Решение № 26 от 13.05.2024, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Решение № 26/13.05.2024 г. по АНД № 99/2024 г.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.

В Районен съд – Тутракан е постъпило постановление на Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, от 23.04.2024 г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК по образувано ДП № 362 ЗМ 221/2023 г. по описа на РУ – Тутракан, на обв. Д. А. У. от ***, ЕГН: **********, за това, че на 23.09.2023 г. в ***, на кръстовище, образувано от ул. „Родина“ и ул. „Никола Обретенов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дайхатсу Гранд Муве“ с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно:

Чл. 25, ал. 1 – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да завие надясно или наляво за навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опсаност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“;

Чл. 116, ал. 1 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходицте, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“;

Чл. 119, ал. 4 – „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“, като движейки се по ул. „Никола Обретенов“, при извършване на маневра „завой наляво“ за навлизане по ул. „Родина“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за пешеходката Н. *** Д., която преминавала покрай автомобила му, не бил внимателен и предпазлив спрямо нея и не я пропуснал при пресичането от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява тазобедрена става, което съставлява наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник на Д. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан поддържа внесеното предложение. Предлага обвиняемият да бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в минимален 1 размер. Предлага да се наложи и предвиденото в санкционната норма наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК в минимален размер.

Обвиняемият, редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен защитник – адв. Е. Г. от ***. Не оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението на представителя на РП – Силистра, ТО – Тутракан. Признава се за виновен и моли за налагане на минимално наказание.

Защитникът на обвиняемия пледира за признаването му за виновен по по-леко наказуемия състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като били налице доказателства в материалите по ДП, че същият е оказал помощ на пострадалата непосредствено след настъпване на произшествието. Адв. Г. счита, че е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата, тъй като последната е предприела пресичане на кръстовището в разрез с правилата по ЗДвП. Моли се за прилагане на чл. 78а от НК и налагане на предвидените наказания в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Д. А. У. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***.

Улиците „Родина“ и „Никола Обретенов“ в гр. Тутракан образуват Тобразно кръстовище. В района на кръстовището няма пешеходни пътеки.

На 23.09.2023 г. св. Н. Д. се движела по ул. „Родина“ в посока от изток на запад. По пътното платно имало тротоар, но тя се движела по платното за движение. Св. Д. заобиколила паркиран по улицата лек автомобил марка/модел „БМВ Х5“ с рег. № ***, като навлязла почти до средата на платното за движение и продължила в посока запад по ул. „Родина“, движейки се косо към североизточния ъгъл на Т-образното кръстовище, като навлязла на 0,5 м. в платното за движение по ул. „Никола Обретенов“.

В това време по ул. „Никола Обретенов“, на Т-образното кръстовище, спрял обв. Д. У. с управлявания от него лек автомобил марка/модел „Дайхатсу Гран Муве“ с рег. № ***, собственост на зет му Г. А.. Предната броня на автомобила била върху северния ръб на ул. „Родина“ /десния в посока от изток на запад/.

След спирането на автомобила, управляван от обвиняемия, пострадалата предприела заобикалянето му. Същата изминала около 1 м. и достигнала в близост до предния му ляв фар. В този момент автомобилът потеглил, като обвиняемият предприел маневра „завой наляво“ с цел включване в движението по ул. „Родина“ и последвал удар, вследствие на който пострадалата паднала по гръб на пътното платно. Мястото на удара било на около 0,6 – 0,7 м. от северния ръб на ул. „Родина“. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на съприкосновението била 6 2 км/ч, а скоростта, с която се движела пешеходката – 3,2 км/ч. При конкретните пътни условия водачът на лекия автомобил е имал възможност да види и наблюдава поведението на пешеходката от около 1,5 – 2 м. в ляво от автомобила.

Осъзнавайки какво се е случило, обвиняемият спрял движението си и оказал необходимата помощ на пострадалата, като я отнесъл с процесния автомобил до ФЦСМП – гр. Тутракан.

Вследствие на удара на пострадалата било причинено счупване на шийката на лява тазобедрена става, обуславящо наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник.

Съдът, на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, изгради горната фактическа обстановка и разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на РП – Силистра, ТО – Тутракан. Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че допълването на фактическата обстановка (оказването на помощ на пострадалата от страна на обвиняемия) спрямо акта на обвинението (където това обстоятелство не фигурира) е следствие от дадената му процесуална възможност по чл. 378, ал. 2 от НПК да преценява събраните в наказателното производство доказателства (основно проведените разпити на свидетели в хода на ДП). Това, според съда, не води до установяването на нови фактически положения (по смисъла на чл. 378, ал.

3, изр. 2 от НПК), които да доведат до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, тъй като, от една страна, тези факти са били известни на прокурора (т.е. не са новооткрити в хода на съдебното следствие), и от друга – не водят до съществена промяна във фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, приети от него.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи.

Обвиняемият е наказателно отговорно лице – водач на моторно превозно средство, поради което той е надлежен субект на престъплението, в което е обвинен.

От обективна страна обв. У. е осъществил всички елементи на фактическия състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което му е повдигнато обвинение.

Изпълнителното деяние се свежда до управление на МПС (лек автомобил „Дайхатсу Гранд Муве“ с рег. № ***), в нарушение на въведените със ЗДвП норми, което, видно от приетата фактическа обстановка, е осъществено от обвиненото лице. Същият, при преминаването му през Тобразното кръстовище, образувано от улиците „Родина“ и „Никола Обретенов“, е допуснал нарушения на чл. 25, ал. 1, чл. 116, ал. 1 и чл. 119, ал.

3

4 от ЗДвП, което се доказва от изготвената в хода на ДП АТЕ. Следва да се отбележи, че неправилно в постановлението на РП – Силистра, ТО – Тутракан МПС е вписано като собственост на обвиняемия – същото е собственост на зет му Г. А.. Така или иначе, цитираното обстоятелство е без правно значение, доколкото нововъведената разпоредба на чл. 343, ал. 5 от НК не предвижда възможност за отнемане на МПС (присъждане на стойността му) за деяние по чл. 343, ал. ал. 1 от НК.

Престъпният резултат се заключава в причиняването на пострадалата на средна телесна повреда. Видно от изготвената СМЕ, на постр. Д. е било причинено следното телесно увреждане – счупване на шийката на лява тазобедрена става, обуславящо наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

В действителност, както посочва защитата на обвиняемия, нелице е съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата. Това е така, тъй като с поведението си непосредствено преди настъпване на ПТП, описано в АТЕ като неотговарящо на изискванията за безопасно движение, и по-точно – при пресичането на платното за движение е решила да заобиколи извършващия в същия момент маневра „завой наляво“ автомобил, управляван от обвиняемия, е допринесла за настъпването на произшествието. Фактът, че е налице съпричиняване на престъпния резултат, има значението единствено на смекчаващо наказателната отговорност на обвиняемия обстоятелство в настоящото производство. Доколкото по реда на глава XXVIII от НПК е недопустимо разглеждането на граждански иск, съдът счита, че е неуместно в настоящите редове да се разглежда евентуалното влияние на коментираното обстоятелство по отношение хипотетично предявен иск за неимуществени вреди пред граждански съд (в светлината на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).

Между изпълнителното деяние и престъпния резултат е налице причинно-следствена връзка, доколкото първото се явява причината (условието), при липсата на която не би последвал самият резултат.

Налице е и признакът по чл. 343а, ал. 1 от НК, квалифициращ деянието като по-леко наказуемо, а именно – обвиняемият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, доколкото я е откарал по възможно най-бърз начин до ФЦСМП гр. Тутракан, където е оказана необходимата медицинска помощ.

От субективна страна обвиняемият е действал в условията на небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен (тъй като е имал такова задължение, видно от нарушените норми на ЗДвП) и е могъл (при полагане на дължимата грижа) да ги предвиди.

4

Мотивиран от горното, съдът призна обвиняемия Д. А. У. от ***, ЕГН:

**********, роден на *** в ***, живущ в ***, ***, за невиновен в това, че на 23.09.2023 г. в ***, на кръстовище, образувано от ул. „Родина“ и ул. „Никола Обретенов“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дайхатсу Гранд Муве“ с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно:

Чл. 25, ал. 1 – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да завие надясно или наляво за навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опсаност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“;

Чл. 116, ал. 1 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходицте, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“;

Чл. 119, ал. 4 – „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“, като движейки се по ул. „Никола Обретенов“, при извършване на маневра „завой наляво“ за навлизане по ул. „Родина“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за пешеходката Н. *** Д., която преминавала покрай автомобила му, не бил внимателен и предпазлив спрямо нея и не я пропуснал при пресичането от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лява тазобедрена става, което съставлява наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник на Д., като го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.