Решение № 624 от 15.06.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 4030/2025
- Вид
- Решение № 624
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Ваня Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 624 гр. Стара Загора, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530104030 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са искове от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД - гр. София против П. Г.
П., от гр. Стара Загора, по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата, за която е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Ищецът твърди, че сключил на 17.05.2024г., в качеството на кредитодател с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 489209, като договорът бил сключен при условията на 3ПФУР.
Заявява, че сключването на самия договор се извършва въз основа па подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за 1 писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва.
По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ************* и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 4757.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗНФУР и чл. 1.8, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (PC) № 910/2014Г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Счита, че съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Ищецът прилага по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Твърди, че в хода на кандидатстването кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадали, както и че документа за самоличност е валиден.
Кредитополучателят предоставил и удостоверение за банкова сметка като доказателство.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че парични те средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит в размер на 900 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по посочената от ответника банкова сметка, на която тя била титуляр.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 900 лв., разпределено на 12 вноски, всяка от които била в размер на 75.00 лв.
По предоставения кредит от разстояние имало доброволни плащания, 2 които били разпределени като 225.05 лв. главница, 81,68 лв. договорна лихва, 237.27 лв. неустойка. След писмото от КЗП и съгласието на ищеца с него, не считат неустойката като част от договора, поради което платените от кредитополучателят суми за неустойка били разпределени по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД. Поради тези обстоятелства претендираната сума била в размер на 549.08 лв., представляваща остатък от главницата.
Сочи, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 12.05.2025 г., като не бил погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит - 12.05.2025 г. С оглед горното претендира вземане за законна лихва в размер на 10.39 лв. за периода 12.05.2025 г. до 30.06.2025г. С оглед горното претендира законна лихва в размер на 10.39 лева за периода от 12.05.2025г. до 30.06.2025г.
Ищецът правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни, като ответникът не погасил задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, чрез системата на ЕПЕП, като същото било разпределено на случаен принцип на Районен съд - Брезник. В резултат било образувано ч.гр.д. № 226/2025 г. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Към датата на депозиране на настоящата искова молба кредитополучателят дължал на ищеца сумата от 559.47 лв., от които: 549.08 лв. главница по предоставения кредит, 10.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника П. Г. П., че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, сумата от 559,47 лв., от които: 549,08 лв. главница по предоставения кредит и 10,39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2025г. до 30.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор по делото.
Ответницата е била редовно призована за първото съдебно заседание, но не се 3 е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище. Не е направила и искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
С постъпила молба, пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това.
На първо място ответницата в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представила такъв. Не е изпратила представител в съдебното заседание, за което е била редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.
Също така на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето защо исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство -– в размер на 61,99 евро и по настоящото дело – 25, 56 евро държавна такса и 76, 69 евро юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. П., ЕГН **********, от *************, че същата дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София - 1408, район „Триадица”, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ №17, ап.1, сумата от общо 559,47 лв.
(286, 05 евро), от които:
-549,08 лв. (280, 74 евро) главница по предоставения кредит 4
-10,39 лв. (5, 31 евро), представляваща лихва за забава за периода от 12.05.2025г. до 30.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 08.07.2025г. до пълното погасяване на дължимата сума.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, от *********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София - 1408, район „Триадица”, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ №17, ап.1, разноски в размер на 61,99 евро и по настоящото дело – 25, 56 евро държавна такса и 76, 69 евро юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5