Решение № 1426 от 18.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Пловдив, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300100052 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.238, ал.1 от ЗМВР.

Ищецът В. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. *****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД МВР- гр. Пловдив, ЕИК 129009870, с адрес гр. Пловдив, ул. „Алеко Богориди“ №7, да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на ****г., както следва: в размер на 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 3976.58 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разходи за заплащане на операция, лекарства и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата; в размер на 2 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което е следвало да получи ищецът, и обезщетението от НОИ , което ищецът е получил за периода от 07.05.2021г. до 06.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

1

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е работил като ст. п. в група „ООР“, сектор „О. п.“ при ОДМВР – Пловдив, като на ****г. бил изпратен заедно с к. му от д. при РУ – К. за отработване на сигнал за сбиване между лица на адрес в гр. С., при което, при изпълнение на служебните си задължения, ищецът претърпял инцидент – левият му крак попаднал в дупка на обратни води, в резултат на което ищецът претърпял травма на лявото коляно. Твърди се, че инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане на ТД НОИ – Пловдив. Ищецът твърди, че с акт на ЦЕЛК при МВР е признато, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял травма на лявото коляно – навяхване с разкъсване на предната кръстна връзка и медиалния менискус на лявата колянна става, като уврежданото е квалифицирано като средна телесна повреда. Ищецът твърди, че увреждането е наложило оперативно лечение и имобилизация на крака, както и че е проведена рехабилитация. Ищецът твърди, че от датата на инцидента до пълното му оздравяване търпял болки, не можел да ходи нормално и да се обслужва, придвижвал се трудно с помощни средства, не можел да ходи на работа, да общува с колеги и приятели. Твърди, че за периода 07.05.2021г. до 06.01.2022г. бил в отпуск по болест. Твърди, че през юли месец 2022г. му било изплатено обезщетение в размер на 9857,40 лв., което се равнява на шест месечни трудови възнаграждения, за претърпяната от него средна телесна повреда. Твърди, че в следствие на злополуката търпи имуществени вреди, които се изразяват в направените от него разходи за лечение – направена операция и престой в болницата, лекарства, прегледи и физиотерапия, в общ размер от 3976,58 лв., които не са му възстановени.

Твърди, че по време на отпуска по болест е получавал месечно обезщетение, което е около 10 % месечно по- малко от месечното му трудово възнаграждение, като в тази връзка твърди, че разликата между получаваното месечно обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получавал, възлиза на сумата от 2 000 лв. и представлява имуществена вреда, която следва да му бъде изплатена от ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете изцяло по основание и размер, с искане да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ищецът е бил с. в МВР, претърпяната от него трудова злополука, вида на 2 телесната повреда и причинната връзка с извършените действия по служба.

Развива съображения, че е налице специален ред по ЗМВР за обезщетение на служители на МВР, като твърди, че на ищеца е изплатено предвиденото в ЗМВР обезщетение при средна телесна повреда в размер на 6 месечни възнаграждения. Оспорва като недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Релевира възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедливост при определяне на неговия размер. Оспорва като недоказани претендираните от ищеца имуществени вреди, както и че не е доказана причинната връзка с настъпилата трудова злополука и претендираните имуществени вреди.

Развива съображения, че е предвиден нормативно друг ред за възстановяване на разходи за проведено лечение от служители на МВР, в случаите, когато лечението не се извършва в МИ на МВР и не се финансира от НЗОК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

С доклада по делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е бил в сл. правоотношение с ответника ОДМВР - Пловдив, възникнало на основание ЗМВР, към датата на процесния инцидент, който е признат за трудова злополука, както и че с медицинско удостоверение, издадено от ЦЕЛК при МВР, са установени претърпените от ищеца травматични увреждания на лявото коляно – навяхване с разкъсване на предната кръстна връзка и медиалния менискус на лявата колянна става, като уврежданото е квалифицирано като средна телесна повреда.

Не се спори между страните, като посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства, че на ****г., по време на изпълнение на сл. си задължения, ищецът е претърпял инцидент, който инцидент се явява процесния инцидент, признат по надлежния ред за трудова злополука.

3

Не се спори между страните, като това се установява и от прието по делото като писмено доказателство Медицинско удостоверение № ***г. издадено от ЦЕЛК на МВР, че полученото увреждане е определено за средна телесна повреда с акт на ЦЕЛК на МВР.

Не е спорно, че във връзка с претърпения инцидент ищецът е получил парично обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения, в общ размер от 9857,40 лв., за претърпяно увреждане по повод изпълнение на служебни задължения на ***г. представляващо средна телесна повреда, което обстоятелство се установява от приетите като писмени доказателства Заповед № ****г. на д. на ОДМВР – Пловдив, справка за изплащане на еднократно парично обезщетение и платежна бележка /л.57, л.102-л.103/.

Не е спорно, като това се установява от приетите по делото писмени доказателства – болнични листове и справка за въведени болнични и вида обезщетения за временна неработоспособност/л.68-л.78 и л.113-л.114/, че за периода 07.05.2021г. – 06.01.2022г., ищецът е бил временно неработоспособен, за което са му издавани болнични листове и му е изплащано обезщетение за временна неработоспособност.

По делото са приети писмени доказателства- касови бележки, рецепти, стокови разписки, фактури /л.27-л.40/, от които се установяват направени от ищеца разходи в общ размер на 3976,58 лв., които са за извършена операция, болничен престой, извършени прегледи, закупени лекарства и проведена физиотерапия.

От приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, и което заключение настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и мотивирано, се установява, че общият размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, което би следвало да получи за периода на временната неработоспособност от 07.05.2021г. до 06.01.2022г. е 13 293 лв.

Установява се, че общият размер на полученото от ищеца парично обезщетение за временна неработоспособност от ТД на НОИ- гр. Пловдив, по издадените 9 броя болнични листове, за периода от 07.05.2021г. до 06.01.2022г., е 11 697,25 лв.

От приетото по делото заключение по СМЕ, неоспорено от страните, и което заключение настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и мотивирано, се установява, че на 06.05.2021г. ищецът е претърпял 4 травматичен инцидент, свързан с пропадане на крака, усукване и сгъване, като в резултат на това е получил: разкъсване на предна кръстна връзка на ляво коляно, възпаление на залавните места на сухожилията на четвъртоглавния бедрен мускул, надлъжно разкъсване на заден рог на вътрешния мениск. Увреждането на лявата колянна става е наложило оперативно лечение, ортезна имобилизация, отбременяване на крака и рехабилитация и е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по см.на чл.129 ГПК. Операцията е в причинна връзка с настъпилото на 06.05.2021г. увреждане, тя е извършена по повод вътреставните увреждания в лявото коляно и е единственото съвременно успешно лечение на такива увреждания. Срокът, в който ищецът е бил в отпуск по болест – 240 дни, е нормален срок. При направеното на 06.07.2021г. изследване – томография на колянна става, с изключение на установената начална гонартроза, всички други установени находки са травматични и са в резултат на инцидента от ****г. Прогнозата за възстановяването е оптимистична. Проведеното лечение е успешно и обемът на движение в лявата коленна става е възстановено на практика до нормата. При ищеца е регистрирано увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Страданието е хронично, вероятно съществувало от по- рано, но е обострено вследствие променената биомеханика при ползване на помощни средства.

За установяване търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства – изслушани са свидетелите М. Р. /б. на ищеца/ и П. Р. /с. на ищеца/.

От показанията на св. Р. се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука и във връзка с това операция ищецът бил доста време на легло и изпитвал силни болки. Тъй като е с доста килограми много трудно се придвижвал, в началото дори въобще не можел, после се придвижвал с патерици. Много трудно се хранел. Това продължило повече от половин година. Около месец не можел да става и с огромни болки, които продължили и до ден днешен. С патерици се придвижвал около четири – пет месеца. Да се храни му пречело това, че много трудно стоял в седнало положения, стоял трудно в седнало положение понеже имал шина на крака и му било трудно да стои седнал, повечето време бил в легнало положение, защото така изпитвал 5 по- малко болки. Сега ищецът продължавал да изпитва болки, особено при влажно време, не са му възстановени изцяло движенията на крака, не може да сгъне крака си нацяло. След операцията ищецът провеждал физиотерапия, във връзка с лечението бил два пъти на санаториум.

От показанията на св. Р. се установява, че по време на работа ищецът е получил травма на коляното – скъсва коленни връзки, което е наложило оперативно лечение. Ищецът изпитвал болки преди, по време и след операцията. Носел шина, която обездвижвала крака, а след това трябвало раздвижване, защото не можел да свива коляното. През всичкото това време ищецът имал нужда от чужда помощ да се придвижва, свидетелят го карал с кола, помагал му се качва по стълбите, след операцията го придружавал и до санитарното помещение, по време на раздвижването му помагал да стане от леглото. Това продължило около 8 месеца, когато ищецът не ходел на работа.

През целия период от 8 месеца не е бил на легло, но е имало период, който е бил на легло, около три месеца, докато е бил с шината, след това е започнал да се раздвижва. Свидетелят не си спомня колко време ищецът е бил с шина, но по негови спомени следоперативно до пълното раздвижване са били три месеца. По време на оздравителния процес два пъти е ходел на санаториум.

Ищецът и досега изпитва болки. Болките след операцията преминали и в кръста.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:

Предявен е иск по чл.238, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба на с. в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e8cc9b6-f4bb-41db-979b-ddfb80e93886