Акт от 13.01.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………….../

.01.2017г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ при секретар Х.А., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 302 по описа на

ВОС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от П. Д. и М.В. - прокурист, чрез пълномощник адв. С.Ч. против Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в общ размер на 28 611.53 евро (двадесет и осем хиляди шестстотин и единадесет евро и петдесет и три евроцента), формирана, както следва: 21

901.27 евро - главница, дължима по договор за потребителски кредит № HL25712/17.08.2007г., 6 509.27 евро

- договорна лихва, начислена за периода 10.04.2012г. - 24.06.2015г., 200.99 евро - такси за периода 12.04.2012г. - 24.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, както и направените съдебно - деловодни разноски в общ размер на 2 762.46 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), от които: 1 119.19 лв. (хиляда сто и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки) - заплатена държавна такса и 1 643.27 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки) - адвокатско възнаграждение, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед № 3908/01.07.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС, XXXV с-в, ведно с направените по делото съдебно - деловодни разноски.

Сочи се в исковата молба, че между ищеца „Юробанк

България” АД /с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД/, от една страна и Т.Г.С., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № HL25712/17.08.2007г. По силата на договора на кредитополучателя е отпусната сумата 21 000 евро. Твърди, че към договора за потребителски кредит са сключени допълнителни споразумения от 15.09.2009г., 29.10.2010г. и от 22.02.2012г. и договор за встъпване в дълг от 15.09.2009г. С договора за встъпване в дълг В.Д. встъпва като солидарен длъжник на ответника Т.С. по договора за потребителски кредит. Излага, че с Допълнителни споразумения от 15.09.2009г., 29.10.2010г. и 22.02.2012г. ответниците се съгласяват и упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършените реструктурирания по кредитната сделка общият размер на кредита се е увеличил до размер от 22 696.74 евро. Поради неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит от 17.08.2007г. във връзка с чл. 5 от Допълнително споразумение от 22.02.2012г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, ответниците изпадат в забава относно погасяването на кредитната сделка. Сочи, че поради непогасяване на три последователни месечни погасителни вноски, а именно с падеж 10.04.2012г., 10.05.2012г. и 10.06.2012г., на основание чл. 18, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от 17.08.2007г., с писма с изх. № 1528/04.09.2014г. и с нотариални покани с per.№ 7267, том 2, акт 112 от

03.09.2014г., и нотариална покана с peг.№ 7268, том

2, акт 113 от 03.09.2014г. изпратени чрез нотариус К. К. до адресите на длъжниците, получени от тях, банката обявява целия остатък от задължението им по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо. Ето защо на основание чл.

417 ГПК банката е подала заявление за дължимите изискуеми към този момент суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвид постъпилото възражение от страна на длъжниците и дадените указания от заповедния съд излага, че за банката се е породило правото да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

С допълнителна искова молба, ищецът поддържа, че банката валидно е упражнила правото да отнеме преимуществото на срока по договора за кредит.

Излага, че адв. Х. И. е разполагала с представителна власт за извършване на действия от името на банката, в т.ч. изпращане на нотариални покани до длъжниците, като отделно от това представя „потвърждение” за осъществените действия от законните представители на банката. Сочи, че след връчване на нотариалните покани и до момента на иницииране на заповедното производство е изтекъл достатъчен срок, в който длъжниците са могли да изпълнят доброволно задълженията си, поради които се противопоставя на доводите за неизпълнение на чл. 432, ал. 1 ТЗ. Навежда подробни съображения за индивидуално договаряне на клаузите по договора за кредит и липсата на неравноправност на същите. Излага, че всички писмени документи относно условията на банката, договорни лихви и такси по договора за кредит са подписани от ответниците.

Сочи, че преоформянето на кредита е извършено в съответствие с чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008г. Подробно обосновава начина на формиране на претендираните суми по договора за кредит.

Ответниците са депозирали отговор, с който оспорват исковата претенция по допустимост и основателност.

Излагат съображения за недопустимост на образуваното производство с доводи за предявяване на иска извън срока по чл. 415 от ГПК. С оглед качеството на потребители по договора за потребителски кредит възразяват срещу разглеждане на спора по особения ред за търговски спорове. По същество оспорват исковата претенция като неоснователна. Релевират доводи, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. От една страна, твърдят, че не са изпадали в забава за заплащане на анюитетните вноски, а от друга, че забавата в плащане на три вноски няма траен характер относно изпълнение на задълженията по договора и обявяването на предсрочната изискуемост съставлява злоупотреба с право. Твърдят, че липсва уведомяване от страна на банката за отнемане преимуществото на срока, а в съставените нотариални покани до длъжниците не се съдържат данни, конкретизиращи вземането. Оспорва представителната власт на преупълномощения процесуален представител на банката адв.

И., отправил нотариалните покани за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че банката следвало да даде достатъчен срок за доброволно изпълнение съгласно чл. 432, ал. 2 от ТЗ. Сочи, че в резултат на едностранната и неправомерна промяна в лихвения процент към неговото увеличаване, ответниците са надплатили дължимите суми на ищеца. Навежда съображения за наличие на неравноправни клаузи – чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 12 от договора за кредит; чл. 2, ал. 1 от договора за встъпване в дълг; чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 10, чл. 12 от Допълнително споразумение от 29.10.2010г., чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, чл. 7, чл. 11 и чл. 13 от Допълнителното споразумение от 22.02.2012г.; чл. I, чл. IV, чл. VI, чл. Х от Допълнителното споразумение от 15.09.2009г.

Излагат, че сочените клаузи на договора за кредит и споразуменията към него, противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. Счита, че претендираната главница е неправилно формирана, с твърдения, че реално усвоената сума от кредитополучателя е 21 000 евро. Твърди, че е налице анатоцизъм, произтичащ от разпоредбата на чл. IV от Допълнителното споразумение от 15.09.2009г., чл. 3, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 29.10.2010г. и чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 22.02.2012г. Излага, че претендираните такси в размер на 200.99 евро за периода 12.04.2012г. до 24.06.2015г., не се установяват по основание и размер. Обосновава твърдения за неяснота относно датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отделно от това, твърди, че с обявяване на предсрочната изискуемост договорът е прекратен, поради което неправилно се претендират такси по договора. Относно претендираната сума от 6 509.27 евро договорни лихви за периода от 10.04.2012г. до 24.06.2015г. излага,че банката няма основание за начисляване на договорна лихва след обявяване предсрочната изискуемост, предвид възнаградителния й характер с оглед ползването на предоставените парични средства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните договорни лихви.

С подадения отговор на допълнителната искова молба ответниците са взели становище по репликите на ищеца, като са аргументирали противоречието на договорните клаузи с разпоредбите на ЗЗП, както и останалите си възражения срещу иска.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. В дадения от съда срок представят писмени защити.

Предварителните въпроси са разрешени в Определение № 3014/14.09.2016г.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 17548/29.06.2015г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 7631/2015г. по описа на ВРС. С разпореждане № 28007/01.07.2015г. заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил длъжниците Т.Г.С. и В.Д.Д. да заплатят солидарно на кредитора суми в общ размер на 28 611.53 евро, представляващи главница, договорна лихва и такси дължими по договор за потребителски кредит № HL25712/17.08.2007г., ведно с разноските в заповедното производство.

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта и молба за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Съдът е приел, че възраженията са подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. Същевременно, с Определение № 10484/07.09.2015г. е оставил без уважение молбата за спиране. Длъжниците са обжалвали разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и определението, с което е оставено без уважение искането по чл. 420 ГПК.

Образувано е в.ч.т.д.№ 1863/2015г. на ВОС, по което е постановено определение № 4360/23.12.2015г., с което е потвърдено разпореждане № 28007/01.07.2015г. на ВРС, в частта с която е постановено незабавно изпълнение на заповедта.

Образувано е в.ч.т.д.№ 1869/2015г. на ВОС, по което е постановено определение № 4339/23.12.2015г., с което е отменено определение № 10484/07.09.2015г. на ВРС и е спряно принудителното изпълнение на заповедта. В указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по което е образувано настоящото производство по т.д.№ 302/2016г. на ВОС.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД /с ново наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Т.Г.С. е сключен Договор за потребителски кредит HL 25712/17.08.2007г., обезпечен с ипотека върху апартамент, находящ се в гр. Варна. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 21 000 евро, от които 3 455 евро за рефинансиране на сключен между кредитополучателя и банката договор за кредит и 17 545 евро за текущи нужди със срок на издължаване 300 месеца. В чл. 3, ал. 1 е уговорена годишна лихва по кредита в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.95 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е бил в размер на 6%. В чл. 4 страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на банката такса за управление – 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, в началото на всяка календарна година годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница и административна такса от 40лв. платима еднократно.