Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 38/2026
Вид
Решение № 520
Подписан
22.04.2026
В сила
01.05.2026
Състав
Валерия Родопова Диева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20261100900038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена от длъжника „ДЖИ ЕЙ СИ БИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 207300155, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че бил носител на изискуеми публични задължения в размер на общо 24 009.27 евро – задължения за неплатени данъци и осигуровки, с падежи, настъпили през 2025 г., при липса на активи, с изключение на вземания от клиенти – Glurika Limited Corp, което не позволявало задълженията да бъдат заплатени, а затрудненията не били временни и не се очаквало да бъдат преодолени в бъдеще. При тези твърдения иска съдът да открие спрямо него производство по несъстоятелност на двете посочени основания.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството – молител е еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява следната дейност – консултантска дейност по информационни технологии, управление и обслужване на компютърни средства и системи, други дейности в областта на информационните технологии, информационни услуги, обработка на данни, хостинг и подобни дейности; webпортали, обработка на данни, хостинг и подобни дейности, web-портали, други 1 информационни услуги, консултантска дейност по връзки с обществеността, компютърно програмиране, рекламна дейност, специализирани дейности в областта на дизайна, ремонт на компютри и периферни устройства за тях, всички други дейности, разрешени от закона, поради което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл. 607а вр. чл. 1 ТЗ.

От представената по делото справка се установява, че задълженията на дружеството към НАП към 27.01.2026 г. са в общ размер 18 901,64 евро, като срещу задълженото лице има образувано изпълнително дело №251748260/2025 г. към 27.01.2026 г. в общ размер 24132,91 евро (47199,87 лв.). НАП информира за възложени/извършени ревизионни производства спрямо дружеството, относими към период от първоначалната данъчна регистрация (13.03.2023 г.) до настоящия момент, както следва:

-Предоставен Ревизионен акт (РА) №Р-22221024004074-091-001-/01.04.2025 г. за установяване задължение, непризнат данък добавена стойност (ДДС) за периода от 01.04.2024г. до 30.06.2024г. в размер на 4475,82 лв. (главница 4020,98 лв. + 454,84 лв. лихва).

-Предоставен

РА

№Р-22221024005778-091-001/15.05.2025 г. за установяване задължение, непризнат ДДС за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. в размер на 10949,75 лв. (главница 10308,02 лв. + 641,73 лв. лихва).

-Предоставен РА №Р-22221025002117-091-001/29.12.2025 г. за установяване задължение, непризнат ДДС за периода от 01.01.2024 г. до 31.03.2025 г. в размер на 31061,24 лв. (главница 28277,93 лв. + 2783,31 лв. лихва).

-Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С260022-1390000180/28.01.2026 г., наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постьпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги „БАНКА ДСК“ АД в размер на 15881,36 евро (31061.24 лв.).

-Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С260022-0220017562/25.02.2026 г., наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки; депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги „БАНКА ДСК“ АД в размер на 27483,83 евро (53753,70 лв.).

Посочените задължения са от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящия момент няма данни да са погасени.

На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 186 ГПК е изискана и представена справка от Агенцията по вписванията относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че за дружеството липдват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата. На основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 186 ГПК е изискана от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ и представена справка от централна база 2 на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за регистрирани МПС, от която се установява, че на името на молителя няма регистрирани МПС.

От справките от търговските банки, при които съгласно удостоверението от БНБ молителят има открити сметки, е видно, че има парични средства, като върху вземанията по всички банкови сметки е наложен запор.

Предвид така установеното, следва да се даде отговор неплатежоспособен ли е молителят по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. на въпроса

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. от чл. 631 ТЗ) и това състояние е в причинна връзка с неизпълнението. Следователно липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ. От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания и СДВР – Пътна полиция, се установява, че за молителя не са налични вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с недвижими имоти и няма регистрация за притежаване на права на собственост върху лек автомобил.

При извършването на анализите за изследвания период 2023 г. – 2026 г. вещото лице е взело предвид, както горепосочените доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при направената служебна проверка в ТД на НАП. Активите на „Джи ЕЙ СИ БИ Консулт“ ЕООД имат следната структура: данните за относителния дял на нетекущите активи за периода 2023 г. – към 09.01.2026 г. показва, че дружеството не притежава нетекущи активи. Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че за анализирания период цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди през процесния период. Собственият капитал на дружеството е положителна величина за целия анализиран период без 2024 г., когато е с отрицателна величина, а при съобразяване на корекцията, извършена от вещото лице на баланса за 2025 г.

– включване на неосчетоводени задължения по ревизионни актове, собственият капитал за 2023 г. е положителна величина, а за 2024 г., 2025 г. и към 09.01.2026 г. е отрицателна величина. При съобразяване на корекцията от вещото лице другите задължения за 2025 г. от 124105.87 лв. стават 170592.66 лв., а имуществената структура на активите нямат промяна след осчетоводяване на ревизионните актове и коригиране на баланса за 2025 г.

По отношение на коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за изследвания период, вещото лице е стигнало до следните изводи. Коефициентът на обща ликвидност като отношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с 3 всички краткотрайни активи: материални запаси, вземания, парични средства. От изчислените коефициенти за 2023 г. коефициентът на обща ликвидност е в препоръчителните граници. За периода 2024 г., 2025 г. и към 09.01.2026 г. стойностите са извън препоръчителните граници и длъжникът не е в състояние да погаси текущите си задължения с наличните текущи активи, дружеството-длъжник се намира в състояние на текуща неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност изключва влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във времето за разплащане. Той се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи (намалена със сумата на материалните запаси) и сумата на краткосрочните задължения (задълженията със срок до 1 година). От изчислените коефициенти за периода 2023 г., 2025 г., и към 09.01.2026 г. следва, че стойностите са референтни. За периода към 31.12.2024 г. референтната стойност е извън препоръчителните граници и длъжникът не е в състояние бързо да погаси текущите си задължения. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Изчислява се като сборът от сумата на паричните средства и сумата на краткосрочните финансови активи (дружеството няма такива активи) се раздели на сумата на краткосрочните задължения. Изчисленият коефициент за 2023 г. е в референтните стойности. За периода от 2024 г., 2025 г. и към 09.01.2026 г. стойностите на този показател за обследвания период са под референтните стойности. При необходимост дружеството-длъжник не е в състояние да погаси своите текущи задължения с парични средства и краткосрочни инвестиции. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Изчисленият коефициент за 2023 г. е в референтните стойности. За периода 2024 г., 2025 г. и към 09.01.2026 г., дружеството-длъжник не е в състояние да уреди веднага задълженията си с налични парични средства – стойностите са извън референтните граници. Показателите на абсолютна и незабавна ликвидност са идентични, защото длъжникът няма осчетоводени текущи инвестиции.

Вещото лице е изчислило и показателите за финансова автономност: коефициент на финансова автономност (дългосрочна платежоспособност); коефициент на задлъжнялост. За 2023 г. коефициентът за задлъжнялост е 9,8333, а за 2024 г. и следващите е отрицателна величина (с включени неосчетоводени задължения) и към 09.01.2026 г. длъжниковото дружество е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъженост.

От извършената проверка в счетоводството на молителя и анализ на отчета за приходите и разходите се установява, че от м.12.2025 г. до настоящия момент дружеството не извършва дейност, не формира приходи от дейността.

Предвид изложеното, по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието е и трайно, тъй като молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Има непогасени публични задължения, 4 чиято изискуемост е настъпила през 2024 г., както и трайно превишение на стойността на задълженията, спрямо тази на краткотрайните активи и реализира отрицателни финансови резултати, поради което са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на дружеството, следва да бъде определена и началната дата.

В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е налице задължителна практика на ВКС, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв – в този смисъл са Решение № 220 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 13 от 23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.