Определение № 2509 от 26.08.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 26.08.2019г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

К. ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно гражданско дело № 1555 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 3178 от 11.07.2019г. по гр.д. № 1379/2019г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че П.И.М. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата от 630.38 /шестстотин и тридесет лв. и тридесет и осем ст./ лева, стойност на коригирана ел. енергия за периода от 07.11.2016г. до 07.11.2017г. за обект, находящ се гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 106, вх. 6, ап. 124, с кл.

№ ********** и аб. № **********, за която е издадена фактура № 0273957174 от 22.11.2018.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.

200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера.

Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на въззивната жалба, П.И.М. оспорва доводите внея. Поддържа, че с оглед момента на извършената техническа проверка, в случая липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат правомерно установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, поради което едностранната корекция се явява незаконосъобразна. Решението на ВРС е правилно и моли същото да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е

Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

09.09.2019г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.

3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.