Акт от 10.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

86

Година

14.10.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.18

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Иван Бояджиев като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600193 по описа за

2008 година

И за да се произнесе, взе пред вид:

С присъда № 69/10.06.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 520/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Х. Х. О. от с. Мургово, общ. Кърджали за виновен в това, че на 04.11.1992 г. и на 05.11.1992 г. в с. Чифлик, обл. Кърджали и в района около същото село, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с ненавършило шестнадесет години лице от женски пол— С. Р. А. от гр. Хасково, род. на 28.03.1978 година, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а", вр. чл. 2, ал. 1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 11 месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47, ал.1, буква "а" от ЗИН. На основание чл. 59, ал.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което по отношение на подсъдимия Х. Х. О. е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 07.03.2008 г. Подсъдимият О. е осъден да заплати на С. Р. А. от гр. Хасково сумата в размер на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева по предявения граждански иск, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.11.1992 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 250.00 лева, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимият О. е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 300,00 лева, както и направените по делото разноски в размер на 30 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Х. О. от с. Мургово, общ. Кърджали, който обжалва присъдата в частта й, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му, като явно несправедливо. Жалбодателят се признал за виновен, съжалявал за извършеното, съпругата му с двете им деца живеели в Р. Турция, и децата учели там. Били социално слаби, защото били само на заплатата на жена му. Майка му и баща му били на преклонна възраст и болни.

От извършването на престъплението били минали близо шестнадесет години. През това време нямал нито една противообществена проява. Бил с добри характеристични данни. Тогава бил млад и сгрешил с извършването на това деяние, за което дълбоко съжалявал. Върнал се доброволно в България, за да си изтърпи наказанието. Едно наказание към средния размер при условията на чл.55 от НК било справедливото такова. Моли въззимния съд да измени присъдата на първоинстанционния съд и му наложи по-леко наказание. В съдебно заседание жалбодателят и защитникът му поддържат въззивната жалба по изложените съображения.

Гражданската ищца С. Р. А. от гр. Хасково в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита наложеното на подсъдимия наказание за ниско по размер. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което подсъдимият Х. Х. О. от с. Мургово, общ. Кърджали е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 НК.

При тези данни, от фактическа и правна страна по делото, се приема следното:

На 04.11.1992 г. преди обяд в гр. Хасково свидетелката С. Р. А.- ученичка в VІІ клас, заедно с приятелката си св. Несрин Касим, отишли в поликлиниката в града, за да търсят извинителна бележка, с който св. А. да извини отсъствията си от училище за три дни. Там двете срещнали познат на св. Касим- Тунджай /неустановен по делото/ и подсъдимия Х. О., с когото Тунджай запознал двете свидетелки. В разговора им станал ясен поводът за идването на свидетелките в поликлиниката, при което подсъдимият О. казал на свидетелката А., че може да й уреди такъв документ. Подсъдимият влязъл в лекарски кабинет и след малко казал на свидетелката А. да влезе в този кабинет, за да й бъде издадена исканата извинителна бележка, съответно такава й била издадена. След това, св. Касим си тръгнала, тъй като била на работа. Подсъдимият О. заедно със свидетелката А. и Тунджай отишли в кафене, където се почерпили. След това Тунджай също си тръгнал. Останали св. А. и подсъдимият, който я завел в сладкарница, където продължили с почерпката. Тъй като станало обяд, свидетелката А. му казала, че ще се прибира в къщи. Подсъдимият О. се качил заедно с нея в такси и отишли до квартала, където тя живеела. При слизането от таксито подсъдимият О. поканил свидетелката А. на обяд. Последната се съгласила, тъй като той я уверил, че няма да й се случи нищо лошо. Със същото такси двамата отишли в ресторант „Ловна среща", находящ се извън гр. Хасково- по стария път между гр. Хасково и гр. Кърджали, до с. Книжовник, общ. хасково. В ресторанта обядвали. Там, подсъдимият О. видял свой познат /неустановен по делото/, който бил с микробус и ги откарал до с. Мост, общ. Кърджали. Подсъдимият О. успокоил момичето, че в с. Мост познава много хора и ще намери транспорт да се върнат до гр. Хасково, но след като не намерил, двамата седнали в кафене в селото. При тях седнал мъж /неустановен по делото/, с когото подсъдимият О. се уговорил да ги закара до съседното с. Мургово, общ. Кърджали. По пътя подсъдимият О. и водачът на автомобила се скарали, слезли от автомобила и се сбили. Подсъдимият О. казал на свидетелката А. да бяга, при което двамата с нея избягали в гората, след което й обяснил, че шофьорът на автомобила искал да я купи, за да я продаде в Република Турция. Двамата тръгнали пеш през гората и скоро стигнали в с. Мургово, където пили кафе и гледали видео в заведение. Навън се стъмнило и подсъдимият О. започнал да търси транспорт до с. Чифлик, общ. Кърджали, където живеел неговият брат и тъй като не намерил, тръгнали към това село пеша, за да намерят оттам превоз за гр. Хасково.

По пътя, между с. Мургово и с. Чифлик подсъдимият О. казал на свидетелката С. А. да спре, като й обяснил, че получил пристъп и трябвало да почине. Двамата седнали на едно паднало дърво край пътя. Подсъдимият попитал свидетелката на колко години е, а тя му отговорила, че е на 14 години и щяла да има паспорт след две години. Подсъдимият О. започнал да я убеждава да си съблече панталона, с който била облечена. Първоначално тя категорично му отказала, но той я заплашил, че ако не го направи, щяло да стане лошо. Свидетелката се разплакала и му казала да се обърне, за да не я гледа. Когато той се обърнал с гръб към нея, св. С. А. побягнала. Подсъдимият О. я настигнал и ударил с юмрук в гърба. Свидетелката А. започнала да плаче и да се дърпа, а подсъдимият О. започнал да я удря с юмруци и ритници, при което свидетелката паднала на земята. Тя започнала да го моли да я остави, че е малка, да я върне у дома, а баща й щял да му даде пари. Подсъдимият О. й казал, че не му трябват пари. Св. А. продължила да го умолява да я остави на мира, че до този момент не е била с момче. Подсъдимият О. й казал, че ще я заведе в дома на родителите си нагоре по пътя и двамата отново тръгнали към с. Чифлик, но след няколко метра подсъдимият О. отново накарал свидетелката А. да спре и да седне. Свидетелката, която била силно изплашена от нанесения й побой и от тъмнината, спряла и седнала на земята, като започнала да плаче. Подсъдимият О. отново започнал да я убеждава да се съблече, като я заплашил, че ще я убие. Свидетелката пак му казала да се обърне, взела голям камък от земята и го хвърлила по него, но не успяла да го удари. Тогава подсъдимият О. я хванал за шията и започнал да я души. В този момент свидетелката С. А. преустановила съпротивата си, тъй като нямало кой да й помогне, а подсъдимият се възползвал и събул панталона й, като го хвърлил настрани. След това съблякъл якето си и го постлал на земята. Накарал момичето да легне върху дрехата, а той събул своя панталон и легнал върху пострадалата. Подсъдимият О. се съвкупил с А., като проникнал с половия си орган във влагалището й, при което разкъсал девствената й ципа и тя се разкрещяла от болки, съпроводени с кървене. След половия акт подсъдимият се облякъл и казал и на св. А. да се облече. Последната се облякла, като треперела от студ и едва се движела от болки. Двамата продължили към с. Чифлик, като пострадалата го следвала, тъй като било тъмно, не знаела къде се намира и изпитвала силен страх. Докато вървели, кървенето у свидетелката А. продължило и белият й панталон се изцапал с кръв.

Подсъдимият О. и свидетелката А. стигнали до с. Чифлик. Отишли до къщата на брата на подсъдимия- свидетеля И. О. Подс. О. почукал на вратата. Отворила съпругата на неговия брат, а след нея излязъл и брат му. Подсъдимият О. го помолил да пренощуват там. Свидетелят И. О. ги завел в старата къща, която била до тази, в която живеел той със семейството си, като припомнил на брат си да внимава съпругата му /на подсъдимия/ да не разбере, за това, че е довел момиче. Подсъдимият О. и свидетелката А. влезли в старата къща, а свидетелят се прибрал в другата, като дал на подсъдимия одеало. След като останали сами, подсъдимият О. накарал свидетелката А. да си свали панталона и да легне, докато той го изпере от кръвта. Било станало след полунощ. Свидетелката легнала в едното от двете легла в стаята. Подсъдимият взел панталона й и го изпрал. Същото направил и със своя панталон, тъй като и той бил изцапан с кръв от свидетелката. Закачил ги да съхнат над печката с дърва, която запалил. След това отишъл при свидетелката и легнал при нея, като поискал отново да осъществят полов акт Свидетелката А. започнала да плаче и да вика, а подсъдимият О. й ударил шамар и заплашил с нож, след което отново се съвкупил с нея. След това, през цялата нощ, двамата останали в стаята. Рано сутринта на 05.11.1992 г., подсъдимият О. накарал свидетелката да се изкъпе и облече, въпреки че панталона й още бил мокър, след което си тръгнали от къщата на брат му и на автостоп двамата стигнали до гр. Кърджали. На автогарата в същия град, подсъдимият О. купил билет на свидетелката А. за гр. Хасково, дал и още 50 лева и й казал да не казва на никого за това, което се е случило, а да каже на родителите си, че е спала у нейна приятелка. Свидетелката А. се качила на автобуса и се върнала в гр. Хасково.

Междувременно, след като на 04.11.1992г., свидетелката А. не се прибрала в дома си след училище, нейният баща- свидетелят Р. Х., се притеснил много и след като съпругата му- свидетелката К. Х., се върнала от работа около 23,00 часа и дъщеря им още я нямало, двамата заедно със свидетелят С. А. тръгнали да я търсят у нейни приятелки. От Гюлшен Шабан /съседка/ разбрали, че през деня С. е била заедно с Тунджай от с. Соколяне и някакво момче, което работело в мините в гр. Димитровград, и с което я запознала приятелката й Несрин Касим. Близките й я търсили в дискотеките и заведенията в гр. Хасково, след което ходили и до гр. Димитровград, но никъде не я намерили. В гр. Димитровград се опитали да намерят подсъдимия, като се обадили и в полицията. Били уведомени, че търсеното от тях лице в този ден не се било явило на работа в мините.