Решение № 6819 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6819 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110102448 по описа за 2026 година

Производството е по глава XXV – Бързо производство.

Ищецът А. Ж. А. е предявил срещу ответника С.Д.В.Р. - М.В.Р., следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, за което е издадена Заповед № 513з-15528 от 23.12.2025 г. от директора на С.Д.В.Р. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор) за незаконно и неговата отмяна;

2/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „***“ в група „*** „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № ЛС 331/11.04.2014 г. заемал длъжността „***“ при ответника. С допълнително споразумение № 513р - 25890 / 11.03.2024 г. към трудовия договор и допълнително споразумение № 513р - 54813 / 15.06.2022 г. му било възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „*** „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал - лице работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - 8 часов работен ден, считано от 11.03.2024 г. до 31.12.2024 г. На 18.12.2024 г. едностранно от страна на работодателя бил уведомен, че трудовият договор отново ще бъде изменен, като с допълнително споразумение № 513р-130706 / 13.12.2024 г. към трудов договор № ЛС 331/11.04.2014 и допълнително споразумение № 513р - 54813 / 15.06.2022 г., му било възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „*** „***“ към 1 отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал - лице работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - 8 часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. На 05.01.2026 г. му било връчено копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513з-15528 от 23.12.2025 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор) трудовото правоотношение било прекратено едностранно от страна на работодателя. Счита, че уволнението му е незаконно, тъй като съгласно нормата на чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не можел да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника и при наличие на законовите предпоставки за това, които не били налице. Излага, че никога не е изразявал инициатива и никога не е искал правоотношението му да бъде изменено от безсрочно в срочно. Излага, че е с 90% намалена работоспособност, установена с Експертно решение № *** от 20.11.2023 г. на ТЕЛК към ***“ ЕАД, което не било отчетено от работодателя. Твърди, че изменението на трудовото правоотношение е извършено единствено по инициатива и настояване на работодателя, като от негова страна никога не е имало желание за подобно изменение на правоотношението. Счита, че допълнителното споразумение – в частта, в която безсрочното трудово правоотношение е трансформирано в срочно със срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. е недействително и не е породило действие. Поддържа, че трудовият договор е запазил характера си на безсрочен, поради което уволнението му е незаконосъобразно. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът С.Д.В.Р. - М.В.Р. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Признава, че ищецът по силата на трудов договор № ЛС-331/11.04.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 513p-54813/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513p-76046/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 513p-25890/11.03.2024 г. и допълнително споразумение № 513p-130706/13.12.2024 г. е заемал длъжност „***“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р..

Излага, че в т. 1 от допълнителното споразумение № 513p-130706/13.12.2024 г. е посочено, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява посочената длъжност, на пълно работно време, 8-часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Поддържа, че съгласно чл. 119, ал. 1 КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Излага, че няма данни служителят да е отказал и съответно да не е разписал въпросния акт, напротив, същият изпълнявал служебни си задължения до 31.12.2025 г. Счита, че се касае за сключен договор с определен срок, като след неговото изтичане същият не бил подновен, а прекратяваното било по реда на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Поддържа, че издадената писмена заповед за прекратяване на трудовия договор на това основание има само декларативно значение.

Оспорва твърденията на ищеца, че никога не е искал правоотношението му да 2 бъде изменено в безсрочно и че нямало отделен документ, който да съдържа изричното съгласие на работника трудовия му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Твърди, че ищецът сам е заявил желанието си и именно от него дошла инициативата трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, което било видно от подадено от ищеца заявление с рег. № 513p-126724/05.12.2024 г.

Заявлението било подписано от ищеца с положени от него имена, подпис и дата. Същото било представено на директора на С.Д.В.Р., който се съгласил с отправеното предложение. Счита, че ищецът сам е заявил волята си за сключване на срочен трудов договор, като това негово желание се е повтаряло и преди това – със заявление с рег. № 513р-73535/05.08.2022 г. и заявление с рег. № 513p-25587/08.03.2024 г. Излага, че в заповедта е вписано конкретното правно основание за прекратяване на правоотношението, а именно чл. 325, ал.

1, т. 3 от КТ, като считано от 01.01.2026 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради изтичане на уговорения срок. Излага, че сключването на срочни трудови договори цели създаване на подходяща правна форма за наемане, респ. предоставяне на труд, в случаите когато за страните по индивидуалното трудово правоотношение е ясно, че съществуването му обективно се обуславя от обема на работата, за която страните се съгласяват да се извърши по договора. Счита, че от момента на постигане на съгласие за промяна, трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с изменение на негови елементи според постигнатото между страните съгласие. Излага, че в случая и двете страни по него (работодател и служител) са били съгласни с промяната в трудовото правоотношение, изразено писмено с допълнително споразумение № 513р130706/13.12.2024 г. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между страните, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент.

В тежест на ответника е да установи, че са спазени изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, в това число: 1/ че страните по трудовия договор за били обвързани от валидна клауза за изменение на правоотношението от безсрочно в срочно; 2/ категорично писмено съгласие на работника; 3/ то да е отправено до насрещната страна по правоотношението; 4/ да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменението в срока на договора; 5/ да е отделно волеизявление от това по договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, изявлението да е доброволно и изменението да се желае 3 действително; 6/ да са налице условията по чл. 68, ал. 1, съответно на ал. 3 и 4 КТ; 7/ конкретните причини, попадащи в приложното поле на ал. 4 на чл. 68 КТ, да са изрично посочени в споразумението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; 8/ срокът на действие на договора да е съобразен и съответен на причините за изменението по конкретното правоотношение, с оглед трудовите функции на работника.

В изготвения от съда доклад по реда на чл. 312 ГПК, като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че по силата на трудов договор № ЛС 331/11.04.2014 г., ищецът заемал длъжността „***“ при ответника; че с допълнително споразумение към трудовия договор от 15.06.2022 г. му е възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „***“ към 03 Районно управление при С.Д.В.Р. по утвърден щат със заповед № 8121 К- 4737 от 08.06.2022 г., категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, че с допълнително споразумение към трудовия договор от 12.08.2022 г. му е възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „*** „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал лице, работещо по трудово правоотношение, че с допълнително споразумение № 513p-25890/11.03.2024 г. на ищеца е възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „*** „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал лице, работещо по трудово правоотношение, считано от 11.03.2024 г. за срок до 31.12.2024 г., както и че с допълнително споразумение № 513p130706/13.12.2024 г. му е възложено да изпълнява длъжността „***“ в група „*** „***“ към отдел „***“ при С.Д.В.Р., категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, за срок от 1 година, считано от 01.01.2025 г., за срок до 31.12.2025 г., които обстоятелства се установяват и от гореописаните документи, приети като писмени доказателства по делото.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 05.01.2026 г. на служителя е връчено копие от Заповед № 513з-15528 от 23.12.2025 г., съгласно която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.01.2026 г. – с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор.

Не се оспорва от ищеца, че заповедта изхожда от лице с работодателска власт, като се установява, че същата е подписана от Директор: Главен комисар в С.Д.В.Р. към М.В.Р..

С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени изискванията относно формата на заповедта, предвидени в чл. 335, ал. 1 КТ, като в същата е посочено недвусмислено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – както чрез препращане към законовата разпоредба, така и чрез думи, което е достатъчно за осигуряване правото на защита на работника/служителя.

Доколкото основанието за прекратяване на правоотношение е изтичане на срока на трудовия договор, издадената от работодателя заповед има констатиращ характер, а не конститутивно действие, поради което правоотношението се счита прекратено от 01.01.2026 г., независимо че заповедта е връчена в по-късен момент.

4

По отношение материалната законосъобразност на заповедта за уволнение съдът намира следното:

Според времетраенето си трудовите договори се делят на два основни вида: безсрочни и срочни.

Безсрочният трудов договор, или както е наречен в КТ „трудов договор за неопределено време“, се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Винаги, когато при сключването на трудовия договор страните не са уговорили изрично друго, се смята, че трудовият договор е за неопределено време.

Възможността за сключването на срочен трудов договор е уредена като изключение в Кодекса на труда и е допустима само в хипотезите по чл. 68, ал.