Решение № 779 от 08.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604284 по описа за 2022 година Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С ПРИСЪДА № 20208933, постановена на 08.11.2021 по НЧХД № 10148/2020 година Софийски районен съд е признал подсъдимия М. К. Н., ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.09.2017 г., около 17:30 ч., в град София, пред магазин за автоаксесоари на „Автокомплект“ ООД чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на лицето причинил на Г. Д. М. травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лицевата кост, избИ.е на два зъба и комоцио церебри, представляващо разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК вр. чл. 130, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. Съдът осъдил на основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимия да заплати на пострадалото лице сумата от 802 /осемстотин и два/ лева, представляващи направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал единствено подсъдимият М. К. Н..

Обжалва я в срок чрез защитникът си с въззивна жалба и моли отмяната й с постановяване и на нова присъда, с която подсъдимият да бъде изцяло признат за невиновен и съответно оправдан. Оплакванията са за неправилна преценка от страна на първостепенния съд на фактите, изяснени, посредством събраните доказателства. Счита, че доказателствата не установяват нито наличието на бухалка на местопрестъплението, още по-малко такава да е имало в ръцете на Н.. Не е изяснен детайлно и механизма на причиняване на уврежданията, като според тях, /подсъдим и защита/, констатираните увреждания не могат да бъдат причинени, посредством действията, които се твърди от обвинението да са извършени от подсъдимия.

1

Въззиваемата страна – частен тъжител, чрез процесуалният си представител и лично в открито съдебно заседание оспори въззивната жалба и пледира за постановяване на присъда, с която атакуваната бъде потвърдена.

Съображенията си частният тъжител базира изцяло на мотивите на първостепенния съд.

ВЪЗЗИВИНЯТ СЪД, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, закона и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство по НЧХД № 10148/20 година е образувано пред Софийски районен съд по частна тъжба, депозирана от Г. Д. М. против М. К. Н., с която подсъдимият е обвинен в това, че на 25.09.2017 г., около 17:30 ч., в град София, пред магазин за автоаксесоари, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на лицето, причинил на тъжителят М. травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лицевата кост, избИ.е на два зъба и комоцио церебри, представляващо разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Тази рамка на обвинението е поддържана от частният тъжител и неговия повереник през цялото протежение на първоинстанционното съдебно производство. Поддържа се и пред настоящия въззивен състав.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която настоящият състав ще предаде в хронологичен порядък:

ПО ФАКТИТЕ:

1.

Подсъдимият М. К. Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.

2.

Към инкриминираната дата - 25.09.2017 година частният тъжител Г.

Д. М. пък работел като продавач-консултант в магазин за автоаксесоари „Автокомплект“, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в град София, ЖК „Горубляне“, улица ****.

3.

На същата дата в магазина на работа била и свидетелката Р.Н..

4.

В сградата имало подземен гараж, чийто вход бил до входа на сградата и отстрани на магазина. Служителите използвали места за паркиране, прилежащи към магазина.

5.

На втория етаж в жилищна сграда живеела свидетелката С.С.. Тя от година и половина имала интимна връзка с подсъдимия М. К. Н..

Последният често изпращал С. до дома й като паркирал управлявания от него автомобил на тротоара, непосредствено пред магазина, в който работел тъжителят.

6.

Според изнесеното от свидетелката Н. по този начин подсъдимият с автомобила си блокирал достъпа до подземния гараж. Последното често предизвиквало скандали между Н. и живущите в сградата и служители на магазина.

7.

На 25.09.2017 г. около 17:30 часа подсъдимият Н., изпращайки приятелката си, отново паркирал управлявания от него автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ пред входа на жилищната сграда, ограничавайки по този начин достъпа на други автомобили до подземния гараж на сградата.

2

В същото това време тъжителят М. пък решил да паркира управлявания от него автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ в подземния гараж. Тъй като автомобилът на подсъдимия препятствал достъпа му, тъжителят подал няколкократно звукови сигнали с клаксона на автомобила си, след което и отишъл към входа на блока, за да поиска от подсъдимия да премести колата си. Подсъдимият се съгласил и отместил лекият си автомобил, за да може М. да влезе в подземния паркинг.

9.

По-късно тъжителят забелязал, че автомобила на Н. отново е паркиран пред входа на подземния гараж, като подсъдимият бил до него.

М. започнал отново да се кара на Н.. Възникнал вербален конфликт между двамата, при който тъжителят М. се обърнал на висок тон към обвиняемия с думите: „Колко пъти ти е казано да не спираш тук, има място за спиране. Пречиш на входа за гаража!“. От своя страна подсъдимият му отвърнал с думите: „Кой си ти, че да ми кажеш! Ще си спирам където искам“ и показал на пострадалия, че държи в ръката си бухалка с дължина от около 50 см. като го попитал: „Искаш ли да те ударя с нея?“. Тъжителят отвърнал на подсъдимия да не го заплашва, да я прибере обратно и да не я показва никога повече пред него.

10.

Мислейки си, че разговорът е приключил, М. се обърнал с гръб към Н., но в този момент подсъдимият се доближил зад гърба на пострадалия.

М. се обърнал в последния момент и видял как подсъдимият държи бухалка в ръката си. Държейки бухалката в ръката си, подсъдимият нанесъл удар в дясната част на главата на пострадалия и още един удар в областта на лицето. В следствие на удара тъжителят загубил равновесие и паднал по лице на тротоара пред магазина, като останал неподвижен.

11.

Конфликтът между двамата бил забелязан и възприет от свидетеля Р.Н., която се приближила към лежащия на земята частен тъжител, за да му помогне, точно в момента, в който Н. се качвал в автомобила си и потеглял.

12.

В този момент на място пристигнала и свидетелката В.М. – съпруга на частния тъжител, която видяла съпруга си на земята. Тъжителят се свестил, но бил видимо неадекватен и дезориентиран, облян в кръв. Не разпознавал никого, включително жена си.

13.

Свидетелката В.М. подала сигнал за случая на тел. 112. На място пристигнал патрул на 07 РУ-СДВР – свидетелите Т. и Ц.. Пристигнал и екип на Центъра за спешна медицинска помощ, който откарал пострадалия до УМБАЛ „Св. А.“ за лечение.

14.

По-късно на местопроизшествието се появил подсъдимият М. Н., след което и бил задържан от полицейските служители.

15.

В 07 РУ-СДВР било образувано ДП № 2093/2017 г., пр. пр. № 33355/2017 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

16.

С постановление от 05.12.2017 г. М. К. Н. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

17.

С постановление на прокурор от СРП /л.15-19 по делото/ описаното досъдебно производство, водено срещу М Н., е прекратено с мотиви, че са налице единствено данни за престъпление от частен характер.

8.

3

На 31.07.2020 г. в деловодството на Софийски районен съд е депозирана частната тъжба от Г. Д. М., въз основа на която е образувано и настоящото производство.