Решение № 631 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503854 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 901009/24.08.2021 г. по гр.д. № 28/2020 г. на ОС - Благоевград са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „Е. 2013“ ЕООД против Л. Я.

Б. по чл. 203, ал. 2, предл. първо КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за постановяване на решение, с което да се осъди Л. Я. Б. да заплати на „Е. 13“ ЕООД сумата в размер на 31 281.98 лева, представляваща главница и включваща сумите, както следва: 516 лева – разноски за изваждане с кран, 1842 лева - разноски за пътна помощ, 5760 лева – стойност на ремонт на конструкция на полуремарке с рег. № *******, 600 лева – стойност на ремонт на брезент и 11 536.78 евро с левова равностойност 22 563.98 лева щети по договор за превоз от Република Гърция до Федерална Република Германия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на деликта (12.01.2017 г.) до предявяване на исковата молба (13.01.2020 г.) в размер на 5 360.67 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на претендираната сума.

Ищецът „Е. 13“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, като го обжалват изцяло. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът приел в решението си, че не е доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответника и размера на причинените вреди, не бил доказан и механизма на ПТП. Съдът обаче в доклада си не указал на страната, че не сочи доказателства за посочените обстоятелства. Поддържа още, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се установяват вредите и техния размер. Не били съобразени и доказателствата, които категорично установявали наличие на умисъл у ответника като форма на вина при осъществяване на деликта, от който произтекли твърдените вреди Ответникът бил 1 професионален шофьор и е било невъзможно да не предвиди последиците от противоправното си поведение. Всичко посочено довело до незаконосъобразния извод, че не е доказан фактическия състав по чл. 203, ал. 2 КТ, както и че не е доказана причинната връзка между причинените щети и поведението на ответника, както и цената на исковата претенция.

Ответникът Л. Я. Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Сочи, че съдът не е длъжен да указва на страната, когато тя не сочи достатъчно или негодни за установяване на твърдените факти обстоятелства, нито е длъжен служебно да събира доказателства.

Сочи, че съдът не е длъжен да събира доказателства за размера на претенцията в хипотеза, когато искът не е установен по своето основание, както е в случая. Сочи още, че за претенцията в размер на 11 536.78 евро няма доказателства, че такива са платени от ищцовото дружество, а освен това за щетите по товара на ищеца било заплатено застрахователно обезщетение. Оспорва да са налице доказателства за проявен от него умисъл при настъпване на процесното ПТП. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Е. 2013“ ЕООД е твърдял в исковата молба, че дружеството и Л. Я. Б. били в трудовоправни отношения, възникнали от трудово договор №10/02.12.2016 г.

Л.Б. работел на длъжност „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ с код по НКПД 8332206. Ищецът твърди, че на 09.01.2017 г. „Е. 2013“ ЕООД получило заявка за транспорт от LKW W. I. T AG, имаща характеристика на договор за превоз на товари, съгласно чл.367 и сл. ТЗ. Товарната композиция, с която е следвало да се осъществи международният превоз, била собственост на „Е. 2013“ ЕООД, а шофьорът, на когото е било възложено транспортирането на стоките бил Л.Б.. Навежда се, че на 12.01.2017 г., преминавайки през територията на Република България на път I-1 (Е-79) при км 47+900, общ. Димово, обл. Видин, с посока на движение към гр. Видин, Л.Б., вследствие на своето неправомерно поведение, нарушил правилата за движение по пътищата и осъществил пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че за така осъщественото ПТП били съставени Протокол за ПТП №1315517 от 12.01.2017 г. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Г №712252 от 12.01.2017 г., които удостоверявали както щетите, които са настъпили, така също и това, че деянието, извършено от ответника е административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН. Видно било от актовете, съставени от контролните органи, че на 12.01.2017 г. Л.Б. на път I-1 (Е-79) при км 47+900, общ. Димово, обл. Видин, с посока на движение към гр. Видин се движил с несъобразена скорост с пътните условия, тъй като пътят бил заснежен. При навлизането в пътната отсечка товарният автомобил навлязъл с дяната си част в крайпътната канавка, преобърнал се и паднал върху дяната 2 си половина. Твърди се, че вследствие на описаното ПТП цялата дясна част, както на влекача, така и на полуремаркето били изцяло деформирани, а превозваните стоки, които представлявали теракота, били почти изцяло потрошени и негодни за употреба.

Посочва се, че въз основа на случилото се „Е. 2013“ ЕООД не е успяло да изпълни задълженията си, произтичащи от заявката си за транспорт. Стоките били върнати при товародателя на 16.01.2017 г., вместо да бъдат доставени на получателя на 13.01.2017 г. Твърди се, че от 31 (тридесет и едно) натоварени палета в полуремаркето едно липсвало, а една голяма част от стоката била повредена. Посочва се, че товародателят е предявил претенция към „Е. 2013“ ЕООД за всички разходи, които е направил, за да достави отново същото количество теракота. Навежда се, че сумата, която е претендирал товародателят е на стойност 11 536, 78 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ 22 563, 98 лв., представляващи: 9342, 57 лв. стойност на увредената и бракувана стока; 3520, 49 лв. цена на труда; 1515, 77 лв. стойност на материалите, необходими за преопаковането на стоките; 8185, 15 лв. – стойността на транспортните услуги за транспортирането на стоките до товародателя, както и отново да се осъществи превозването им до получателя в Република Германия.

Твърди се, че тази претенция била изцяло заплатена от „Е. 2013“ ЕООД, включително и със съпътстващите разходи за пътна помощ, изваждането на тежкотоварния автомобил и ремонтните дейности за възстановяване на техническата изправност на превозното средство, всичко на обща стойност от 8718 лв.

Ищецът е твърдял, че ответникът носи пълна имуществена отговорност пред работодателя си на основание чл.203, ал.2, предл.1 от КТ, като се поддържа, че са налице предпоставките, обуславящи реализирането на пълната имуществена отговорност на Л.Б. – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина, съществуващо валидно трудово правоотношение към датата, на която се претендира да е извършен деликта и наличие на качеството работник/служител у лицето, причинило вредата чрез неправомерните си действия към същата дата. Посочва се, че имуществените вреди, претърпени от „Е. 2013“ ЕООД възлизат на обща стойност в размер на 31 281, 98 лв. Тъй като превозното средство се е преобърнало и е паднало в крайпътната канавка, търговското дружество е заплатило и 516 лв. за изваждане с кран и 1842 лв. за пътна помощ, за което били издадени и съответните фактури. Твърди се, че вследствие на претърпените щети върху влекача и полуремаркето са заплатени и ремонтни дейности – ремонт на конструкция на ремарке на стойност 5760 лв., към който е издадена и съответната фактура, както и ремонт на брезент на стойност 600 лв., за който също била издадена фактура. Посочва се, че в допълнение към тези заплатени имуществени щети товародателят е предявил и претенция към „Е. 2013“ ЕООД като превозвач по договора за международен превоз на стоки на стойност 11 536, 78 евро или 22 563, 98 лв., които са заплатени изцяло от ищцовото дружество.

Ищецът е искал от съда постановяване на решение, с което да се осъди Л.Б. да заплати на ищеца сумата в размер на 31 281, 98 лв. (тридесет и една хиляди двеста осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща главница и включваща сумите, както следва: 516 лв. (петстотин и шестнадесет лева) разноски за изваждане с кран, 1842 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева) разноски за пътна помощ, 5760 лв. (пет хиляди седемстотин и шестдесет лева) стойност на ремонт на конструкция на полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , 600 лв. (шестстотин лева) стойност на ремонт на брезент и 11 536, 78 евро (единадесет хиляди петстотин тридесет и шест евро и седемдесет и осем евроцента), с левова равностойност 22 563, 98 лв. (двадесет и две хиляди петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) щети по договор за превоз от Република Гърция до Федерална Република Германия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на 3 деликта (12.01.2017 г.) до предявяване на исковата молба (13.01.2020 г.) в размер на 6360, 67 лв. (шест хиляди триста и шестдесет лева и шестдесет и седем стотинки), както и законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане на претендираната сума.

Л. Я. Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорвал изцяло съдържащите се в исковата молба фактически твърдения, като е искал да бъдат отхвърлени предявените искове за главница и мораторна лихва като неоснователни.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 17.03.2022 г. ищецът е пояснил, че претенциите за вреди по ремаркето и брезента са следните: конструкцията на ремаркето се е огънала и е трябвало да бъде изправена, то е било изкривено. Брезентът, който е покривал ремаркето е бил разкъсан.

Предявен е иск по чл. 203, ал.2, предл.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. За да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл.

203, ал. 2, пр. 1 КТ, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1) работникът или служителят да е полагал труд по действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно поведение на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 3) имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно - следствена връзка между противоправното поведение на работника или служителя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати ползи да са закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено от работника или служителя.