Решение № 633 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120107911 по описа за 2024 година

Производството е по искова молба на „Сити кеш” ООД против Г. В. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1133.00 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за паричен заем № ***/**** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 и т.3 вр. с чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно призовано. С нарочна молба процесуалният представител на същото моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

Пълномощникът на ответницата, също с нарочна молба, оспорва претенциите, като неоснователни.

След анализ на събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:

На ***** год., по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС, образувано по заявление на „Сити кеш“ ООД, в полза на последното е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Г. М. за исковите суми.

1

По настоящото дело е приет като доказателство сключения на **** год. между страните договор за паричен заем при общи условия, съгласно който ищцовото дружествокредитор е отпуснало на ответницата-кредитополучател кредит в размер на 1400 лв., а последната се е задължила да го върне на 18 месечни вноски, ведно с договорна лихва в размер на 40.05 % и неустойка за непредставяне на обезпечение от 2843.74 лв.

Така общият размер на задълженията на ответника по договора за кредит възлиза на 4806 лв., в т.ч. отпуснат кредит, договорна лихва и неустойка, разсрочени на месечни вноски. Падежната дата на последната погасителна вноска е уговорена на 02.10.2023 год.

На датата, на която е сключен договорът - **** год., „Сити кеш“ ООД е изплатило на М. касово (чрез „****“) сумата от 1400 лв., съгласно отпуснатия й кредит.

Налични са и приложимите за договора общи условия.

Прието е заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, според което договорената сума по кредита е предоставена на ответницата, която е заплатила една вноска от 276 лв., отнесена за погасяване на лихва и нейстойка.

При така установените факти, исковете се явяват основателни.

Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, по който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в посочения размер, като становището на настоящия състав за частична основателност на исковете почива на следните аргументи:

Договорът за кредит се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което икономически по-силната страна е наложила - предоставяне на мъчно за предоставяне обезпечение - чл.33 от ОУ, неизпълнението на което в крайна сметка да доведе до заплащането на неустойката по чл.6, ал.2 от договора за кредит. Същата, в размер на 2843.74 лв., всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните), т.е. е дължима не при неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Съгл. § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Въпреки това, т.нар. „неустойка“ не фигурира в общите разходи за потребителя според чл.5 от договора, ГПР е изчислен при допускания без неустойка, макар стойността й, поради нейната изначална дължимост, да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на 2 предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.

Ето защо, договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР, който следва да съдържа т. нар. “неустойка“ по чл.6, ал.2, имаща характер на скрита възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на недобросъвестно договаряне от посилната икономически страна, с цел прикриване действителните разходи по кредита.

Предвид констатираната недействителност на договора за кредит за М., съгл. чл.23 от ЗПК, е възникнало валидно задължение да върне единствено чистата стойност на кредита. При отпуснат й кредит от 1400 лв. и твърдение от ищцовата страна за неизгоден факт - извършено от ответницата плащане на 276 лв. (независимо за погасяване на кое договорно задължение, извън главницата е отнесено), последната остава да дължи 1133 лв.

Затова искът за главница се явява основателен и следва да се уважи.

Основателен е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на законната лихва върху главницата по кредита, начиная от датата на предявяване на иска ***** год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК), до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС и възлизащи на 32 лв., както и тези за настоящото производство, в размер на 175 лв., вкл. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. В. М. от гр. Б******, ЕГН - **********, дължи ”Сити кеш” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С*******, представлявано от Н.П., сумата от 1133.00 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за паричен заем № ***/**** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***** год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Г. В. М. да заплати на ”Сити кеш” ООД деловодни разноски в размер на 32 лв. за производството по ч.гр.д. № **** / 2024 год. на БРС, както и в размер на 175 лв. - за настоящото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4