Решение № 15504 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15504 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф.А при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №

20241110145885 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Н. Й.

Й., Д. О. Й. и Й. О. Й. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата в размер общо на 2712,73 лева, представляваща незплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер общо на 397,14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата в размер общо на 48,21 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 10,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 31290/01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 56744/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, като задълженията се разпределят, както следва:

½ част за ответника Н. Й. Й. и по ¼ част за всеки един от ответниците Д. О. Й. и Й. О. Й..

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Й. Й., чрез процесуалния си представител адвокат В. С., оспорва исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. Ответникът оспорва той или негов наследодател да е собственик или носител на вещно право на ползване върху описания в исковата молба недвижим имот.

Страната поддържа, че исковата претенция относно такса „дялово разпределение“ е недопустима, тъй като ищецът не е носител на материалното право за заплащане на соченото вземане. С отговора са оспорени и претенциите за мораторни лихви, като във връзка с претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия ответникът оспорва да е поставен в забава, а по отношение на претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение поддържа, че в Общите условия на ищцовото дружество не се съдържа падеж за изпълнение на соченото задължение. При условията на евентуалност е заявено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените по делото съдебни разноски включително и тези за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 1635 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. О. Й. и Й. О. Й. чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д. Ц., оспорват исковата претенция като недопустима, а по същество на спора по основание и размер. Особеният представител поддържа, че между страните по спора не е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. възможността ищеца да претендира заплащане на суми за топлинна енергия е изключена. Особеният представител сочи, че липсват доказателства наследодателят на Д. О.

Й. и Й. О. Й. да притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. С отговора е оспорено наличието на действително доставено количество топлинна енергия на стойност посочена в исковата молба, а при условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на сумите. При условията на евентуалност е направено и възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

В допълнителна писмена защита особения представител поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция поради разрешенията дадени с Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответниците притежават качество на собственици или титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребители /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответниците в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни 2 общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.10.1990 г., по силата на който *** и ответника Н. Й. Й. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от удостоверение за наследници с изх. № РИЛ21-УГ01336/21.01.2021 г. приобретателят *** е починала на 30.12.2019 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници починалия в заповедното производство длъжник *** ( син), в чийто процесуални права са конституирани ответниците Д. Й. ( дъщеря) и Й. Й. ( син), и ответника Н. Й. ( син). От така представените доказателства се установява, че ответникът Н.

Й. в лично качество като приобретател по процесния договор за продажба на държавен недвижим имот е придобил право на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот и по силата на наследствено правоприемство е придобил право на собственост върху ¼ ид.ч. от имота. От изложеното следва, че ответникът Н. Й. се легитимира като собственик на 6/8 ид. ч. от процесния недвижим имот, а ответниците Д. Й. и Й. Й. по силата на наследствено правоприемство притежават право на собственост върху по 1/8 ид.ч. от имота.

Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, поради което ответниците дължат заплащане на стойността на доставените услуги съобразно дела си в съсобствеността, както следва: Н. Й. отговаря за 6/8 части от задълженията, а всеки един от ответниците Д. Й. и Й. Й. за по 1/8 част. При съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес исковата претенция срещу ответника Н. Й. следва да бъде разгледана до предявения размер, представляващ ½ част от начислените за имота и периода задължения.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без 3 оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”.