Решение № 29 от 24.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20224100500828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 828/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново е образувано по жалба, депозирана от Е. Д. Х.- трето лице по Изпълнително дело № 20207250400642 по описа на ЧСИ В.Г, с рег.№ ... против въвод във владение от 20.09.2022г. върху недвижим имот: Масивна двуетажна сграда с РЗП 520,5 кв.м.- административна сграда, находяща се в с. О, общ. С, Стопански двор Гарата, м. Ливадите, която сграда към момента е нанесена в КККР на с . О, общ. С, одобрена със Заповед № РД-18-454/15.02.2018г. на ИД на АГКК с идентификатор... с площ от 220.00 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, попадаща в имот с идентификатор... по КККР на с. О, общ. С с площ от 746.00 кв.м. собственост на ДПФ. Намира същото за незаконосъобразно и необосновано и моли да бъдат спрени действията по изпълнението по посоченото изпълнително дело. Сочи, че по силата на нотариален акт № ... от ..., том. ..., рег. № ..., дело ... от ...г. на нотариус Н.Г, вписана под № ... в регистъра на НК, е собственик на описания недвижим имот, като заявява, че владее имота от 01.04.2014г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Счита, че доколкото третото лице- жалбоподател е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, взискателят трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице. В представеното с вх. № 23405/12.10.2022г. уточнение към жалбата след дадени от ЧСИ указания, жалбоподателят моли обжалваният въвод във владение да бъде отменен, като незаконосъобразен.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. М. М.длъжник по изпълнителното дело, в който заявява, че намира жалбата за основателна и доказана. Твърди, че има изпълнителен лист, издаден от Районен съд- С от 16.06.2022г. по изпълнение на Решение на Окръжен съд- Велико Търново, въз основа на който следва да отстъпи собствеността и да предаде владението върху процесния недвижим имот на "Е" ООД, като заявява, че дело № 861/2018г. по описа на ВТОС е висящо по чл. 250 ГПК пред Окръжен съд- Велико Търново и по чл. 251 пред ВКС относно тълкуване на решението, но въпреки това с решението си Окръжен съд- Велико Търново е постановил предаване на собствеността и владението, поради което владелци се явяват "Е" ООД.

Становище от взискателя и от другия длъжник по делото не е постъпил в законоустановения срок.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В.Г, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и излага становище, че извършеният въвод във владение е законосъобразен. Сочи, че по събрани предварително данни при посещение на място и от постъпили по изпълнителното дело книжа и писмени изявления, е установил, че имотът се намира във владение на Е. Д. Х. чрез наемателядържател Р.М.Р. ЧСИ счита, че владението е придобито на 02.05.... г., т.е. след завеждане на иска, по които е издаден изпълнителния лист, по който се извършва въвода във владение.

Счита, че дори и да се приеме, че на 01.04.2014 г. ответниците са сключили с Е. Х. предварителен договор за покупко-продажба и са предали фактическата власт върху недвижимия имот, въпреки липсата на достоверна дата за тези действия, то от тази дата Е.

Х. не владее имота за себе си, а за ответниците М. М. и М. М., като това държане на имота от Е. Х. се трансформира във владение едва на 02.05.... г. с подписване на нотариален акт за продажба на имота 02.05.... г. Сочи, че въводът във владение е извършен на основание чл.

523, ал. 1 и 2 ГПК.

В проведеното по реда на 437, ал. 2 ГПК открито съдебно заседание процесуалният представител на третото лице- жалбоподател заявява, че поддържа така подадената въззивна жалба. Заявява, че към момента на завеждане на исковата молба владелец на имота е бил жалбоподателя, а не М. М., срещу когото е насочено изпълнението. Счита, че от протокола за въвод във владение от месец септември 2022г. липсва опис на вещите, които са били в сградата. Жалбоподателят претендира разноски. Длъжникът по делото М. М. заявява, че поддържа така подадената от третото лице жалба и моли да бъде отменен въводът във владение.

Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, становището на длъжника, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20207250400642 по описа на ЧСИ В.Г рег. № 725 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по молба от взискателя "Е" ООД против М. М. М. и М. И. М., въз основа на представения 2

Изпълнителен лист № 160/16.06.2020г., издаден по гр.д. № 444/2015г. на РС- С, съгласно който двамата длъжници са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението върху недвижим имот, описан в постановление за възлагане на недвижим имот № 0914/2006/000231 от 06.11.2008г., издадено по изпълнително дело № 914/2006г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция гр. Русе на Агенция за държавни вземания по следния начин: масивна двуетажна сграда с РЗП 520,50кв.м.- административна сграда, находяща се в с. О, общ. С, Стопански двор Гарата, м. Ливадите, както и да заплатят сумата в размер на 1094,46 лева- разноски пред въззивна инстанция и 1554,46 лв.- разноски пред първа инстанция. Неколкократно е насрочван въвод във владение /на дата 27.01.2020г.,30.11.2020, 18.03.2021г./. С вх. № 04123/18.03.2021г. е постъпило молба от Е. Д. Х. по изпълнителното дело, в която заявява, че по силата на нотариален акт от ...г. е собственик на процесния имот, а владее имота, считано от 01.04.2014г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата, като прилага Нотариален акт за покупко-продажба от ..., Договор за наем, сключен между Е. Д. Х. и Р.М.Р от 03.05....г., Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2014г. и приемопредатателен протокол, подписан от М. М. и М. М. и Е. Х. за предаване на владението.

Съдебният изпълнител е отложил въвода във владение и е изискал от взискателя по делото да бъдат представени копия от решенията и определенията във връзка с издадения изпълнителен лист № 160 от 16.06.2020г. от Районен съд- С, като същият е представил исканите сведения.

Видно от така събраните доказателства става ясно, че гр.д.№ 444/2015 по описа на РС- С е образувано въз основа на предявен иск по чл. 108 от ЗС обективно съединен с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Съгласно решението на въззивния съд, което е влязло в сила след постановяването на Определение № 48/04.02.2020г. по гр.д. 2899/...г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, е прието, че взискателят по настоящото дело е собственик на процесния имот на основание постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело на публичен изпълнител при Регионална дирекция- Русе на Агенция за държавни вземания и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 54, д. №38/2014г. на нотариус Любомира Аджарска за описаната в него сграда, процесна за делото.

От така представените както в настоящото производство, така и в изпълнителното дело доказателства не е видна датата на предявяване на иска по чл. 108 ЗС, като от номера на делото е видно, че същият е предявен през 2015г. При извършена служебна проверка от съда се установи, че гр.д. № 444/2015г. по описа на Районен съд- С е образувано на 01.07.2015г., като съгласно установените в Правилника за администрацията на съдилищата правила може да се презюмира, че искът е предявен на датата на разпределение на делото или предходния разпределянето работен ден. След събиране на доказателствата във връзка с направеното от третото лице възражение, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, като е насрочил въвод във владение на 20.09.2022г., за което са уведомени длъжниците, Р.М.Р и жалбоподателя в настоящото дело. Постъпило е възражение 3 от длъжниците по делото.

Постъпила е молба от Е. Х.а, в която моли да бъде спряно изпълнението и отново се противопоставя на въвода, като заявява, че владее имота от 2014г. На 20.09.2022г. е извършен насрочения въвод във владение, като са присъствали взискателят чрез свой пълномощник и е отбелязано в протокола, че се явяват М. М. и Р.Р, както и пълномощник на Е. Х.. В протокола съдебният изпълнител е посочил, че по събрани предварително данни при посещение на място и от постъпили по делото книжа и писмени изявления имотът се намира във владение на Е. Д. Х. чрез наемателя- държател Р.М.Р, като владението е придобито на ...- т.е. след завеждане на иска, по който е издаден изпълнителния лист, по който се извършва въвода. Посочено е, че съдебният изпълнител не приема твърденията на Е. Х., че владее имота от 01.04.2014г., като сочи, че липсва достоверна дата. Посочил е, че приема, че дори да се приеме, че владението е предадено на 01.04.2014г., то от тази дата до сключване на договора за покупко-продажба третото лице е владяло имота за ответниците.

Отбелязано е в протокола, че пълномощникът на третото лице- Х. прави възражение срещу проведения въвод.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба твърдения, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Е. Д.

Х.- трето лице по ИД № 20207250400642 по описа на ЧСИ В.Г, рег. № 725 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд- Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. Доколкото именно такива твърдения навежда жалбоподателят в настоящото производство, въззивната жалба се явява допустима и съдът следва да изследва нейната основателнос, а именно дали са представени доказателства, че имота е бил във владение на Е. Х., както той твърди от 01.04.2014г. преди завеждане на гр.д. № 44/2015г. по описа на Районен съд- С.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал.

2 и чл. 524 ГПК защита. Колизията между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице е уредена в разпоредбата на чл. 523 от ГПК.

От тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са 4 необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. Третото лице следва при условията на пълно и главно доказване да установи по изпълнителното дело дали владението е придобито преди завеждане на иска, по който е издадено изпълнителното основание или след това.