Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2218 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9679/2023
Вид
Решение № 2218
Подписан
16.06.2025
В сила
21.01.2026
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.1 · Закон за водите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50, изр.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря АнТ.я Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20233110109679 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Р. А. Д. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК 103002253, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2050,00 (две хиляди и петдесет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие увреждане собствения на ищцата недвижим имот с адрес: гр. В., осъществено на 31.05.2023 г., от която 750,00 лв. – цена за закупуване на нов ламинат; 750,00лв. – подложка за ламинат; 275,00 лв. – первази за ламинат и 275,00 лв. – поставяне на ламинат, както и сумата от 1000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревоги и панически пристъпи, които са породени от невъзможността спокойно и необезпокоявано да ползва правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се на адрес: гр. В., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, на осн. чл. 50, изр.1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на жилище, намиращо се в гр. В.. На 31.05.2023 г. възникнала авария, представляваща спукване или скъсване на водопровода, стопанисван от ответното дружество. Вследствие на аварията, в жилището на ищцата нахлула вода и причинила материални щети, изразяващи се в увреждане на ламината и подовото покритие в жилището на стойност 30,00 лв. на кв.м, като унищожена била и тоалетната маса за хол на стойност 150 лв.

Твърди се, че ищцата преживяла значителен стрес след аварията, като това й се отразило зле, тъй като била с високо кръвно и болни бъбреци. Има панически пристъпи, които са породени от невъзможността спокойно и необезпокоявано да се полза от правото си на собственост. Всеки път, когато се ляга изпитва ужас, тъй като е възможно да получи отново наводнение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита, че ответникът не е 1 надлежно пасивно - процесуално легитимиран да отговоря по предявените искове, доколкото собствеността на водопроводната мрежа е на Община Варна, на осн. чл.19, ал.1 от Закона за водите, а Водоснабдяване и канализация - Варна отговорят за нейната поддръжка на осн. договор от 2016 г.

Оспорва твърдението на ищеца, че на 31.05.2023г. е бил спукан/скъсан водопровод, собственост и стопанисван от ответника, че наводнението от 31.05.2023г. на процесното жилище е резултат от авария, че служител на ответника е посетил жилището на ищеца след спиране на водоподаването, че в резултат от наводняване на жилището подовото покритие на спалня и коридор-ламинат е станало неизползваемо и тоалетната маса за хол е станала неизползваема.

Оспорва твърденията на ищеца относно здравословното й състояние: „с постоянно високо кръвно съм от години и с болни бъбреци“. Оспорва, че изживеният стрес и нерви й се отразили крайно отрицателно, че е претърпяла панически пристъпи.

Оспорва размера на имуществените вреди-унищожен ламинат на стойност 30 лв. за един кв.м и тоалетна масичка за хол на стойност от 150 лв.

Твърди, че по своя характер аварията представлява внезапно, временно, необичайно и непредвидимо събитие от случаен характер, което не може да бъде предотвратено.

Твърди, че състоянието на процесния ламинат и тоалетна масичка за хол преди тази 31.05.2023 г. е неясно, като е възможно твърдените вреди да са настъпили и преди този момент или след него.

Възразява срещу твърдението за наличие на причинна връзка между авария на неустановен по делото водопровод от 31.05.2023г. и описаните щети по процесния ламинат и тоалетна масичка за хол.

Възразява срещу твърдението за наличие на причинна връзка между аварията от 31.05.2023г. и неимуществените вреди, посочени от ищеца.

Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като тя не е предприела необходимите мерки за обезопасяване на своето жилище.

От третото лице-помагач на страната на ответника Община Варна и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е депозиран отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на исковите претенции и се моли за тяхното отхвърляне. В евентуалност се прави възражение за съпричиняване.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От ответника са представен списък с Работни карти за ул. „Мир“, гр. Варна за месец май 2023 г., в която са посочени единствено монтаж водомер и модул на М. В.

М. и Автомивка Роли.

От МВР, Дирекция „Национална система – 112“ е постъпил диск със запис от 31.05.2023 г. с прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационноинформационната система на НС 112 като телефон номер ***. От изслушания в ОСЗ аудиозапис се установява, че сигналът е подаден за авария, първоначално за ул.

„Мир“, но после се конкретизира адреса като ул. „Дубровник“, до блок 8, карето над бул. „Христо Смирненски“.

2

От допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. Д. се установява, че причина за настъпване на щетата е проникване на вода в жилището, като при оглед е констатирано следното:

1/ В складово помещение с размери 3,40 х 1,63 и височина 2,0 м - следи от наводняване по 2 стени със увреждане на боя/мазилка. Необходими ремонтни работи сваляне на постна боя от стени от увредените зони, гипсова шпакловка, шлайфане, грундиране, латексово боядисване на стените с ремонти двукратно -10,06 кв.м и на неувредените стени с един пласт уеднаквяваща боя - 8,26 кв.м;

2/ В спално помещение с размери 4,02м х 3,04м и височина 2,08 м с увредено подово покритие -ламинат със повдигнати/стърчащи крайни части на ламелите получаващи се след наводняване;

3/ Представена е и увредена подматрачна рамка на спалня с раздути две страници, както и увредена долна част на холна масичка. Необходими ремонтни работи - подмяна ламината от пода 12,2 кв.м;

4/ В Коридор - широка част с размери 2,27 х 2,08 м и тясна част с размери 1,10х1,03 м. Необходими ремонтни работи - подмяна ламината от пода 4,72 + 1,03 = 5,85 кв.м;

5/ Съпътстващи операции- подсушаване, почистване при наводнение, размествания, подреждане в помещения за достъп до ремонти, почистване след ремонти, отстраняване отпадъци и извозване до депо.

Размерът на необходимия ламинат за замяна на увредения такъв с е равнява на 12,20 + 5,85 = 18,05 кв.м общо за двете помещения - спалня и коридор на стойност 1262,19 лв. Вариант 2 на изчисление по констатираните увреждания по време на съвместния оглед на имота в три помещения - склад, спалня и коридор на обща стойност 1560,29 лева.

По делото са изслушани показанията на свидетеля Б. Х. М., от които се установява, че много рано сутринта може би 05:00ч. - 5:30ч. може би 30-ти или 31-ви май ищцата му се обадила, тъй като била наводнена. Била много притеснена, искала да й се помогне. Към 10:00-11:00ч. отишъл на място. Разказала му, че много се уплашила понеже контактите са ниско в жилището. Притеснила се е за живота си. Жилището било лично нейно. Жилището се наводнявало за втори път, което я разстроило още повече. В момента на ул. „Мир" много се строят блокове. Причината за това наводнение били строежите, тъй като докато строят разместват водопровода при изкопни работи и понеже жилището е приземно и прозорецът е на кота „0", на нивото на улицата, реално жилището е по-ниско и водата естествено отива в ниската част. В случая копали, за да се присъединят към водопровода и се нарушава херметизацията на водопровода. Минава известно време, преди да дойде аварийна група. Когато пристигнал жилището било наводнено на 50-60 см имало вода и ищцата изнасяла. Бил наводнен главно килерът. В спалнята ламинатът бил увреден. В хола почти нямало щети. Имало някаква масичка и гардероб увредени. Малко след това пристигнала аварийната група и отстранили повредата. Почнали да копаят над нейното жилище.

Точно над нейния блок се строял друг блок и точно пред този строеж се е случила тази авария от строителите при изкопни работи.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. чл.45 ЗЗД.

3

За уважаване на претенцията на ищеца с правно основание чл. 50, вр.чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в спукване на 31.05.2023 г. на водопровод негова собственост, в собствения на ищеца недвижим имот е настъпило наводнение, вследствие на което са увредени сочените холна масичка и ламиниран паркет, като и размера на вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

С доклада по делото на ищеца е указано, че не сочи доказателства:

1/ Че е собственик на жилището, в което са настъпили твърдените увреждания;

2/ Че е собственик на холната маса;

3/ Цената на холната маса;

4/ Че ответното дружество е собственик на повредения водопровод;

5/ Че на 31.05.2023 г. е настъпила авария на водопровода.

От ищеца не бяха ангажирани доказателства за собственост на процесния недвижим имот. Вярно е, че свидетелят М. заяви, че апартаментът е собственост на ищцата, но съдът намира, че единствено излагането на това възприятие на свидетеля не е годно доказателствено средство да установи правото на собственост, каквото в случая се явява документ за собственост с дата и основание на придобиване, какъвто не беше представен.

Отделно от горното от показанията на свидетеля не само, че не се установи аварията да е причинена вследствие на виновни и противоправни действия на ответника, а напротив, посочи се изрично, че аварията е причинена поради извършвани строителни работи по присъединяването на съседен жилищен блок към водопреносната мрежа от работниците на обекта, при което са разместени свръзките на главен водопровод и по този начин е възникнала аварията, като е започнала да се стича вода по улицата. Не са наведени твърдения, нито са събрани доказателства, това присъединяване да е фактически осъществявано от служители на ВиК. Освен това тези твърдения на свидетеля не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – извлечение от работна карта от ВиК и запис от 112, които не включват аварии на посочения адрес. Адресът, за който се отнася записа от 112 се намира поне две карета под процесния и няма как от него да се стекла вода към обекта на ищцата, доколкото естествената денивелация е към морето, т.е. в посока от процесния обект към ул. Дубровник.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът не установи нито, че вредите са настъпили в неговия патримониум (че е собственик на увредените вещи), нито че вредите са причинени, вследствие на действия, респ. бездействия на ответника, респ. от негови вещи, нито виновно поведение на ответника. Не се установи и процесното събитие да е настъпило на 31.05.2023 г. като съдът предполага, че всъщност е настъпило на 01.06.2023 г. рано сутринта, тъй като краят на 31.05 настъпва в 00:00 часа, доколкото за май месец няма съобщени и посетени аварии в района на процесния недвижим имот, нито има картотекирано посоченото от ищцата обаждане на телефон 112, където пазят стриктно всички записи и данни за обажданията. Доколкото не се установи противоправно и виновно поведение на ответника за твърдяната дата, то съдът намира, че искът за претърпени неимуществени вреди се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

4

С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи настъпването на фактическия състав на чл.50 ЗЗД, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

От ответника е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които съдът определя на 200,00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, на осн. по чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК.