Определение № 1004 от 10.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. Ловеч, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно частно гражданско дело № 20254300500648 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.2, вр.с чл.344,ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от И. В. К., чрез адв.Ц.А.-ЛАК,срещу Определение,постановено в съдебното заседание на 13.10.2025г.,с което съдът е оставил без уважение искане на страната по чл.344,ал.2 от ГПК-за произнасяне кой от съделителите да ползва делбения имот,съотв.какъв наем се дължи за невъзможността на другия да упражнява тези права.Счита определението за незаконосъобразно.Излага,че ответникът и майка му са превзели целия имот и ползват всичко,с изключение на една стая,в която са натъпкали всички негови вещи.Твърди,че тази стая е в пъти по-малка от полагащата му се 1/2ид.ч. Ответникът ползва и цели поземлен имот. Сервизните помещения-баня,тоалетна и кухня са общи и не е възможно да бъдат поделени.Причина да не могат да ползват имота съвместно са и множеството водени помежду им съдебни производства ,вкл.и с наказателен характер,довели до изключително влошени отношения между тях. Твърди,че ответникът,освен,че ползва целия имот, също необосновано забавя делото, като не проявява съдействие в инициираното производство по изменение на ПУП, което се изчаква в делбата. Акцентира,че тези твърдения се установяват единно от разпитаните по делото свидетели.

Моли да се отмени обжалваното определение и се уважи искането му за разпределение на ползването на делбения имот между страните до окончателното приключване на делбата и се определи сума,която единият съделител да заплаща на другия.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. С. М.,чрез пълномощник адв.С.-ЛАК,в който счита че е недопустима,тъй като не е налице промяна на фактите и обстоятелствата по спора,налагащи ново произнасяне по чл.344,ал.2 от ГПК. Счита жалбата за неоснователна.Анализира цитираните показания на разпитаните свидетели и заключава,че от тях не се установяват твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Акцентира,че в съдебното заседание на 17.10.2023г.бабата на ищеца му е предала единствения ключ,с който разполага,за входната врата на имота,с което вече няма пречки да го ползва.Не се съгласява с твърдението ,че ответникът протака делото и дава конкретни примери. Моли да се остави в сила обжалваното определение.

По допустимостта.

Пълномощникът на жалбоподателя е присъствал в съдебното заседание, където е постановено обжалваното определение-на 03.10.2025г. Настоящата частна жалба е подадена на 1

06.10.2025г.-т.е.при спазване на срока, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съставът не се съгласява с твърдението на ответника за недопустимост на частната жалба. Определението по чл.344,ал.2 от ГПК няма сила на присъдено нещо и с оглед предназначението му може да бъде изменяно в хода на производството при наличие на промяна в относимите факти и обстоятелства. Именно такова е твърдението на жалбоподателя и това е достатъчно. Въпросът налице ли е по съществото на спора. С оглед на изложеното съдът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

Производството е с правно основание чл.34 от ЗС,с предмет делба на съсобствен недвижим имот с ид.*** по КККР на ****, заедно с построените в него сгради с ид.***, ***, *** и ***. С влязло в сила Решение

№37/08.03.2022г. по първата фаза на делбата съдът е постановил, че съделителите И. К. и М. М. имат равни дялове- по ½ ид.ч.в съсобствеността.

Във втората фаза на делбата ищецът е заявил искане по чл.344,ал.2 от ГПК-да се определи сума, която да му бъде заплащана от ответника поради лишаването от възможността да ползва имота. Алтернативно е поискал да му бъде дадена възможност да ползва ½ ид.ч. от поземления имот, жилищната сграда и селскостопанските постройки,с твърдение,че в момента не може да упражнява това си право, тъй като последните са пълни с вещи на ответника.

Пълномощникът на ответника е оспорила това искане и е отрекла ищецът или майка му, да са възпрепятствани да ползват имота.

Страните не спорят,че в имота живее св.М.М.,която е баба на ищеца и майка на ответника(съотв.и на праводателя на ищеца-св.С.М.). Жилищната сграда се състои от две спални, кухня и сервизни помещения. Не се спори,че една от стаите е отредена за праводателя на ищеца,като различие имат единствено по въпроса може ли да се ползва- ищецът твърди,че не може,тъй като е запълнена с неговите вещи,а ответникът обяснява,че стаята е обитаема и може да се ползва.

По искане с парвно основание чл.344,ал.2 от ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение №8/08.01.2025г.,като го е уважил и осъдил ответника М. М. да заплаща на ищеца И. В. К. месечен наем в размер на сумата 316.48лв., представляваща обезщетение за ползваната от ответника ½ ид.ч. от полагащата се на ищеца идеална част от делбения имот, считано от влизане в сила на определението в сила до окончателното приключване на делбеното производство.

С Определение № 341/03.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№174/2025г. ОС-Ловеч е отменил определението,като е приел,че не са ангажирани доказателства ответникът да пречи на ищеца да ползва имота,а по алтернативното искане-че не са събрани доказателства възможно ли е съвместно ползване на страните.

В хода на производството– в съдебното заседание на 13.10.2025г. пълномощникът на ищеца отново е отправил искане по чл.344,ал.2 от ГПК,с твърдение,че са налице нови обстоятелства,а именно невъзможност съделителите да обитават имота съвместно поради изключително влошените им отношения-техни и на близките им родственици(св.М.М. и св.С.М.).

С обжалваното протоколно определение РС-Троян е приел,че не е налице промяна в обстоятелствата и не са ангажирани доказателства за възможността за съвместно ползване на поземления имот.

Въззивният състав,като съобрази изложената фактология,намира частната жалба за неоснователна.

Целта на производството по чл.344,ал.2 от ГПК е да осигури ефективно и справедливо ползване на делбения имот от всички съделители докато трае делбеното производство. Мярката се постановява срещу съделителя, който ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността и цели да обезщети останалите за лишаването от това им право.

В случая,с предявяването на ново искане по реда на чл.344,ал.2 от ГПК, ищецът К.

2 твърди,че е налице промяна в обстоятелствата,настъпила след постановяване на предходното определение по този ред.

Преценявайки събраните доказателства съставът не се съгласява с това твърдение. Няма промяна в отношенията между съделителите- все още са влошени и няма индиции за развитие в благоприятна насока. Все още не могат да постигнат спогодба по делбата,въпреки многократно заявяваните намерения. Все още се отправят взаимни обвинения за забавяне на делото-каквото реално е налице поради множеството и хаотично заявявани доказателствени искания, заболявания и от двете страни, започналата административна процедура за изменение на ПУП,в която –както става ясно, е нужно съдействие и от двете страни.

Няма промяна и по отношение осигурената възможност на ищеца на достъп до имота.

Същият разполага с ключ от входната врата и както се установява при предходното сезиране на съда-е влязъл и е огледал стаята,която по споразумение е отредена за него.Няма нови данни ответникът или живеещата в имота М.М. да са му пречили да упражнява правата си на съсобственик. Няма данни за твърдените водени и наказателни производства между страните.

В случая следва да се съобрази спецификата на жилищната сграда,която е еднофамилна,без възможност да се разделя(с оглед приложените становища),като обитаването й налага сервизните помещения да се ползват общо.От значение при преценката има ли лишаване на съделител от възможността да си служи с веща, е въпросът осигурена ли е такава реално. Тук е, тъй като не се твърди,че не може да влезе в имота-напротив К. все ощеразполага с предадения от преди ключ от входната врата и за него има обособеното самостоятелно помещение за обитаване.

Нежеланието на единия съсобственик да ползва имота съвместно с другия е негово лично решение,но в никакъв случай не обосновава да е лишен от ползване.Правото на ползване е обусловено от вида и характеристиката на имота и в тези граници следва да се разпростират претенциите на съделителите.

Не се установява да има промяна по отношение възможността на К. за достъп до имота,с оглед на което не е налице и промяна в относимите обстоятелства,налагащи преразглеждане на постановеното от съда по чл.344,ал.2 от ГПК. Затова искането по чл.344,ал.2 от ГПК се явява неоснователно и правилно е отхвърлено от делбения съд. В т.см.обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.10.2025г., постановено в съдебно заседание,с което искането на И. В. К. по чл.344,ал.2 от ГПК,е оставено без уважение,като правилно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. Ловеч, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно частно гражданско дело № 20254300500648 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.2, вр.с чл.344,ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от И. В. К., чрез адв.Ц.А.-ЛАК,срещу Определение,постановено в съдебното заседание на 13.10.2025г.,с което съдът е оставил без уважение искане на страната по чл.344,ал.2 от ГПК-за произнасяне кой от съделителите да ползва делбения имот,съотв.какъв наем се дължи за невъзможността на другия да упражнява тези права.Счита определението за незаконосъобразно.Излага,че ответникът и майка му са превзели целия имот и ползват всичко,с изключение на една стая,в която са натъпкали всички негови вещи.Твърди,че тази стая е в пъти по-малка от полагащата му се 1/2ид.ч. Ответникът ползва и цели поземлен имот. Сервизните помещения-баня,тоалетна и кухня са общи и не е възможно да бъдат поделени.Причина да не могат да ползват имота съвместно са и множеството водени помежду им съдебни производства ,вкл.и с наказателен характер,довели до изключително влошени отношения между тях. Твърди,че ответникът,освен,че ползва целия имот, също необосновано забавя делото, като не проявява съдействие в инициираното производство по изменение на ПУП, което се изчаква в делбата. Акцентира,че тези твърдения се установяват единно от разпитаните по делото свидетели.

Моли да се отмени обжалваното определение и се уважи искането му за разпределение на ползването на делбения имот между страните до окончателното приключване на делбата и се определи сума,която единият съделител да заплаща на другия.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. С. М.,чрез пълномощник адв.С.-ЛАК,в който счита че е недопустима,тъй като не е налице промяна на фактите и обстоятелствата по спора,налагащи ново произнасяне по чл.344,ал.2 от ГПК. Счита жалбата за неоснователна.Анализира цитираните показания на разпитаните свидетели и заключава,че от тях не се установяват твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Акцентира,че в съдебното заседание на 17.10.2023г.бабата на ищеца му е предала единствения ключ,с който разполага,за входната врата на имота,с което вече няма пречки да го ползва.Не се съгласява с твърдението ,че ответникът протака делото и дава конкретни примери. Моли да се остави в сила обжалваното определение.

По допустимостта.

Пълномощникът на жалбоподателя е присъствал в съдебното заседание, където е постановено обжалваното определение-на 03.10.2025г. Настоящата частна жалба е подадена на 1

06.10.2025г.-т.е.при спазване на срока, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съставът не се съгласява с твърдението на ответника за недопустимост на частната жалба. Определението по чл.344,ал.2 от ГПК няма сила на присъдено нещо и с оглед предназначението му може да бъде изменяно в хода на производството при наличие на промяна в относимите факти и обстоятелства. Именно такова е твърдението на жалбоподателя и това е достатъчно. Въпросът налице ли е по съществото на спора. С оглед на изложеното съдът приема,че жалбата е допустима.