Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 12.01.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 984/2023
Вид
Решение № 15
Подписан
12.01.2024
В сила
25.06.2024
Състав
Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. С., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200984 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на Р. С. С. против НП №230804- 003022/22.06.2023г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.

Изпраща писмено становище като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 11.05.2023г. след края на работния ден, след 17,00 часа св. И. Н. управлявал личния си автомобил като се движел по ул. „Генерал Скобелев“, посока площад „Хаджи Димитър“. Св. Н. забелязал, че пред него се движи лек автомобил „БМВ 335 ХИ“ с рег. №............, който издавал много силен шум от изпускателната система като водачът подавал газ и при отпускането звукът от автомобила се чувал като „гърмене“. Св. Н. се движел зад тази кола и видял, че водачът на леката кола „БМВ 335 ХИ“ с рег.№............ предприема маневра завой надясно по бул. „Цар Освободител“ пред Съдебната палата, при което демонстративно подал газ и завил наляво и надясно като по този начин задните гуми на автомобила се приплъзнали. Той загубил сцепление с асфалта. Същите действия водачът на лек автомобил „БМВ 335 ХИ“ с рег.

№............ предприел и по надолу по бул. „Цар Освободител“, непосредствено пред пешеходната пътека до сградата на Община С.. Тъй като св. Н. установил, че с тези действия водачът застрашава останалите участници в движението, незабавно сигнализирал дежурния екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С..

След като получили сигнала за този автомобил, полицейски екип в състав от свидетелите Н. С. и С. Ч. установили лекия автомобил и го спрели за проверка в 18,20 часа на бул. „Братя Миладинови“. При проверката се установило, че водач на лекия автомобил е жалбоподателят Р. С. от с. К.. При последвалата проверка на автомобила, полицейските служители поканили водача в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., където било измерено нивото на шум на двигателя. Измерването било извършено с техническо средство „SOUND METER PCE 322A“, което отчело 88,7 dba.

Проверяващите полицейски служители установили, че в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство част 2, точка U1 е вписана стойност 50 dba, която е зададена от производителя, поради това приели за установено, че проверяваният лек автомобил е с неизправно шумозаглушително устройство, което представлява значителна неизправност.

Свидетелят Н. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от същия закон.

За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а И. Н. и С. Ч. се подписали като свидетели по съставянето и връчването на акта. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя били иззети КТ №6814083 и 2 свидетелство за регистрация на МПС част 2- ра №011249644.

Жалбоподателят подписал акта за установяване на административно нарушение като посочил, че има възражения.

Депозирано било на 17.05.2023г. писмено възражение от жалбоподателя Р. С. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- С.. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на административно нарушение. Обяснил, че така посочената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения. Описал, че управляваният от него автомобил е 4х4 и не може с него да прави „дрифт“, нито да приплъзва. Обяснил, че на посочената дата в акта за установяване на административно нарушение е имало движение по булеварда и е спирал на всички пешеходни пътеки. Молил да не му бъде налагано наказание, тъй като констатацията по акта е некоректна.

Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от свидетеля И. Н.. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор Росен Йорданов до началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на Иван Ганчев не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно бил нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП му наложил две наказания „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

3

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Н. С., С. Ч. и И.

Н., изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира частично показанията дадени от свидетелите В.В. и Й.К., тъй като в частта относно управлението на МПС същите са противоречиви и неточни, същите целят оневиняването му.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като безспорно се установява от събраните доказателства, че жалбоподателят на 11.05.2023г. в 18,20 часа управлявал лек автомобил „БМВ 335 ХИ“ с рег. №............ по бул. „Цар Освободител“ като движейки се пред сградата на Съдебната палата посока пазара извършвал резки маневри завои в ляво и в дясно, в следствие на което приплъзнал задните гуми на автомобила и по този начин привел моторното превозно средство в нестабилно положение спрямо пътната настилка, с което застрашил останалите участници в движението. Този начин на шофиране се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел И. Н.. Движещият се в същата отсечка зад проверявания автомобил св. Н., в качеството си на очевидец и участник в движението пряко и непосредствено е възприел тези факти. По отношение на свидетелските показания дадени от В.В. и Й.К. съдът намира същите за противоречиви и неточни и недостатъчно ясни и конкретни. Нито един от тези свидетели в разказа си не успя точно да посочи обстоятелства, които сам е възприел по отношение на самия начин на шофиране на жалбоподателя в посочената отсечка. Напротив и двамата свидетели започват разказа си с това, че знаят от жалбоподателя, че той не е правил дрифтове. Съвсем противоположно на това твърдение св. В.В. обяснява ситуация, при която той е възприел, че действително е видял, че жалбоподателят е извършил маневра, при която рязко е свил в ляво, за да избегне удар с друг автомобил, който в крайна сметка не предприел маневра по излизане от редицата на паркираните автомобили. Тези твърдения, обаче не се потвърждават с останалите свидетелски показания на разпитания очевидец и участник в движението, св.

И. Н., който е и категоричен, че тези маневри продължили нееднократно да бъдат извършвани от водача по посочената отсечка и че той умишлено е подавал газ, вследствие на което е завивал в ляво и в дясно, а задните гуми 4 губели сцепление с асфалта.

Неоснователно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за изменение на процесното наказателно постановление по отношение на нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП касае различна фактическа обстановка, която не е доказана в настоящия случай.

Съдът следва да приеме, че действително вследствие на действията на жалбоподателя автомобилът е изгубил сцепление и той е целял използването на пътя не по предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и точно е описано нарушението, както в съставения акт за установяване на административно нарушение така и в издаденото наказателно постановление.

Ето защо наказателното постановление в тази част е законосъобразно и съдът следва да го потвърди.

По отношение на нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът също намира, че актосъставителят правилно е описал нарушението. В разпоредбата на чл.139 е забранено управление на технически неизправно МПС. В чл.10 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата е посочено в кои случаи МПС е технически неизправно, като чл.10, т.10, б. „б“ от ППЗДвП посочва, че неизправно МПС е и това МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните норми.

За точната класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал. 4 препраща към Наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно Наредба №Н- 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. С разпоредбите на чл.37, ал.1- 4 от Наредба №Н- 32/16.12.2011г. неизправностите са категоризирани и по- детайлно определени като по отношение на всеки елемент, който подлежи на проверка, видът на неизправността се определя от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства- приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н- 32/16.12.2011г. В настоящия случай при неизправност на шумозаглушителното устройство приложима е т.8.1.1 от посочената Методика. Същата регламентира неизправностите при системата за намаляване на шума на превозното средство като в зависимост от конкретната причина за неизправността се прави и оценката на незначителна, 5 значителна или опасна неизправност. Така се установява, че неизправността на шумозаглушителното устройство може да се отнася до нивото на шума, което да превишава допустимото съгласно изискванията, както и до състоянието на самата система за намаляване на шума като част от системата е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Във всички тези случаи неизправността се оценява като значителна.

Когато е констатиран много сериозен риск от падане, е налице опасна неизправност. Следователно съгласно тази методика неизправностите в системата за намаляване на шума в зависимост от вида си (конкретния дефект на шумозаглушителното устройство) се квалифицират като значителни или опасни. В тази връзка съдът намира, че правилно е описана в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление констатираната неизправност като значителна. Съгласно описаното в съставения акт за установяване на административно нарушение, който на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, нивото на шум на двигателя измерено на място в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., е било 87 dba. Тези стойности на децибели са били над описаната норма, зададена от производителя на автомобила в свидетелството за регистрация на МПС част 2, а именно 50 dba. Това води до извода, че нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, което пък класифицира констатираната неизправност като значителна.