която е предявен иск за заплащане на обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през време на което е бил незаконно задържан и същото не е приключило в разумен срок по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, е образувано гр.дело №745/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. По впоследствие подадена искова молба вх.
№929/22.01.2024г. от Д. П. С. против Прокуратурата на Република България, посредством която е предявен иск за заплащане на обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУКазанлък, през време на което е бил незаконно задържан, е образувано гр.дело №50/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. С постановеното по това дело Определение №106 от 24.01.2024г. повторно предявеният на същото основание и със също искане иск е приет за недопустим и производството е прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК, като същевременно е прието, че 4 претенциите по двете дела следва да бъдат разгледани в едно производство. С Определение №196 от 19.02.2024г. по първото дело е постановено съединяване за съвместно разглеждане на исковите производства по двете дела под номера на по-рано образуваното.
С постановеното решение съдът е приел, че предмет на разглеждане са двете искови претенции за парични обезщетения за неимуществени вреди, първата от които в размер на общо 100000лв., а втората в размер на 90000лв., но, тъй като те са идентични – против един и същи ответник, за едни и същи факти и обстоятелства, по едно и също ДП, то, съобразно по-големия от двете претендиран размер от 100000лв., а не с оглед общия им сбор от 190000лв., искът да се явява основателен до размер на 40000лв., до който е уважен с присъждане на посочената сума, а за разликата до претендирания размер от 100000лв. да е неоснователен, за която искът е отхвърлен. С влязлото в сила като необжалвано в тази му част Решение №67 от 04.03.2025г. първоинстанционният съд е приел да се е произнесъл по всички отделни искови претенции на един и същ ищец против един и същ ответник за идентични фактически и правни оплаквания, поради което да не е налице непълнота на постановеното от него решение.
При така извършените процесуални действия и произнасяния настоящата инстанция намира следното: Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателното производство в нарушение на чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧ може да се претендира както в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, при която обезщетение се дължи за накърняване на всички права и неимуществени блага, нарушени от незаконното обвинение в извършване на престъпление, включително правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, така и в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ, като право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита. Правата не могат да бъдат упражнени кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване. В случай, че увреденият предяви правата си по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, твърдението му за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част и е част от основанието именно на този иск като предпоставка за определяне на по-голям размер на глобалното обезщетение, като съдът е длъжен в мотивите да обсъди 5 критериите за бавно правосъдие по чл.2б от ЗОДОВ и да посочи каква част от определеното глобално обезщетение се отнася до вредите от неразумния срок на производството, в който случай по-късно предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ би бил допустим като такъв с различен предмет, но неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване. В настоящия случай ищецът е упражнил правото си на защита от неразумен срок на наказателното производство, обстоятелства за което е изложил в първоначалната исковата молба, подадена по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, претендирайки глобално обезщетение от 100000лв. за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления в продължилото извън разумния срок наказателно производство. С впоследствие подадената искова молба отново е претендирал по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от 100000лв., причинени вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпление и незаконното му задържане.
Правилно, съгласно чл.126,ал.1 от ГПК, производството по повторно предявения иск е било прекратено. Неправилно след като производството по него е прекратено като недопустимо той е съединен за разглеждане с първоначално предявения. По него, обаче, не е налице произнасяне с постановеното първоинстанционно решение, чието допълване е отказано с влязлото в сила решение по чл.250 от ГПК.
При това положение предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Д. П. С. против Прокуратурата на Република България иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 100000лв., претърпени вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление по прекратеното с постановление от 28.01.2022г. наказателно производство по ДП №284 зм 1429/2017г. по описа на РУ-Казанлък, през време на което е бил незаконно задържан и същото не е приключило в разумен срок по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от 28.01.2022г.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e8f743c-fb12-45d8-83af-ea8102024e17