Протокол № 559 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 559 гр. Варна, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900164 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът С. Д. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице К. В. А., редовно уведомен по електронна поща, не се явява.

Вещото лице В. В. Д., редовно уведомен по телефона, не се явява.

Вещото лице И. С. Т., редовно уведомен по телефона, не се явява.

Свидетелят А. К. С., редовно призован, явява се лично.

Съдът, след като констатира, че свидетелят А. С. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. С.: Поддържам исковата молба. Запознати сме с доклада. Нямаме възражения.

Адв. Д.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирания отговор.

Запознат съм с доклада. Нямам възражения.

1

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.

Адв. С.: На този етап не можем да постигнем спогодба.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, обявява за окончателен доклада на делото, съобщен с Определение рег.№ 1376 от 25.09.2025 г., както следва:

1. Предмет на иска е прякото право на ищцата С. Д. В., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище град София, обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 20.10.2022 г., около 21:00 часа на път VAR 2005, община Аврен, км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил „Фиат Стило” с рег. № ******, А. К. С., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица №******************* със срок на покритие до 15.09.2023 година.

2. Твърди се от ищцата, че увреждащото събитие е настъпило при следните обстоятелства:

2.1. На 20.10.2022г., около 21.00ч. А. К. С. управлявал лек автомобил „Фиат Стило“ с ДК №*******, като се движил по път VAR 2005, община Аврен км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна. Същия управлявал автомобила с около 84,06 км/ч, като се движил в дясната пътна лента.

2.2. На около 2 км. преди с. Бенковски, обл.Варна автомобилът навлязъл в попътен десен завой като водачът не предприел намаляване на скоростта, вследствие на което загубил управление и се отклонил наляво, навлизайки в крайпътния банкет и канавка, последвал удар в дърво.

2.3. Вследствие на удара ищцата, която се возила на задна дясна седалка с поставен обезопасителен колан, получила следните травматични увреждания: шийна травма, изразяваща се в листеза на С6-С7 /приплъзване на 6-ти спрямо 7-ми шиен прешлен/и фрактура на десния страничен израстък на 7-ми прешлен.

2.4. След ПТП ищцата била транспортирана до МБАЛ „Св.Анна“, град Варна, където била настанена за лечение. Поставена й била шийна яка, която ищцата използвала в продължителен период поради липса на възстановяване.

3. По случая било образувано ДП № 2338/2022 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна, което впоследствие било прекратено в хипотезата на чл.343, ал.2, т.2 от НК с постановление на прокурор от РП – Варна производството от 13.01.2025 год.

4. По отношение на причинените неимуществени вреди се твърди, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла силни болки и страдания, в един продължителен период от време не е можела да се обслужва самостоятелно, което наложило да получава помощ от своите близки ежедневно, нарушен бил обичайният й ритъм на жИ.т, не можела да 2 ходи на училище, в резултат на което понижила и успеха си. Наред с това същата е претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да се вози в лек автомобил.

5. Твърди се, че към датата на увреждащото ПТП зал.а. „Фиат Стило” с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя ЗД „БУЛ ИНС” АД.

6. С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ ищцата е предявила писмена застрахователна претенция, заведена в ответното дружество с вх. №2210036259 от 20.10.2022г., като застрахователят не е определил размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.

7. Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фиат Стило“ рег. № ****** по полица №*******************. Не оспорва и факта, че ищцата е отправила претенция по реда на чл.380 КЗ за плащане на обезщетение.

8. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата травматични увреждания.

Твърди липса на пасивна легитимация на застрахователя.

9. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП с твърдения за липса на достатъчно данни. Оспорва ПТП да е настъпило в резултат на виновно и протИ.правно поведение единствено на водача на л. а. „Фиат Стило“ рег. № ******, като твърди, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат с активното си поведение, с което възпрепятствала нормалното движение на автомобила.

10. Оспорва и всички твърдения за наличие и търпени от ищцата неимуществени вреди, които да са възникнали в причинна връзка с процесното произшествие, както и твърденията относно тяхното естество, проявление и период на търпене.

11. В евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдения за липса на поставен обезопасителен колан към момента на удара – поведение, в протИ.речие с чл.

137а ЗДвП. Твърди, че липсвал подходящ контрол върху поведението на пострадалата, предвид обстоятелството, че към момента на ПТП същата била непълнолетна. В цифрово изражение счита, че приносът на пострадалата е в размер на 80%.

12. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП поради липсата на установеност, като твърди, че за същия не се съдържат данни в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

13. Оспорва претенцията и по размер, като счита, че търсеното с иска обезщетение е завишено и несъответстващо на принципа за справедлИ.ст, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

3

14. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва.

15. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)

16. Акцесорната претенция за присъждане и на законната лихва върху търсеното обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя от увредения с предявена писмена претенция намира своето правно основание в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

17. Като допустимо се приема направеното оспорване от страна на ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на застрахования при него водач на л.а. „Фиат Стило“ с рег. № ******, като са наведени доводи за съпричиняването им от пострадалата ищца.

18. Касае се за правоизключващо отговорността на прекия причинител, респ. неговия застраховател, възражение, основаващо се на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

19. Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни протИ.правни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице протИ.правност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която протИ.правност в причинноследствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана протИ.правност и причинна - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

20. В настоящия случай не е установено, че срещу застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Фиат Стило” с рег. № ******, А. К. С., ЕГН **********, от чиито неправомерни действия се твърди, че са причинени уврежданията, е водено и приключило наказателно производство с надлежен акт на наказателен съд, имащ последиците на присъда (чл.413, чл.383, ал.1 НПК), поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е в доказателствена тежест на ищеца.

21. С оглед на товаищцата носи доказателствена тежест за установяване на следните факти:

21.1. деяние, извършено от водача на л.а. „Фиат Стило” с рег. № ******, А. К. С., ЕГН **********, на 20.10.2022 г., около 21:00 часа на път VAR 2005, община Аврен, км. 13.900 от с. Болярци в посока гр. Варна, при управлението на този лек автомобил;

21.2. протИ.правност на това деяние;

21.3. настъпили в резултат на това деяние вреди за ищцата, в т.ч. техния 4 вид, обем, продължителност, съответно

21.4. обосноваване на техния размер;

21.5. причинно – следствена връзка между деянието на водача А. К. С. и вредите, претендирани като претърпени от ищцата в резултат на това деяние;

21.6. вината на дееца А. С. за извършеното деяние. В тази връзка и при установяване на всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (т.21.1-21.5) може да се съобрази разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

22. Допълнително, предвид и възражението на ответника за необоснована завишеност на размера на претендираното обезщетение, следва да се укаже, че ищцата дължи да обоснове и докаже размера на претендираното като справедлИ., според нея, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този въпрос се дължи от съда при произнасяне по същество (чл.52 ЗЗД).

23. Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване се приемат следните факти:

Разпечатката съдържа 60 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e89a17c-2fda-456c-b864-8d864bd098c0