Решение № 1856 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Д. М. при участието на секретаря Т. Ат. Т. като разгледа докладваното от А.Д. М. Гражданско дело № 20253110108356 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба съдържаща иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД от страна на ищцата Ж. В. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. П. П. от АК-В., против ответната страна О.В., представлявана от Кмета на общината, с представител по делото юрисконсулт Л.Г..

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2025 г., около 13:40 ч. ищцата се движила по тротоар в близост до тролейбусна спирка „**“, в посока към ул. „**“. На поляната, която се намирала зад бензиностанция „**“, имало няколко безстопанствени кучета. Без ищцата да ги провокира или да бяга от тях, те се изправили рязко и със силен лай побягнали към нея. Едно от кучетата я захапало за дясното бедро и започнало да я дърпа. От силната уплаха и шок ищцата закрещяла за помощ и побягнала назад към бензиностанцията. Кучето, което я захапало, впило дълбоко зъбите си и не я пускало, влачело се с нея. Когато приближила входа на бензиностанцията, кучето я пуснало и се отдалечило. Служителка на бензиностанцията й оказала първа помощ и се обадила на номер 112, както и на майката на ищцата Р. Л.. След пристигането на екипа на спешна помощ ищцата била откарана в Център за спешна медицинска помощ, където раните й били обработени. На следващия ден 18.01.2025 г., на ищцата била поставена противобясна терапия по схема с препарата „Верораб“. Предписано й било и антибиотично лечение, както и прием на болкоуспокояващи лекарства. Ищцата приемала и хранителната добавка „Алора“. Към момента на злополуката, както и повече от месец след това, ищцата изпитвала и се оплаквала от силни болки в областта на мястото на ухапването, получила синини по цялото 1 дясно бедро, дълбоки рани от зъбите на кучето, както и отоци. Раните от ухапването били дълбоки, но дори макар и зараснали, се наблюдавали белези. През същия период от време се наложила и ежедневна смяна на стерилните превръзки, с прилагане на различни препарати за дезинфекция и заздравяване на нараняванията. Случилото се рефлектирало и върху психичното здраве на ищцата. Причинило й тежък емоционален стрес и негативни психични преживявания. Когато излизала от дома си, имала нужда винаги от придружител, дори и когато отивала на училище. Повече от месец страдала от безсъние, липса на апетит, понижено настроение, тревожност и страх да излиза сама от дома си, за да не й се случи отново същото. Физическата болка постепенно отшумявала, но тревожността, уплахата и безсънието продължавали с дни, което наложило да потърси, с помощта на родителите си, специализираната помощ на психолог. Били проведени три сесии при клиничен психолог М.С. След проведено изследване психологът заключила, че ищцата е с високо равнище на личността, но поради преживените стресогенни събития, се наблюдавала ситуативна тревожност, с леко страхово състояние, както и „невротична депресия“ с депресивен облик.

Дадената препоръка била за проследяване на състоянието й и за продължаване на срещите с психолог в бъдеще. Също така ищцата изпитвала страдания и поради факта, че на дясното й бедро, на местата, където били получени раните, вследствие на ухапването, се наблюдавали белези, с размери около 1 см, които били релефни, с тъмна пигментация, които я загрозявали, създавали й притеснение и се отразявали силно негативно на самочувствието й.

Ищцата сочи, че съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от 33Ж безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на територията на която се намират. Общинските власти били длъжни да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. В случая това не било изпълнено от О.В., което довело до инцидента. Налице било неизпълнение от страна на общината, чрез нейните органи, на законовото задължение за надзор по 33Ж, което обуславяло ангажиране на отговорността й по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати следните суми: 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на претърпяно ухапване от безстопанствено куче на 17.01.2025 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 253,80 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупени лекарствени средства и проведени три сесии при клиничен психолог, вследствие претърпяно ухапване от безстопанствено куче на 17.01.2025 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ищцата моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба, чрез процесуалния й представител, се сочи, че искът се оспорва по основание и по размер. Страната счита, че само от факта, че ищцата е нападната от свободно разхождащо се куче, не следва да се 2 приема, че е безстопанствено и е под надзора на общината, доколкото е възможно то да е оставено под надзор на организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване определени изисквания, съобразно регламентацията в чл.47, ал.3, изр.2 от ЗЗЖ. Сочи, че действията спрямо безстопанствените кучета на територията на О.В., предприемани ежедневно от служителите на ОПБК са в съответствието с нормативните изисквания. Счита, че за да възникне задължение за действие спрямо кучета, които проявяват агресивност по причини, които не са съществували докато същите са имали контакт със служители на ОПБК - с. К. преди това, необходимо е административният орган да бъде сезиран. Същият ред бил приложим и за да възникнат задължения на административния орган по смисъла на 33Ж за постъпване на всяко изоставено куче в приюта, след като се установи, че кучето, за което е постъпил сигнала е без собственик. В исковата молба не било посочено дали административният орган е бил сезиран за инцидента от ищцата. По този начин, дори и да се приеме, че кучето е безстопанствено, то административният орган нямало как да предприеме каквото и да било по отношение на същото, тъй като до момента нямало данни за такова събитие. Ответната страна оспорва да е налице причинно-следствена връзка между соченото от ищцата бездействие по отношение на кучетата и травматичните увреждания на ищцата. Оспорва и твърденията на ищцата за претърпяни неимуществени вреди, които да обосновават предендирания размер обезщетение. В условията на евентуалност ответната стана счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди следва да бъде намален, тъй като е прекомерно завишен, предвид характера на увреждането.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства, ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, както и от посочените гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. В. Л. и М. Р. Д. се установява безспорно, че на 17.01.2025 г. около обед ищцата следвало да посети курс за придобиване правоспособност за управление на моторно превозно средство, който се провеждал в гр. Варна, в сграда в близост до тролейбусна спирка „**“. Ищцата слязла на въпросната спирка и се отправила към мястото на провеждане на занятията, като до там минавала покрай бензиностанция „**“, намираща се на бул. „Сливница“. По това време служител в бензиностанцията била свидетелката М. Д.. Зад бензиностанцията имало затревена площ, където често стояли безстопанствени кучета, около 5-6 на брой. Кучетата били в района на бензиностанцията и когато ищцата минавала от там в горепосочения ден. Тогава те я нападнали, като със лай се хвърлили срещу нея и едно от кучетата я ухапало по дясното бедро. Ищцата започнала да крещи от уплаха и побягнала към бензиностанцията. Свидетелката, Д., която чула крясъците и също се уплашила, станала, за да види какво се случва. Видяла тичащата към нея ищца и я посрещнала, като свидетелката видяла и кучето след ищцата. Последната плачела, видимо 3 била силно изплашена и през хлипане обяснила, че като минавала по пътеката и била със слушалки, кучето я захапало. Свидетелката забелязала, че на панталона на ищцата има две дупки. След това свидетелката извикала управителя на дружеството, стопанисващо бензиностанцията, който сигнализирал за спешна помощ. Обадили се и на майката на ищцата – свидетелката Р. Л., която веднага пристигнала на мястото. Пристигнал и автомобил на спешна помощ и ищцата била откарана в Центъра за спешна медицинска помощ, където раните й били обработени. Било констатирано, че на ищцата е нанесена травматична увреда на долен крайник - разкъсна рана с отпечатък на зъби на дясно бедро, три пунктиформени рани с размери 1 см. На ищцата била поставена противобясна вкасина. Поставени й били ваксини и на 21.01.2025 г., 25.01.2025 г., 01.02.2025 г. и на 15.02.2025 г. Върху раните била поставена превръзка с предписания да се сменя ежедневно. По-голямата сестра на ищцата ежедневно, продължение на повече от месец, правила превръзките. Мястото на травмата било посинено. С течение на времето дупките от ухапването се затворили, но останали белези – кафяви петна.

От заключението по назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че при преглед на ищцата, в мястото на увреждане - външно-страничната повърхност в долната трета на дясно бедро са били установени три ограничени окръглени участъци с моравокафеникав цвят, два от които с диаметър 0,8 см и един 1,2/0,7 см, разположени в ъглите на площ с триъгълна форма 2,5/4,0/5,5 см. Променените зони се опипвали леко надигнати над нивото на околната кожата и били добре отграничени с тъмния си цвят на фона й. Не са били установени видоизменения в анатомичния вид на крайника и функционални затруднения. За да се предотвратят възможни усложнения, освен поставяне на противобясна ваксина, е бил проведен и курс с антибиотик, а на по-късен етап е било приложено локално третиране на образуваните белези. В заключението е отбелязано, че с течение на времето е възможно белезите да се поизгладят и избледнеят, но пълно самостоятелно заличаване не би могло да настъпи. От проведения разпит на вещото лице на откритото заседание се установява, че възстановителният период при ищцата е бил от около месец и половина – два, защото раните от ухапване не се зашиват както в при раните в останалите случаи, а се остават отворени, за да навлиза кислород, който пречи на развитието на анаеробни организми, и това значително удължава срока на тяхното зарастване.

От показанията на свидетелката Р. В. Л. се доказва, че в деня на инцидента ищцата била силно изплашена, треперела, от изпитания шок не можела да говори. В такова състояние била и при приемането й в Центъра за спешна помощ, където лекарят, извършваща обработка на раната, я успокоявала. След инцидента ищцата изпитвала уплаха от кучета, бягала щом види кучета, а в един от случаите, при който улично куче тръгнало към нея, тя започнала да крещи и баща й отишъл да я успокоява. Ищцата изпитвала смущения от останалите белези от ухапването, тъй като били видими през лятото, когато носила къси панталони или поли. Изпитвала дискомфорт, когато приятелите й питали за причината за белезите, тъй като това я връщало към негативните преживявания и стреса от инцидента. Състоянието на стрес продължило месеци след случилото се. По препоръка на 4 лекарите ищцата потърсила психологична помощ, извършила три посещения при психолог, като психологът дала становище, че поради преживяните стресогенни събития ищцата е с високо равнище на личностна ситуативна тревожност, с леко страхово състояние и с „невротична депресия“ с депресивен облик.