Решение № 111 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330201910 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329-000859 / 26.11.2024 година на Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, Районно управление - Раковски, с което на С. Й. Е., ЕГН **********, с адрес: *****, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва: за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 185 от същия Закон е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева; за нарушение по чл. 137в, ал. 3 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В Жалбата си С. Й. Е. бланкетно заявява, че иска Наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Редовно призовани, нито той, нито процесуалният му представител адвокат В. А. В., се явяват за лично упражняване право на защита. Депозирани са молби-становища, с които се иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за процесуални нарушения и маловажност на случая; не се претендират разноски.

1

Въззиваемата страна – Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Раковски – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, представена с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна:

Вечерта на 21.10.2024 година *** в РУ на МВР - Раковски Г. Т. Т. и негов колега *** са дежурен автопатрул на обслужвана територия – общините Раковски и Брезово. Двамата са униформени с отличителни знаци на полицията, както с такива знаци е брандиран и служебният им автомобил.

Така около 20:30 часа органите на реда в изпълнение на задълженията си контрол на пътната безопасност и опазване на обществения ред са на установъчен пункт в град Раковски на улица „Христо Смирненски“, когато спират за проверка лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, управляван от С. Й.

Е., на когото Г. Т. съставя на място и връчва срещу подпис Акт серия GA № 3222602 / 21.10.2024 година за установяване на административни нарушения по чл. 70, ал. 2, т. 1, предложение 1. и чл. 137в, ал. 3 от ЗДП.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

2

От правна страна:

Първото вменено в отговорност нарушение е по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст е забранено използването на дългите светлини при разминаване, в който случай превключването им от дълги на къси става при разстояние не по-малко от 150 метра между превозните средства, или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключване на своите светлини.

И в Акта, и в издаденото по него Наказателно постановление като обстоятелства за това нарушение е описано, че С. Е. се движи на дълги светлини при разминаване. Само че, при разпит на актосъставителя, след предявяване на издадения от него документ – Акт серия GA № 3222602 / 21.10.2024 година, същият първоначално заявява, че са спрели аудито с рег. № ***, защото се е движил без светлини (което е нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДП), а след това – че са го спрели, защото мястото, на което е управляван автомобилът, е осветено (което пък е нарушение по чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДП).

Същевременно Г. Т. изобщо не свидетелства за каквото и да било превозно средство, с което по същото време С. Е. да се разминава, управляващ собствения си автомобил, още по-малко пък какво е било разстоянието между двете превозни средства и подаден ли е сигнал с превключване на светлините от насрещното превозно средство.

Съгласно указанията на Тълкувателно решение № 8 /16.09.2021 година по тълк. д. № 1 / 2020 година на ОСС от I и II колегия на ВАС в производството по реда на Глава трета, Раздел V от ЗАНН районният съд разполага с правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а в случая описаните в Акт серия GA № 3222602 / 21.10.2024 година и Наказателно постановление № 24-0329-000859 / 26.11.2024 година обстоятелства за вмененото нарушение чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДП не само не се доказват, но и не се установяват да са се случили.

В административнонаказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят го 3 е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на наказателното постановление и процесното такова подлежи на отмяна в тази си част като необосновано.

По различен начин стоят нещата и с второто вменено на С. Е. административно нарушение – по чл. 137в, ал. 3 от ЗДП, чийто тест визира, че в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а деца на три и повече години и с ръст под 150 см заемат седалка, която не е предна, като по текста на чл. 137б от ЗДП системите за обезопасяване на деца са разделени на два класа (пълен и непълен) и пет групи в зависимост от теглото на децата (под 10 кг, под 13 кг, между 9 и 18 кг, между 15 и 25 кг и между между 22 и 36 кг). От своя страна, разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗДП (в относимата редакция – към датата на нарушението) гласи, че за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие с класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1 (Правило № 44, серия от изменения 03 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации) и данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2 (Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации).

Така при анализ на горните разпоредби се констатира, че използването на система за обезопасяване на деца е в зависимост от килограмите и ръста на детето, но когато то е над три години, а до тази възраст системата е задължителна.

Лек автомобил „Ауди 80“ е от категория M1 съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДП по характеристиките му и актосъставителят е категоричен, че при проверката на 21.10.2024 година на задната седалка в него е имало деца под тригодишна възраст, без съответната система за обезопасяване, за което жалбоподателят се оправдава, че столчетата са в другата му кола, тъй като имал два автомобила.

За това нарушение точно е определена санкционната норма по чл. 183, ал.

4

4, т. 10 от ЗДП, която към датата на нарушението, съставянето на Акта и издаването на Наказателното постановление гласи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.

Глобата е в съответствие с текста на чл. 27 от ЗАНН – размерът е строго определен от законодателя и наказващият орган не може да го преценява.

Неприложим се явява институтът на маловажния случай – по делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид, още повече, че, видно от приложената по административната преписка Справка за нарушител / водач, към датата на нарушението жалбоподателят е правоспособен водач едва от няколко месеца, а дотогава е ангажирана административнонаказателната му отговорност с

2 наказателни постановления и с 7 фиша за 9 нарушения на правилата за движение по отворените за обществено ползване пътища.

И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление в тази част са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са издадени от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-1632 /02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

С оглед изхода на спора и на двете страни се дължат разноски за процесуално представителство в зависимост от уважената част по обжалването, но такива не са поискани, нито са представени доказателства за направата им до приключване на съдебното дирене.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24-0329-000859 / 26.11.2024 година на Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, Районно управление - Раковски, с което на С. Й. Е., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 185 от същия Закон е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

5

Потвърждава Наказателно постановление № 24-0329-000859 / 26.11.2024 година на Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, Районно управление - Раковски, с което на С. Й. Е., ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение по чл. 137в, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6