Решение № 1270 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110215420 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „АУТО 1 БГ“ ЕООД против електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0067703, издаден от С., с който на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Твърди се, че е налице несъответствие между нарушението, описано в ЕФ, и фактическия състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране посредством ЕФ, като в случая не е посочено установено посредством АТСС управление на автомобил без задължителна застраховка, а е посочена само липса на валидно действащ договор. Релевира аргументи, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаването на ЕФ единствено за нарушение, за което се налага наказание глоба, но не и имуществена санкция. Излага доводи, че ЕФ не съдържа ясно и точно описание на нарушението, както и на приложената процедура за установяването и санкционирането му. Посочва, че не става ясно дали имуществената санкция е наложена на юридическото лице или на законния му представител като физическо лице. Моли ЕФ да бъде отменен.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. След приключване на съдебното заседание е постъпило писмено становище от адв. М., депозирано преди датата на о.с.з. чрез ЕПЕП, в което се поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В депозирани писмени бележки юрк. М. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, предвид подаването й в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 11.08.2024 г. в 16.11 ч. лек автомобил „*****“ с рег. № ******, собственост на „АУТО 1 БГ“ ЕООД, движейки се по Софийски околовръстен път до № 454, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.

„Ботевградско шосе“, бил заснет с автоматизирано техническо средство „CORDON М2“ с радар № MD1192. Към тази дата относно процесното МПС рег. № ******, което не било спряно от движение, не е бил сключен валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Във връзка с горните обстоятелства срещу „АУТО 1 БГ“ ЕООД със законен представител А. Б. А. бил издаден от С. електронен фиш серия Г № 0067703, с който на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото - приложен снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0067703, справка за собственост на МПС; преглед на вписан тип 2 средство на измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, касаещи мобилна система за видеоконтрол тип "CORDON"; справка от Гаранционен фонд; заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-63826/12.08.2024 г. ведно със снимков материал на разположение на уреда, ежедневна форма от отчет, справка от АИС АНД, разписка, сертификат за успешно завършен курс на обучение.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че към процесната дата собственият му автомобил е бил без валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.

От приложения снимков материал към електронния фиш се установява, че на 11.08.2024 г. в 16:11 часа е било заснето движението, респективно управлението на процесния лек автомобил с рег. № ****** по Софийски околовръстен път до № 454, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, доколкото е посочена и измерената посредством АТС скорост на движение. От доказателствата по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване и протокол от проверка № 034-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на Български институт по метрология, се установява, че АТСС „CORDON M2“ е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална и последваща техническа проверка. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „CORDON M2“ и по-конкретно радар № MD 1192 е преминала проверка на 21.03.2024 г. Следователно същата е представлявала годно техническо средство към 11.08.2024 г. Представен е и надлежно съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, от който се установява мястото на контрол, както и посоката на движение на контролираните моторни превозни средства.

От представената справка за собственост се установява, че лек 3 автомобил „*****“ с рег. № ****** е собственост на „АУТО 1 БГ“ ЕООД.

Видно от справка от базата данни на „Гаранционен фонд“, за посочения лек автомобил не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 11.08.2024 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В случая ЕФ е издаден за нарушение на правила за поведение по Кодекса за застраховането, който се явява специален законов акт спрямо ЗДвП и в него изрично е предвиден както актът, с който следва да се ангажира отговорността на нарушителя, така и че на юридическите лица - собственици на МПС, следва да се наложи имуществена санкция (чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 КЗ). Действително, разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към ЗДвП, като това препращане е относно „условията и реда“ за издаване на ЕФ, но общите разпоредби на ЗДвП не могат да дерогират специалното правило, установено в КЗ (в този смисъл - Решение № 1222 от 27.02.2023 г. по адм. д. № 11361/2022 г. по описа на АССГ). С оглед на това неоснователни са доводите в жалбата, че е допустимо издаването на ЕФ единствено за нарушение, за което се предвижда наказание глоба, но не и имуществена санкция.

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия Г № 0067703 е издаден от компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните работи, съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 4 размера на имуществената санкция, срока и сметката за доброволното й заплащане. В обжалвания ЕФ са посочени с достатъчна конкретика обстоятелствата на нарушението в това число и време и място на извършването му, като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено управлението, съответно движението на лекия автомобил, в кой конкретен пътен участък и с каква посока на движение.

Посочено е също така, че автомобилът не е спрян от движение, както и че жалбоподателят като собственик на автомобила не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това съдът намира, че в обжалвания ЕФ се съдържа в достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен, недвусмислен и категоричен начин са посочени всички елементи от състава му, както и е посочена съответна на описаното нарушение законова разпоредба – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в ЕФ не е посочено установено посредством АТСС управление на автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като изрично, ясно и точно в електронния фиш е отразено, че е „установено управление на МПС“, като описанието на нарушението от фактическа страна съответства на дадената правна квалификация.

В ЕФ е инкорпориран уникалният фабричен номер на използваното автоматизирано техническо средство (АТС), с необходимата конкретика, позволила на съда да провери неговата изправност, поради което неоснователни се явяват доводите в жалбата за липсата на надлежна индивидуализация на АТС в електронния фиш.

Съдът не споделя и възраженията за неяснота относно извършеното нарушение – обстоятелството, че в електронния фиш е посочено и валидното за съответния пътен участък ограничение на скоростта и толеранса, който приспада съответното АТС при нарушение на скоростта за движение, не препятства жалбоподателят да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си.

От една страна не е отразена конкретна скорост на движение на автомобила, а от друга – с необходимата индивидуализация е описано вмененото нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Касае се за допълнителни факти, описващи пътната обстановка, в рамките на която е заснето допуснатото нарушение, но същите по никакъв начин не внасят неяснота или противоречие относно извършеното 5 нарушение.

На следващо място, в оспорения електронен фиш недвусмислено е посочено, че административното наказание е наложено на юридическото лице – собственик на МПС, още повече – изрично се сочи, че се налага наказание имуществена санкция, което съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН може да бъде наложено само на юридическо лице, но не и на физическо такова. В случая няма съмнение кой е определеният субект на административнонаказателна отговорност – това е юридическото лице, собственик на процесния автомобил, за който не е бил сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на управлението му. Уточняването на законния представител на дружеството не внася каквато и да било неяснота в тази насока, а е част от описаните индивидуализиращи белези на съответното ЮЛ, доколкото именно последният като представляващ „АУТО 1 БГ“ ЕООД е процесуално легитимиран да осъществява правото му на защита.

В случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, т. е задължението за сключване на застраховка е на собственика и той понася отговорността, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал процесното МПС към момента на заснемането му. Следва да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. З КЗ чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на МПС.