Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 07.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 857/2025
Вид
Решение № 4
Подписан
07.01.2026
В сила
07.01.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 528 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500857 по описа за 2025 година

Производството се води по реда на процесуален кодекс /ГПК/. чл.435, ал.2 от Граждански

Образувано е по жалба на А. К. М., ЕГН – **********, с адрес :

**********, действаща чрез адв. П. Х., в качеството й на длъжник в производството по изп.д.№ 20255530400137 по описа на съдебноизпълнителната служба / СИС / при Районен съд – Стара Загора, срещу постановление на държавния съдебен изпълнител от 07.10.2025 г. за налагане на глоба в размер на 200 лв. поради неизпълнение на задължение за предаване на дете.

Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, т.к. не е налице неизпълнение от нейна страна. В тази връзка сочи, че своевременно е уведомила взискателката Т. П. К. за настъпила промяна в настоящият й адрес, а последната от своя страна не направила опит да се свърже с длъжницата, за да вземе детето от новия му адрес. От своя страна съдебният изпълнител издал обжалваното постановление без да поиска писмени или устни обяснения от жалбоподателката, поради което не е разбрал, за уведомяването на взискателката за променения настоящ адрес на длъжницата и детето.

Претендира се отмяна на обжалваното постановление.

В законоустановения срок взискателката Т. П. К. е подала възражение, с което е оспорил жалбата като неоснователна.

1

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След запознаване със становищата на стрА.те, мотивите на съдебния изпълнител и материалите по изпълнителното дело, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното копие на изп.д.№ 20255530400137 по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на Т. П. К. и С.В.К. срещу А. К. М., въз основа на изпълнителен лист № 281/20.03.2025 г. по гр.д № 2615/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, относно определен режим на лични контакти на Т. П. К. и С.В.К. с детето В.В.В.-техен внук.

На 31.03.2025 г. на А. К. М. е връчена покана за доброволно предаване на дете, с която е уведомена, че следва да предава детето на взискателката всеки първи петък от месеца от 18 ч. до 21 ч., всяка трета неделя от месеца от 18 ч. до 20 ч., всяка година на рождения ден на дядото С.В.К. и на бабата Т.

П. К. от 18 ч. до 21 ч..

Посочено е в поканата, че мястото за доброволно предаване е адреса на длъжницата - гр. С.З., ***, както и че първия петък от месец април е 04.04.2025 г. , а третата неделя е 27.04.2025 г.; рождените дни на бабата и дядото са съответно 07.02.2026 г. и 12.03.2026 г.

На 07.04.2025 г. на А. К. М. е връчена покана за доброволно изпълнение на определен режим на личен контакт с дете.

До 21.09.2025 г. в производството не се е налагало предприемане на принудително изпълнение за предаване на детето на бабата и дядото за упражняване на режима им на лични контакти.

На 23.09.2025 г. Т. П. К. е подала сигнал до ДСИ, че на 21.09.2025 г. във връзка с упражняване на режима й на лични отношения с детето е отишла на адреса за предаване, но А. К. М. е отсъствала.

На 26.09.2025 г. ДСИ е наложил глоба на А. К. М., като е приел, че тя не е изпълнила определения от съда режим на лични контакти, т.к. не е предоставила доброволно детето на бабата на 21.09.2025 г. на мястото за доброволно предаване, а именно адреса на длъжницата в гр. С.З., ***.

На 06.10.2025 г. Т. П. К. отново е подала сигнал до ДСИ, че на 03.10.2025 г. във връзка с упражняване на режима й на лични отношения с детето е отишла на адреса за предаване, но А. К. М. е отсъствала.

С обжалваното постановление от 07.10.2025 г. ДСИ е наложил глоба на А. К. М., като е приел, че тя не е изпълнила определения от съда режим на лични контакти, т.к. не е предоставила доброволно детето на бабата на 03.10.2025 г. на мястото за доброволно предаване, а именно адреса на длъжницата в гр. С.З., ***.

Постановлението от 07.10.2025 г. за наложената й глоба е съобщено на А. К. М. на 09.10.2025 г., а на 23.10.2025 г. тя е подала жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С уведомление от 09.10.2025 г. А. К. М. е уведомила съдебният 2 изпълнител, че от 11.09.2025 г. живее на нов адрес в **********, където следва да бъде предавано детето за изпълнение на режима на лични контакти с взискателите.

С разпореждане от 10.10.2025 г. ДСИ е приел, че мястото за доброволно предаване на детето ще бъде пред кметството в **********, за което е уведомил длъжницата и взискателката.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 528 от ГПК урежда изпълнение на задължението за предаване на дете.

Съгласно ал.1 на разпоредбата на длъжника се връчва покана за доброволно предаване на дете, с която той бива поканен да изпълни доброволно в определеното място и време.

Тази покана се връчва по-възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

Ал.2 и ал.3 предвиждат задължение за длъжника в тридневен срок от получаване на поканата да уведоми съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето, евентуално какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението и в кое място и време е готов да го предаде, и съответната санкция-глоба за неизпълнение на това му задължение.

Ал.4 предоставя възможност на съдебният изпълнител да потърси съдействие от други държавни оргА. за да отстрА. пречките за осъществяване на доброволното предаване на детето, ако такива са били посочени от длъжника по реда на ал.2.

Ал.5 предвижда, че при липсата на доброволно изпълнение за предаване на детето от страна на длъжника, съдебният изпълнител му налага предвидената в ал.3 глоба, като такава се налага за всяко неизпълнение на това задължение. При нужда съдебният изпълнител извършва принудително предаване на детето.

Анализът на законовите текстове обуславя извод, че поканата за доброволно предаване на детето се връчва само веднъж на длъжника – при започване на изпълнителното производство, а не преди осъществяването на всеки отделен определен със съдебното решение режим на лични отношения между оправомощеният родител и детето.

Това тълкуване произтича от общия принцип в изпълнителния процес, че длъжникът бива канен да изпълни доброволно само веднъж – с поканата за доброволно изпълнение, а не за изпълнение на всяко свое периодично задължение /напр. издръжка/.

С тази покана длъжникът бива уведомен както за началния момент, от 3 който следва да изпълнява своето задължение, така и за периода, за който дължи изпълнението.

Конкретните особености на задължението за предаване на дете обуславят задължението на длъжника по ал.2 на чл.528 да уведоми органа по изпълнението, ако са налице обективни пречки да изпълни доброволно в определеното време и място да предложи от своя страна време и място, в които ще изпълни.

Това задължение длъжникът има във връзка с изпълнението на всеки един конкретен режим, съгласно определеният с решението режим на лични отношения.

В случая А. К. М. е била уведомена за своите задължения, произтичащи от изпълнителния лист, с връчването на поканата за доброволно предаване на детето.

Впоследствие от нейна страна е последвало неизпълнение, т.к. няма спор между стрА.те, че на 03.10.2025 г. детето не е било предадено на бабата за осъществяване на режима й на лични отношения.

Не е налице уведомление от страна на А. К. М. до съдебния изпълнител, че за конкретното предаване са налице пречки за доброволно изпълнение, а именно обективна невъзможност да изпълни на определеното място, т.к. е променила своя и на детето настоящ адрес.

Това уведомление А. К. М. е следвало да представи на съдебният изпълнител в тридневен срок от настъпването на фактическата промяна в местоживеенето си, което съвпада и с местоживеенето на детето.

Налице е неизпълнение на задължението на длъжницата по смисъла на ал.2 и ал.3 на чл.528 от ГПК за съобщаване в кое място е готова да предаде детето, поради което и законосъобразно съдебният изпълнител й е наложил глоба от 200 лв., чийто размер е съобразен с конкретните обстоятелства, а именно, че се касае за повторно неизпълнение на това задължение, осуетяващо изцяло упражняването на режима на лични отношения на взискателката с детето на 03.10.2025 г. и липсата на последвало доброволно изпълнение в друга предложена от А. К. М. близка по време дата.

Неоснователни са оплаквА.ята в жалбата за незаконосъобразност на постановлението, т.к. взискателката Т. П. К. е била своевременно уведомена от длъжницата за промяната на адреса на местоживеенето на детето.

В хипотезата на образувано изпълнително производство това уведомление е ирелевантно, т.к. длъжникът дължи да съобщи това обстоятелство на съдебния изпълнител, който е органът, компетентен да определи на кое място да бъде извършено доброволното предаване на детето.

По изложените съображения съдът приема, че не са налице допуснати процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на постановлението за налагане на глоба на А. К. М., поради което жалбата й следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

При този изход на делото взискателката има право на разноски по делото.

4

Такива обаче не й се присъждат, т.к. липсва отправено в тази насока искане, и представени доказателства, установяващи, че страната е направила разноски.

Водим от изложените мотиви и на основА.е чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. К. М., ЕГН – **********, с адрес : **********, действаща чрез адв. П. Х., в качеството й на длъжник в производството по изп.д.№ 20255530400137 по описа на съдебноизпълнителната служба / СИС / при Районен съд – Стара Загора, срещу постановление на държавния съдебен изпълнител от 07.10.2025 г. за налагане на глоба в размер на 200 лв. поради неизпълнение на задължение за предаване на дете.

Решението не подлежи на обжалване.