Решение № 218 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502807 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228, гр. Пловдив, бул.

„Васил Априлов“ № 3, чрез юрисконсулт И., против Решение № 3718 от 23.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 4592 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, гр. *** сумата от 585,55 лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят счита решението в атакуваната му част за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна, като вместо това съдът да постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение независимо дали работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Й. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Н., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде 1 потвърдено. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Районният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл.

222, ал. 2 КТ във вр. с чл. 59 КТ, предявен от Д. Й. Д. за осъждане на работодателя Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД да му заплати сумата от 2568,95 лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й изплащане. В хода на първоинстанционното производство работодателят оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне като неоснователни. Сочи, че база за определяне на БТВ на ищеца за дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ във вр. с чл. 37, ал.2 КТД – 2022 г. е именно трудовото възнаграждение за месец януари 2022 г., доколкото през месец февруари 2022 г. ищецът няма отработени дни. Пред районния съд са събрани писмени доказателства, като е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Въз основа на тези доказателства районният съд е уважил частично исковата претенция на ищеца до размера на сумата от 585,55 лв. – разлика между изплатеното обезщетение и дължимото такова обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо . Решението е и правилно като краен резултат.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи следното: основния спор по делото се свежда до това по какъв начин се определя обезщетението по чл. 222, ал.

2 КТ дали същото се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни или въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение независимо дали работникът или служителят е работил през всичките работни дни.

Според разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл.222, ал.2 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само 2 определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно./ вж. решение № 490 от 28.06.2010 Г. по гр. д. № 342/2009 г., ІV г. о. на ВКС/.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази трайна съдебна практика. Тъй като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че за м.02.2021 г. ищецът има отработен пълен работен месец от 20 дни, то правилно районният съд е определил размера на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ на тази база, а не на базата използвана от работодателя за месец януари 2022 г., за който месец ищецът има отработен само един ден.

От приетото по делото и неоспорено заключение по допуснатата от първостепенния съд ССЕ, се установява,че дължимото на ищеца обезщетение по чл.

222, ал. 2 КТ е 6602,55 лв., а изплатеното от работодателя е 6017 лв. Поради това правилно е присъдена сумата от 585,55 лв. представляваща разлика между изплатеното обезщетение и дължимото такова обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 150 лв.

С оглед разпоредбите на чл.5, чл. 12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да се превалутират, като се присъдят по 76,69 евро.

Водим от горните съображения, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3718/23.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 4592/2025 г. по описа на РС- Пловдив в частта, с която Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228, гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 3 е осъдено да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, гр. *** сумата от 585,55 лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228, гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 3, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, гр. *** , сумата от 76,69 евронаправени разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното решение в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.

3

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4