Решение № 95 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601731 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на РП-Пловдив и по жалба на адв.К. А. срещу присъда №260108 от 27.05.2021г., постановена по НОХД № 1803/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Г. Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, за което е осъден на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено с изпитателен срок от три години. Вещественото доказателство, средство за извършване на престъплението било отнето в полза на държавата. Разноските са били възложени в тежест на подсъдимия.

В протеста се възразява срещу размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди, че същото е занижено. Излагат се съображения за по- висока обществена опасност на деянието, въз основа на които се твърди, че наложеното с присъдата наказание не е съобразено с принципа по чл.35, ал.3 от НК за съответствието му със стореното. Твърди се, че целите на наказанието по чл.36 от НК също не биха били постигнати. В допълнението към протеста се твърди, че първостепенният съд не е отчел всички отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, като се изтъкват използването на огнестрелно оръжие, отправените устно закани, времето от денонощието когато действията са били реализирани.

1

Изтъква се, че проявата е изключително дръзка и безцеремонна. Иска се присъдата да бъде изменена и наказанието на подсъдимия да бъде увеличено на една година лишаване от свобода, като бъде увеличен и изпитателния срок на три години и шест месеца.

В жалбата и допълнителното изложение на защитника на подсъдимия се твърди, че присъдата е неправилна. Възразява се, че събраните доказателства не установяват подсъдимия да е изрекъл конкретните думи, за които той е бил признат за виновен и осъден. Сочат се противоречия в твърденията на свидетелите. Възразява се срещу оценката на доказателствата, направена от първоинстанционния съд. Твърди се липса на умисъл у подсъдимия да се закани с убийство. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание прокурорът твърди, че не са били взети предвид при определяне на наказанието всички отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а именно, че престъплението е извършено с огнестрелно оръжие, в светлата част на деня, пред множество хора. Защитникът на подсъдимия моли същия да бъде оправдан, като твърди, че пострадалият е инициирал скандал и е провокирал подсъдимия, отправяйки заплахи срещу имуществото му. Сочи се още, че деянието следва да бъде преквалифицирано в хулиганство, поради мотивите, с които пострадалият е действал.

В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата и протеста са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово установения срок.

По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

При оценката и анализа на доказателствата се установява следната фактическа обстановка:

Подс. Г. К. бил собственик и управител на търговско дружество *, извършващо финансови услуги, включително посредничество при заплащане на задължения на потребители на комунални услуги. Дейността се осъществявала в офис на адрес гр.Пловдив, *, в който свид. * била касиер, а свид. * била технически секретар. На 10.12.2018г пострадалия * посетил офиса за да си плати сметките, но вратата му била заключена с поставена бележка, че работата на офиса с клиенти ще продължи след пет минути. В същия момент, в офиса, подс.К. и свидетелите Н.а и К.а извършвали ревизия, която изисквала по продължително време. Пред вратата пострадалият чакал 15-20 минути. Подразнен от забавянето, тъй като закъснявал за личните си 2 ангажименти той се развикал за закъснението, започнал да тропа и рита по вратата, свалил бележката с обявените пет минути и настоявал да разбере ще може ли да ползва услугите на офиса. Поведението на пострадалия подразнило подс.К., който решил да се саморазправи с пострадалия. Двамата започнали да се разправят на висок тон, като подс.К. викал срещу свид.* „Знаеш ли кой съм аз“, а свид.* му отговорил „Кой си ти бе, палячо?“, „Утре тоя офис няма да го има, ще го подпаля..., ще го срина..“. Подс. К. се ядосал и решил да се саморазправи с пострадалия * като го приканил да отидат настрани. Двамата стигнали до личния автомобил на подсъдимия Ауди А8 с рег.№*, който бил паркиран зад офиса, в непосредствена близост до питейно заведение *. От автомобила си подс.К. извадил притежавания от него сигнално-газов пистолет марка Bruni Gap кал.9х22мм, със сер.№2015N056692, с поставен пълнител, зареден със шест броя боеприпаси с надпис Wadie 9мм и го насочил в непосредствена близост до лицето на свид.*. Опрял го между очите му и казал “Сега много ли си отворен, ако те гръмна какво ще се случи“. В този момент се появила свид.К.а, която се опитала да успокои съпруга си. Той продължил със словесната агресия към свид.* като заявил, че нищо не му пречи да го гръмне. Свид.К.а продължила да умолява съпруга си да свали пистолета, което и сторил, след което подс.К. и свид.* започвали да се бутат. Свидетели на случващото се станали лица, част от персонала на заведение *- сервитьорът *, барманът *, *. Някои се намесили да разтърват подсъдимия и пострадалия. Свид.* сигнализирал на тел.112. На място се отзовал екип от Първо РУ на МВР в състав * и *, на които постр.* разказал за случилото се.

Настоящият съдебен състав намира, че тази фактическа обстановка е била установена и от страна на първостепенния съд, с изключение на някои факти – тези за конкретното поведение на пострадалия пред офиса на Изипей преди извършване на престъплението, в която насока са и възраженията на защитата. Посочените факти не са били установени от страна на първостепенният съд поради неправилен анализ на част от доказателствата по делото. Първостепенният съд е посочил при описанието на фактите, че пострадалият е чакал през вратата на офиса 15-20 минути, изнервен е започнал да тропа по същата, свалил бележката за прекъсване на работния процес и продължил да тропа като настоявал да разбере кога ще ползва услугите. Тези обстоятелства действително се установяват от доказателствата по делото, но при внимателният им прочит се установява още, че подсъдимия е и ритал по вратата и викал срещу подсъдимия „Кой си ти бе, палячо?“, „Утре тоя офис няма да го има, ще го подпаля..., ще го срина..“. Тези обстоятелства, установени от въззивния съдебен състав, не разширяват контекста на обвинението, тъй като се касае до конкретизация на условията, при които престъплението е било реализирано от страна на подсъдимия, така както е описано в обвинителния акт и са извън съставомерните признаци на 3 престъплението.

Първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, поради което са приобщени чрез прочитане показанията от досъдебното производство на свидетелите *, *, * *а, *, *, *, *, *. По същия процесуален ред е приобщено и заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнобалистична експертиза. Пред съда устно и непосредствено са дали показания *, * и *, като са били разпитани и вещите лица изготвили комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на пострадалия *.

Съществен принос за установяване признаците на престъплението по чл.144, ал.3 от НК имат показанията на свидетелите очевидци *, * и *, кредитирани от първостепенният съд. Тези свидетели са възприели лично как подсъдимият е извадил оръжие- пистолет и го насочил срещу лицето на пострадалия. Това обстоятелство се сочи и от страна на подсъдимия в обясненията му пред първостепенния съд, в които казва, че е извадил газовото си оръжие и го е насочил срещу пострадалия. За същото обстоятелство са налице множество производни доказателства в показанията на свидетелите, които са били на местопроизшествието, не са видели лично, но са чули от пострадалия и от другите очевидци какво се е случило. Посоченият факт е безспорно установен, тъй като по отношение на същия всички доказателствени източници си кореспондират, поради което и следва да се приемат с доверие. Този факт напълно съответства на изпълнителното деяние на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, тъй като насочването на пистолет между участници в словесен конфликт категорично представлява закана, поставяща човешкия живот в опасност. Сам по себе си този факт е и достатъчен да изпълни признаците на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна, още повече, че видно от приетата балистична експертиза се касае за използван от подсъдимия сигнално-газов пистолет, технически изправен и годен да възпроизведе изстрел, снаряден с 6бр. технически изправни и годни да възпроизведат изстрел патрони. Без значение за съставомерността на деянието остават обстоятелствата от къде точно подсъдимият е извадил оръжието. Безспорно е, че такова оръжие подсъдимият е притежавал, използвал го е при извършване на престъплението за да реализира заканата, след което го е предал доброволно на полицията и същото оръжие е приобщено като веществено доказателство по делото.

В обвинението срещу подсъдимия е посочено още, че освен действията по насочване на газов пистолет, подсъдимият е и изрекъл думите „Сега много ли си отворен? Ако те гръмна какво ще се случи“. Факти в подкрепа на тази обвинителна теза се съдържат в показанията на пострадалия, приобщени по годен процесуален ред.

Няма причини тези показанията на пострадалия да не бъдат приети с доверие. От една страна следва да се отбележи, че посочените от пострадалия изречения съпътстват действията на подсъдимия по насочване на пистолет и смислово съответстват на естеството на тези действия и на ситуацията, при която са реализирани, поради което и 4 показанията на пострадалия се възприемат от съда като вътрешно непротиворечиви. От друга страна тези твърдения на пострадалия се подкрепят и от показанията на полицейските служители * и *, пред които още на местопроизшествието пострадалият съобщил, че действията на подсъдимия са били придружени с реплики. Точното съдържание на вербалната закана е възприето пряко и непосредствено от пострадалия.

Показанията на полицейските служители, макар и с производен характер, служат за проверка на казаното от първоизточника и в случая го потвърждават. Посоченото от полицейските служители изречение, узнато от тях при разговора им с пострадалия, сочи именно вербална заплаха, изречена от подсъдимия, за каквато съобщава и пострадалия в показанията си. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се приеме с доверие твърдението на пострадалия за изречените от подсъдимия думи, съдържащи закана с убийство, а възраженията на защитника за недоказаност на обвинението в тази му част се явяват неоснователни.

Без доказателствена стойност остава изготвената и приобщена комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Не е съществувало съмнение относно физическото и психическо състояние на свидетеля * с оглед способността му правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, което да е налагало изследване на този въпрос от вещи лица. Също така въпросът дали заканата с убийство по чл.144, ал.3 от НК е обективно годна да възбуди основателен страх у пострадалия представлява правен въпрос, който се решава от съда съобразно доказателствената съвкупност по делото. Съгласно ТР№53 от 18.09.1989г по н.д.№47/1989г на ОСНК не е необходимо пострадалия действително да се е изплашил при отправената закана с убийство, а е достатъчно само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Наличието на това основание се преценява при оценката на доказателствата по делото. Поради това изследване от вещи лице на ефекта на заканата върху психическото и емоционалното състояние на пострадалия не е необходима за правилното решаване на делото.