Решение № 79 от 24.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. ХАСКОВО, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600150 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Димитровград, срещу Присъда № 4/29.01.2025 г., постановена по НОХД № 21/2021 г., по описа на Районен съд – Димитровград.

С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК - съкратено съдебно следствие, подсъдимият Б.

Д. К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 03.01.2025 г. в гр. Д., област Х., по ул. „Е.С.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, рег. № *******, собственост на баща му Д.Б. К. след употреба на наркотични вещества, а именно канабис, установено по надлежен ред – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл.

343б, ал. 3, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК., както и му е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал. 3, считано от 03.01.2025 г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Б. Д. К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково направените по делото разноски, в размер на 188.50 лв. С протестираната присъда ,съдът не се е произнесъл на основание 1 ал.5 на чл.343б от НК, а е обсъдил приложението на горепосочената разпоредба единствено в мотивите на съдебния си акт.

В протеста е релевирано оплакване за неправилност на присъдата единствено досежно липсата на произнасяне по чл. 343б, ал. 5 от НК, като се присъди равностойността на управляваното от подсъдимия МПС, доколкото същото не е негова собственост. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е отказал да приложи чл.

343б, ал. 5 от НК. Развити са съображения, че към настоящият момент нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е обявена за противоконституционна и следва да бъде прилагана. Протестът е подаден преди изготвяне на мотивите към присъдата, но след това допълнителни съображения и доводи в подкрепа на твърдения в него, не са изложени. Иска се присъдата на първостепенния съд да бъде изменена и подсъдимият да бъде осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство, съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Хасково поддържа протеста и излага становище за неправилност на съдебния акт в частта, с която не е присъдената равностойността на МПС съгласно чл. 343б, ал. 5 от НК. Излага съображения за нарушаване на закона от първоинстанционния съд, който не е приложил императивната и действаща към момента норма на чл. 343б, ал. 5 от НК. Моли за съдебен акт, с който протестираната присъда бъде изменена и подсъдимият бъде осъден да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил.

Защитникът на подсъдимия излага съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда в протестираната част и моли същата да бъде потвърдена. Твърди несъразмерност на наказанието с извършеното престъпление и противоречието на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК с европейските норми и с Конституцията на Република България.

Подсъдимият редовно призован, не се явява в съдебно заседание, поради което не се е възползвал от правото си на лична защита и последна дума.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт ,съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство срещу подсъдимия Б. Д. К. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Димитровград, с който му е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с постановената присъда. В проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК не са констатирани съществени процесуални нарушения,а подсъдимия и защитата са поискали делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимия признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях.

Съдът намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от 2 събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл.

372, ал.4 от НПК обявил, че ще го ползва без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, следното:

Подсъдимият Б. Д. К. е правоспособен водач на моторно превозно средство/МПС/ от 13.11.2023 г., притежаващ „категория В“, не наказван по ЗДвП и е с положителни характеристични данни.

На 03.01.2025 г., около 01.30 часа, К. управлявал лек автомобил „Рено Канго“ с peг. № ******* - собственост на неговият баща, като се движел по ул.

„Е.С.“ в гр. Д. По същото време и на същото място, свидетелите Г.Д. и Я.Я. и двамата ******* ******* в група „ППД“ при РУ-МВР- Димитровград, съгласно утвърден график изпълнявали служебните си задължения за времето от 20:30 часа на 03.01.2025 г. до 08.30 часа на 04.01.2025 г. Забелязали, че лек автомобил „Рено Канго“ с peг. № ******* се движел твърде бавно, приближавайки към тях, поради което решили да го спрат за рутинна проверка. Подсъдимият К. представил документи, от които се установявало, че същият бил правоспособен водач. Полицейските служители забелязали, че К. бил със зачервени очи и говорел „провлачено и бавно“, като това му поведение ги усъмнило и решили да го тестват за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това, подсъдимият К. бил съпроводен до сградата на РУ - Димитровград за извършване на проверка по надлежния ред с техническо средство, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. К. бил изпробван/тестван/ с “Drugtest 5000“, cep. № ARRC- 0030,като уредът отчел положителна проба за канабис , който представлява високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманитарната медицини, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. На подсъдимият К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1098896, който той подписал без възражение.

Бил издаден талон за медицинско изследване с № 0158089 за вземане на кръвна проба за медицинско изследване, но подсъдимият отказал да даде кръвна проба за наркотични вещества.

Лекият автомобил „Рено Канго“ с рег.№ *******, който управлявал подсъдимият К. не бил негова собственост, поради което на превозното средство бил извършен оглед с цел описване и фотографиране на неговото състояние. След това била извършена съдебно оценителна експертиза на процесното МПС, която дала заключение , че пазарната му стойност към дата 03.01.2025 г. е 3 060 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните пред районния съд гласни и писмени доказателства обясненията на подсъдимия Б. Д. К. ,показанията на свидетелите Я.С.Я. и Г.С.Д.; от 3 писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза от 06.01.2025 г., които доказателства изцяло подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия Б. К..

При така установените факти, първоинстанционния съд след като обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, престъплението за което е признат за виновен и осъден. Настоящата инстанция споделя изводите на първата в тази насока. По изложените съображения въззивният съд намира, че фактическа обстановка по делото е правилно установена и съобразно закона, първата инстанция обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият Б.

Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК - на инкриминираните дата и място на 03.01.2025 г., в гр. Д., област Х., по ул. „Е.С.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено", с peг. № *******, собственост на баща му Д.Б. К., след употреба на наркотични вещества канабис, установено по надлежния ред.

Пред настоящата инстанция спор относно фактите, като няма спор и относно авторството на деянието, времето и начинът на извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото, като оплакванията на прокурора по същество касаят единствено приложението на разпоредбата на чл. 343б ал. 5, във вр. с ал. 3 от НК.

Първоинстанционният съд е отказал да приложи материалния закон в частта, постановяваща присъждането на равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото не е собственост на дееца. В мотивите си Районен съд – Димитровград излага съображения за противоречие на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК с правото на ЕС и Конституцията на Република България. Посочва, че е налице засягане на конституционното право на собственост от страна на държавата, която налага принудително намаляване в патримониума на този деец, по причина на извършено от същият престъпление. Изложено е, че в случаи, като настоящият, при които МПС- то не е собственост на дееца, противоречието е още по- голямо, тъй като се наказва трето лице, което не е извършило престъпление. Позовава се на противоречие на чл. 5, ал. 3 от КРБ и на практика на СЕС, с която е приета за противоречаща нормата на чл. 242, ал.

8 от НК, който случай приема за подобен на настоящия, съгласно която е недопустимо да се прилага национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. Счита, че е налице очевидно нарушение на чл. 17, ал.1 от Хартата, както и на чл. 7 от КЗПЧ. Необосновано и непропорционално се засяга правото на собственост на трето на делото лице, което е допълнително наказано за престъпление , което не е извършило.

Настоящата инстанция счита ,че в тази й част присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и постановена в нарушение на 4 материалния закон. Това, че съдът констатира противоречие на определена специална правна норма с друга обща такава не е основание за неприлагане на норма, която е част от позитивното действащо право. Същото следва да бъде установено по предвидения в закона ред, като проблема следва да бъде разрешен или законодателно или чрез обявяване на съответната норма за противоконституционна. Решаващият съд няма правната възможност да упражнява инцидентен контрол за конституционосъобразност на законите.

Това правомощие по силата на действащата нормативна уредба е предоставено единствено на Конституционния съд, съобразно член 149, ал. 1, т. 2 КРБ,каквото искане от оправомощен субект е депозирано пред него , но делото все още е висящо. Поради това и доколкото към настоящият момент разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е обявена за противоконституционна по предвидения ред, същата следва да се прилага от националните съдилища на Република България.