Решение № 338 от 01.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Севлиево, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230101234 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от Ю. Ю. А., искова молба срещу П. П. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 556/28.09.2023 г. по ч. гр.д. № 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на заявление по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 3000 лева - главница. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК било постъпило възражение от длъжника П. П. П.. С определение на заявителя /ищец по настоящото дело/ е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнеса дължимата държавна такса. В изпълнение на това указание ищецът е предявил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи процесната сума от 3000 лв.

1 по разписка от 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът направил пълен ремонт - с труд и материали и пълно обзавеждане, на старата гостилница в центъра на с.

Г., за да функционира - като заведение за обществено хранене. Поради тежко заболяване на съпругата му се наложило да заминат при сина им в Испания, където да се лекува. Твърди се, че ответникът научил, че се налагало ищецът да остави заведението. Сочи се, че ответникът предложил на ищеца да му отстъпи заведението, като му заплати за ремонта и обзавеждането - общо осем хиляди лева, от които тогава ответникът заплатил на ищеца пет хиляди лева, а за останалите три хиляди лева, под формата на заем, да заплати на ищеца, през пролетта на следващата година, когато се върнел от Испания, за което ответникът подписал саморъчна разписка, със задължение да заплати на ищеца процесната сума. Твърди се, че ответникът на е изпълнил задължението си.

Иска се от съда да признае за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното и по настоящото исково производства.

В законовия едномесечен срок, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск. Твърди, че същият лично, като физическо лице, никога не е бил в облигационни отношения с ищеца. Ответникът бил едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „ПРИ Д.” ЕООД, с ЕИК 205919224. Твърди се, че с Договор за наем № 7 от 01.12.2019 г., ответникът наел от собственика - Потребителна кооперация „Подкрепа” - село Г., описаната в исковата молба сграда, находяща се в центъра на село Г., на ул.

„Х.Б.” № 1, с начин на ползване „магазин - хранителни стоки”, за да го ползва като „Частен пенсионерски клуб при Д.”. Ответникът твърди, че в качеството си на управител на горепосоченото юридическо лице наел ищеца да ремонтира посочената сграда. Договорили възнаграждение, в размер на 5200 лв. Това възнаграждение било заплатено на ищеца изцяло през месец ноември 2

2019 г., като за плащанията били издадени три разходни касови ордера - на 06.11.2019 г. за сумата от 1500 лв., и на 12.11.2019 г. за сумите от 3500 лв. и 200 лв. Ордерите били подпечатани с печата на юридическото лице - „При Д.”, с добавката - „частен пенсионерски клуб”, за каквото ползвал сградата, обект на ремонта. За тази си дейност ответникът имал и съответното удостоверение за категоризация на обекта - сградата, издадено от Кмета на Община Севлиево. Твърди се, че с това плащане дружество с ограничена отговорност „ПРИ Д.” ЕООД, с ЕИК 205919224, изпълнило задължението си към ищеца.

Претендира от съда отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същия. Иска от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Установява се от разписка, приложена и неоспорена по делото, че П.

П. П. остава да даде 3000 лева.

От приложеното ч.гр.д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.гр.д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево и е издадена срещу П. П. П., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: 3000 лева – главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 60 лева – държавна такса и сумата от 440 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, но същият е подал възражение в законния срок.

По делото са представени 3 броя разходни касови ордери, видно от които на Ю. Ю. А. са платени общо 5200 лева.

По делото е разпитана свидетелката Л.Р.С., която е председател на 3 потребителна кооперация „Подкрепа“ от 2018 г., която кооперация имала взаимоотношения със страните по делото. Свидетелката излага показания, че знае от страните за „някакво споразумение” между тях, понеже ответникът бил купил столове и маси от ищеца.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца – заемодател на следните предпоставки: предаване на описаната от него сума пари на ответника по тяхно взаимно съгласие, обхващащо и задължението на ответника да върне на ищеца парите.

Единственото доказателство по делото, представено от ищеца, за да установи твърденията си за сключен договор за заем с ответника, е разписката (без дата), която е издадена от ответника и която съдържа изявление на ответника, че остава да даде 3000 лева. В тази хипотеза, при липса на други данни, не може да се презюмира от самия факт на изявлението в тази разписка, че ответникът има задължението да дава пари от заемен договор, защото е възможно същото да поизтича от друго отношение между страните, при което ищецът не е освободен от задължението по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи пълно и главно, че този източник е именно договор за заем, с допустимите от закона доказателствени средства (така Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г. на ОСГК и Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК).

При установените по делото обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е недоказан, като не може да се приеме, че плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен между тях договор за заем, защото правните субекти си предават парични суми на различни основания.

При липса на други данни не може да се презюмира, че страните са сключили договор за заем, така аналогично е и положението когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари на друго лице, без да посочва основанието за това. Съдът вече изложи съображения, че в тази разписка не се съдържат данни, сочещи на сключване на заемен договор. Същата съдържа признание, че ответникът има да дава на ищеца 3000 лева. Доказателства за поемане на такова задължение по делото не са ангажирани, включително не е 4 доказано обстоятелството, че ответникът е получила тези пари по заемен договор.

Доколкото ищецът носи според чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта на доказване и поради това следваше да установи по делото пълно и главно, че на 23.10.2019 г. е сключила с ответника твърдения от него в исковата молба договор за заем, въз основа на който му е предал на същата дата сумата от 3000 лева, а ответникът се е задължил да я върне. Сключването с ответника на такъв заемен договор обаче и предаване на същия по него на заета сума от 3000 лева, ищецът въобще не установи несъмнено по делото. Тези два факта не могат да се приемат за установени от представената разписка, подписана от ответника, защото в същата е налице само негово признание, че дължи тази искова сума от 3000 лева, но не е посочено в тази разписка нито основанието (причината, каузата) на това му признато с нея задължение, поради което съдът не може с оглед изложеното да презюмира, че е заем, нито пък реалното предаване въз основа на такъв на тази сума от ищцата на ответника. Заемът обаче е реален договор, при който едната страна не само се задължава да предостави на другата пари или заместими вещи, но и ги предоставя след това в собственост на другата, а получателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Поради гореизложеното предявеният иск се явява недоказан и респективно неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната сума.

Предвид изхода на спора, съдът намира, че единствено ответникът има право на разноски и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената по реда на чл. 422 от ГПК искова претенция, с която се претендира да бъде прието за установено, че П. П. П. , с ЕГН **********, дължи н а Ю. Ю. А., с ЕГН **********, сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5

27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 556/28.09.2023 г. по ч. гр.д. № 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА Ю. Ю. А., с ЕГН **********, да заплати на П. П. П. , с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 6