Решение № 4 от 07.01.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Велинград, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА в присъствието на прокурора и Е. Ж. Б. като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100723 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530-541 ГПК.

Образувано е по молба на Д. А. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Драгиново, ул.’’Иван Вазов”№14, против Община - Велинград, с правно основание по чл. 19 ЗГР.

Молителката твърди, че е родена на 13.01.1987 г. и родителите й, задължени от започналия възродителен процес, са били принудени да я запишат в официалните документи с името Д. А. А., но всъщност са я нарекли Р.А.А., така както се е наричала баба й по бащина линия. Твърди, че традиция не само в семейството й, но и по стара българска традиция, е наречена на името на баба й, която се е казвала Р. А.А..

Причината, за да я запишат с лично и бащино име Д. А., а не с името, което в действителност са й дали по семейни и религиозни причини, е общоизвестният възрожденски процес и тоталитарен режим, който ограничавал свободата на хората и правото им да се записват със свободно избрани от тях имена. Родителите й, както и повечето българо-мохамедани не са имали възможност свободно да избират имената, с които да се запишат в официалните документи. Твърди, че са българи, но религията, която 1 изповядват в семейството й е ислям, така и имената, с които се наричат са с мюсюлманско звучене.

Поради това, че е родена преди да настъпят демократичните промени, то нейните родители не са имали възможност свободно да я запишат с името Р.А.А., което име съответства на религиозните им убеждения и семейни традиции, като въпреки тях са я записали като Д., но от момента на раждането й са я нарекли Р.. Твърди, че така е израснала, наричана и приемайки единствено името Р. за свое. Това е името, с което се обръщат към нея близки, роднини и приятели, и с което се идентифицира, но през всички тези години търпи неудобството от факта, че в официалните документи фигурира с различно име.

При наличие на законовите предпоставки за това, счита че е важно да се отстрани това несъответствие, което обуславя и правния й интерес от предявяване на настоящия иск. Счита, че са налице важни обстоятелства по см. на чл.19 ЗГР, които налагат промяна на лично и бащиното й имена, от Д.

А. на Р. А.ова.

Ответникът - Община Велинград, в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор. Заинтересованата страна РП - Пазарджик, ТО - Велинград не е подала отговор в установения срок. В съдебно заседание прокурор Б., счита, че искането на молителя е основателно.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното копие на Удостоверение за раждане от 25.04.2002 г., молителката е родена на 13.01.1987 г. в гр.Велинград, от родители – майка А.К.А. и баща А.Б.А.. От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че А.Б.А. и А.А.А. са имена на едно и също лице. По представеното удостоверение за родствени връзки е видно, че Р.

А.А., р.1932 г. е баба на молителката. От представена и приета по делото справка за издадени документи за самоличност, изготвена от ОД на МВР – Пазарджик, РУ- Велинград се установява, че за лицето Д. А. А. няма наложени забрани за задгранични пътувания. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Е. Н.К.- втора братовчедка на молителката, се установява, че в населеното място, където живеят, с.Драгиново, всички я познават с имената Р.А.А.. Свидетелят установява, че 2 молителката носи името на баба си Р., както и че баща й се казва А.. Твърди, че молителятката харесва към нея да се обръщат с имената Р. А.ова, а името Д.

А. й е чуждо и не го използва, тъй като то не отговоря на родовата и верската й принадлежност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Законът за гражданската регистрация посочва реда за определяне имената на българските граждани. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗГР промяната на собственото, бащиното или фамилното име се допуска от съда тогава, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Легална дефиниция на понятието "важни обстоятелства" по смисъла на ЗГР няма, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла на закона или не. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК обективирана в решение № 200/14.04.2010 г, по гр.д. № 25/2009 г., на ВКС IV ГО и в решение № 434/24.06.2010 г, по гр. д. № 712/2009 г., на ВКС IV ГО, според която кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.

Съдът намира, че като такива трябва да се окачествят и тези обстоятелства, които са свързани със субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В този смисъл е Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, което обобщава основните изводи на няколко други решения на ВКС по сходни казуси. Според цитираното решение “важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими.

Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др” (в същата насока е и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г.

III г. о. ВКС). С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о.

ВКС е прието, че съдът следва да се съобрази с наличието на факти от 3 субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. От приетите по делото писмени доказателства не се установи евентуален користен мотив за исканата промяна, поради което съдът счита, че е налице правомерно упражняване на гражданско право, за което е необходимо съдебно съдействие.

От събраните гласни доказателства по делото се установява безспорно, че молителката е известна в обществото със собственото име Р. и бащино А.ова и се идентифицира с това име, което съответства и на религиозната й принадлежност, тъй като изповядва исляма. Съгласно Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК, етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената й. Установи се също, че при раждането й тя е записана с имената Д. А. А.. Видно е, от представените доказателства по делото, че името на бащата е А.. Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето. Ето защо съществуването на настоящето положение, при което молителката е записана с бащино име А., различаващо се от собственото име на бащата, създава положение противоречащо на закона. Името на молителката не съответства на името, което носи нейния баща, фигуриращ в акта му за раждане, това създава и ще създава неудобства за него и неясноти при съставянето на документи за самоличност и др. подобни, което налага промяна на бащиното й име.

В случая следва да бъдат отчетени и семейната и религиозната принадлежност на молителката, доколкото се установи, че тя е известна сред обществото с името, съответстващо на етническата й принадлежност, желанието й да носи това име, за да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната й и обществена среда, поради което съдът счита, че тези обстоятелства, са достатъчни, за да се приеме, че в случая са налице "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, предвид които да се допусне промяната на собственото и бащино име на молителката от "Д." на „Р.“, съответно от "А." на "А.ова".

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал.1 ЗГР, промяната на собственото и на бащиното име на Д. А. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Драгиново, ул.’’Иван Вазов”№14, от „Д.“ на „Р.“, съответно от „А.“ на „А.ОВА“.

СЪОБЩЕНИЯ да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро за съдимост за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската регистрация на молителката, препис от решението да се изпрати и на Районна прокуратура Пазарджик, с оглед правото й по чл. 537, ал.3 ГПК.

Решението на основание чл. 537, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5