Решение № 5952 от 03.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5952 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Р. Г. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110165774 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 354060/05.11.2024г. от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:

131421443, със седалище и адрес управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано от С. Б. – главен изпълнителен директор, и Т.

М. – изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител – юрк. С. П.; с р е щ у ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Изпълнителните директори – П. Д. и В. М., чрез процесуалния представител – юрк. Х. П..

Предявен е за разглеждане иск с правна квалификация - чл. 411 от КЗ, за сумата от 10 лв., предявена като частичен иск от 4226,82 лв. представляваща половината от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 67012301270, в общ размер на 8438,63 лв., и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: 131421443, със седалище и адрес управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, твърди, че на 31.07.2023г., в гр. София, на бул. „Рожен“ е настъпило ППС с участието на МПС „Сузуки“, с рег. № ********, застраховано в ЗК „Лев Инс“, и МПС „Хюндай Тусон“, с рег. № ********, застраховано с полица № 6701156022004662 по застраховка „Каско Престиж“ при ищеца. Посочва, че съгласно обстоятелствата, отразени в Протокол за ПТП, вината за настъпилото събитие е споделена. След предявяване на претенция от страна на 1 застрахованото лице е била образувана щета № 67012301270, като впоследствие е определено обезщетение в размер на 8438,63 лева, като същото е било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Посочва, че за ликвидационни нужди по щетата са направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че с регресна покана с изх. № 22-03-27/09.02.2024 г., поканил ответното дружество доброволно да заплати сумата от 4226,82 лв., представляваща половината от платеното застрахователно обезщетение в размер на 8438,63 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. На 08.03.2024 г. е бил получен отказ от страна на ответното дружество да заплати претендираните суми. С оглед на гореизложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от 4226,82 лева, представляваща половината от изплатено от „Групама Застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № 67012301270, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество –

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, е подало отговор на исковата молба, с който се оспорват така предявените искове – по основание и по размер. Не отрича, че във връзка с процесното ПТП от 31.07.2023г. при него е постъпила регресна претенция за възстановяване на заплатено от ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ********, във връзка с което образувал щета № 0000-5126-24-5-00906, но претенцията на ищеца е счетена за неоснователна и недоказана, поради което е отказано плащане.

Оспорва водачът на застраховането при него МПС с рег. № ******** – М. Г., да има вина за инцидента. Твърди, че виновна за настъпилото ПТП е водачът на застрахования при ищеца автомобил с рег. № ******** – С. Д., като изтъква, че последната е изписала „виновен“ в колона „А“ от Двустранния констативен протокол за ПТП. Счита, че тя се е движела с несъобразена скорост, без да контролира непрекъснато превозното средство и без да спазва необходимата дистанция, с което свое поведение е нарушила разпоредбите на чл. 20, 21 и 23 от ЗДвП. На следващо място счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност, моли размерът на претърпените вреди да бъде определен съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ – по методиката на Наредба № 24/ 2006 за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. С оглед гореизложеното, моли за отхвърлянето на предявения иск, като неоснователен, и моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание от 12.03.2025г. ищецът, представляван от юрк. П., поддържа депозираната искова молба, а ответникът, представляван от юрк. П., поддържа отговора на исковата молба.

2

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в исковата молба твърдения и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е разглеждане иск с правна квалификация - чл. 411, ал. 1 КЗ.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение и 3) наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът „Групама Застраховане“ ЕАД е застраховател по посочената в исковата молба имуществена застраховка „Каско Престиж“ по полица № 6701156022004662, с предмет уведения автомобил - „Хюндай Тусон“, с рег. № ********, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Безспорно е между страните и съществуването към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ответното дружество - ЗД „Лев Инс“ АД и собственика на лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ********.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото Протокол за ПТП, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане, а именно - на 31.07.2023 г., е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Рожен“, с участието на горепосочените застраховани автомобили - „Сузуки“, с рег. № ******** и „Хюндай Тусон“, с рег. № ********. Във връзка с причинените вследствие на процесното ПТП щети, пред „Групама Застраховане“ ЕАД била заведена щета № 67012301270. Застрахователят е определил застрахователно обезщетение за нанесените вреди в размер на 8438,63 лева, като същото е било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Направени са и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

С регресна покана с изх. № 22-03-27/09.02.2024 г., поканил ответното дружество доброволно да заплати сумата от 4226,82 лв., представляваща половината от платеното застрахователно обезщетение в размер на 8438,63 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. На 08.03.2024 г. е бил получен отказ от страна на ответното дружество да заплати претендираните суми.

Спорните между страните въпроси са свързани с това какъв е 3 механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, чия е вината за настъпването му, както и с основанието за заплащане на обезщетение, съответно – неговия размер.

За установяване механизма на ПТП по делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, и е назначена съдебна автотехническа експертиза.

Разпитан е свидетелят на ищеца – С. Д.. Според свидетеля тя е управлява лек автомобил „Хюндай“, като управлявала същия и през 2023г.

Спомня си процесното ПТП, като посочва, че се случило в следобедните часове, през юни или юли, когато излизала от кръговото на „Ломско шосе“ и „Рожен“, в посока „Рожен“. Движела се с около 30 км/ч, в средната лента и искала да мине в дясна, за да излезе от кръговото. Видяла момиче, управляващо малък л. а. от лявата лента, да ръкомаха, като и тя искала да излезе от кръговото. Дала газ, засякла я и набила спирачки. Свидетелката твърди, че не е имало как да избегне удара. Ударила я с лявата част на бронята, като имало щети и по фара. Посочва, че другата водачка не е имало как да предприеме желаната маневра и да излезе на „Ломско шосе“, без да извърши нарушение. Подписали двустранен протокол за настъпилото ПТП. След като 2ч чакали полиция, случайно минала патрулна кола, като служителят на КАТ й бил казал, че няма как да не изготвят протокол, както и че нямало как да докаже, че не е виновна, защото била ударила другата кола от задната страна и не можела да докаже какво се е случило. Във връзка с това,й казал да напише, че е виновна, но според нея не тя била виновна, което й казали впоследствие и представители на застрахователя. Посочва, че на конкретното място след кръговото, на което се случило процесното ПТП, имало стеснение. Твърди, че нямало поставени пътни знаци, в този момент пред нея не се движели други автомобили, а другия водач я изпреварил бързо и спрял рязко. Свидетелката, след предявяване на двустранния протокол, потвърждава, че тя го е подписала.

Разпитан е и свидетелят на ответника – М. Г., която управлявала лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ********. Посочва, че е била участник в ПТП в гр. София, след кръговото на бул. „Рожен“, в посока Централна гара, като потвърждава, че другият свидетел по делото е водачът на другия автомобил – участник в процесното ПТП. При предявяване на двустранния протокол, потвърждава, че тя е положила подписа си на него. Докато излизала от кръговото, била ударена в задната част на автомобила, като мисли, че ударът е бил от дясната страна. Твърди, че се движела в средната лента, с по-малко от 50 км/ч, като пред нея имало колона с автомобили, които намалили, и тя спряла рязко. Имало трафик и затова другите коли спрели. Посочва, че не е имало светофар, нито пешеходци. Твърди, че ПТП-то настъпило при навлизане от лявата в средната лента, като не е изпреварвала други автомобили. Били нанесени щети по нейния автомобил – по бронята и стопа.

Обадили се на КАТ, тъй като другият водач не искал да подпише двустранен протокол за ПТП и отричал да е виновен. Имало патрул и полицаите им казали, че няма как да не съставят такъв. Тъй като другата шофьорка не носела документи в себе си, се разбрали да се срещнат и да подпишат протокола за ПТП на следващия ден, като доколкото си спомня, това се 4 случило в цветарски магазин. Другият водач записал в протокола, че ПТП-то е по негова вина.

Съдът намира, че е налице противоречие между свидетелските показания относно механизма на процесното ПТП и вината за настъпването му. Доколкото показанията и на двамата свидетели са последователни, за обстоятелството чие поведение е било противоправно, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК. Тя предвижда, че свидетелските показания се преценяват с оглед на всички останали обстоятелства и доказателства по делото и съдът следва да разреши противоречията между тях.

По отношение на механизма на ПТП съдът кредитира показанията на св.

М. Г., преценявайки ги заедно с всички събрани доказателства по делото, които в своя съвкупен анализ водят до извод за че причина за произшествието е поведението на водача на л. а. „Хюндай Туксон“. Показанията на св. М. Г., се подкрепят и с представения двустранен констативен протокол, съставен и подписан от водачите на двата автомобила, както и от механизма за настъпване на произшествието посочен от вещото лице в САТЕ.