Решение № 621 от 25.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Ямбол, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20222330101042 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “ДИННО“ЕООД против „ТЮФЕКЧИЕВ“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че на *** год. между страните бил сключен договор за извършване на СМР, за извършване на определени видове работи на стойност 12 495, 55 лв. без ДДС. Оферта, проект на договора и фактура от 16.03.2021 год. били изпратени на възложителя, който на 17.03.2021 год. направил авансово плащане за сумата от 3748, 67 лв. без ДДС. След започване на работа в обекта ответникът поискал изпълнение на допълнителни работи и страните по договора приели нова оферта за СМР, възлизащи на обща стойност 20 175, 55 лв. без ДДС. Бил удължен и срокът за изпълнение. В резултат на това на 04.04.2021 год. ищецът изпратил на ел. поща на ответника фактура от 01.04.2021 год. на стойност 6247, 77 лв., представляваща аванс в размер на 50 % от договора от 15.03.2021 год. Ищецът твърди да е изпълнил възложените СМР на стойност 20 175, 55 лв. без ДДС, обективирани във фактура от *** год. При предаване на обекта възложителят приел извършената работа с изключение на некачествена шпакловка по стени и таван на обекта, изпълнителят се съгласил и вписаната във фактурата стойност на СМР била по-малка, поради намаляване размера на възнаграждението или 18 994, 44 лв. След приспадане на внесените аванси незаплатена останала сумата от 5 000 лв. с ДДС – остатък от възнаграждение по договора.

Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В депозирания в законния срок отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Действително между страните бил сключен договор за извършване на СМР от *** год. на стойност 14 994, 66 лв. Оспорва да е получавал друга оферта, да е 1 приемал или давал съгласие за извършване на допълнителни СМР. Ремонтът започнал с голямо закъснение, включително не бил уговарян нов краен срок за изпълнение.

Обектът не бил предаден в края на август, а строителят напуснал същия през м. октомври без между страните да били подписвани протокол за приемане на извършени работи. Ответникът счита и, че е заплатил цена над договорената между страните.

Втора оферта не била получавана или приемана, а част от договорените по първоначалната такава СМР не били изпълнение качествено. И до момента некачествените работи не били поправени за сметка на ищеца и обектът не можел да се ползва по предназначение.

Претендира се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа иска.

Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковата сума. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение,в което е посочил, че е налице неточно в качествено отношение изпълнение, неприключили строителни работи, неспазен срок, липса на приемане, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че на *** год. между тях е бил сключен договор за извършване на СМР, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши СМР на обект, находящ се в гр. Я., ул.“*** Изпълнителят се е задължил да изпълни СМР, подробно описани в Приложение 1, неразделна част от договора, при ориентировъчна стойност в размер на 12 495, 55 лв. без ДДС. Уговорен е начин на плащане, срок за изпълнение на договора до 20.04.2021 год.Уговорено е и, че допълнително възникналите видове СМР се договорят с анекс към договора.

Представена е и оферта за цялостен ремонт на апартамент от *** год. за сумата 12495 лв. без ДДС или 14 994, 66 лв. с ДДС, с подробно описани видове строителни работи.

Представени са следните фактури с издател ищеца и получател ответника: фактура от 16.03.2021 год. с посочено основани – аванс 30 % по договор от 15.03.2021 год.; фактура от 01.04.2021 год. за сумата от 7497, 32 лв.; фактура от 31.08.2021 год. за сумата от 10 800 лв./ след приспаднат аванс от 9996, 44 лв./ с посочено основание – извършено СМР по договор от *** год.

Ищецът е представил и оферта за цялостен ремонт на апартамент , с която ръкописно е дописано – втора оферта с допълнителни работи , на стойност 24 210, 66 лв. с ДДС.

От представените извлечения от банкова сметна на ищеца от 12.04.2022 год. се установява, че на 06.10.2021 год. ответникът е заплатил сумата от 5 800 лв. с основание – частично плащане по фактура от 31.08.2021 год., че на 05.04.2021 год. е заплатил сумата от 7497, 32 лв. с основание фактура от 01.04.2021 год., както и че на 2

17.03.2021 год. е заплатил сумата от 4498, 40 лв. по фактура от 16.03.2021 год., или общата сума от 17 795, 72 лв.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че при извършен оглед на процесното жилище е констатирано, че в помещенията на жилището са извършени всички видове работи предмет на експертизата – шпакловка по стени и тавани и боядисване по стени и тавани във всички помещения. Констатирано е, че в кухнята шпакловката не е добре изпълнена по тавана, вътрешните ъгли не са добре обработени, не са изравнени; в трапезария и всекидневна – неравности по тавана, вътрешните ъгли не са добре обработени и изравнени, в долния ъгъл на вратата е паднала част от варовата мазилка; в спалня 1 – неравности по тавана, вътрешните ъгли не са добре обработени и изравнени; спалня 2 – неравности по тавана на помещението, външният ъгъл не е добре изпълнен, т.к. е с грапавини, боядисването не е добре изпълнено, има бели петна по стените; коридор – неравности по тавана на помещението, вътрешните ъгли не са добре изпълнени и изравнени. Според експертизата стойността на некачествено извършените работи е 2260 лв. с ДДС.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана, като пълна, обоснована и изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. М. – Т. – ***на ***, посочва че е в течение на целия процес.

Влизането на майсторите в апартамента станало с месец и половина закъснение.Ремонта бил некачествено извършен и даже обекта не се предал. Имало само един договор, като свидетелката не знаела да са подписвани други договори между *** й и ищеца. Целия ремонт бил некачествен, допълнително се правили корекции от същия изпълнител. Шпакловката и мазилката били некачествени, стените криви, част от едната стена паднала. От момента на напускане на обекта апартамента бил в същото състояние. Имало разговори по телефона , че ремонта е извършен некачествени и трябва да се поправи. Не знаела да са допълнително възлагани СМР.

Свидетелката ходела почти всеки ден до апартамента. Приемане и предаване според свидетелката не е имало, ключовете получили от последния работник. След този ден говорели по телефона, постигнали споразумение да се оправят кривините , стените и лошата шпакловка, но не се оправили.

В показанията си св. Г. – *** и *** посочва, че с ответника се свързали през март 2021 год. След оглед на имота му, изготвили оферта за нужните дейности и след разговор по телефона Т. казал да подготвят договор и фактура за първа авансова сума.Договора от 15.03. изпратили по имейл, техните работници влезли в обекта на 17.03, на която ада била получена и авансовата сума. Т.к. Т. не бързал посочената крайна дата в договора била просто, з ада има такава. Имало втора фактура за 50 % аванс, която също била заплатена. Работата по договора приключила на 05.05.2021 год.

Първата среща на живо с Т. се осъществила на 23.05.2021 год. и по време на обяда му била връчена втора оферта, която била обсъдена по телефона преди това, т.к. искал допълнителни дейности по ел. окабеляване, осветление, допълнителни окачени тавани.

Според свидетелката офертата била приета и дейностите по нея се извършили.Дейностите започнали на 05.08.2021 год.Поради тези допълнителни 3 дейности се изисквало апартамента да бъде наново изкъртван и закърпван. По повод на това може би и те се съгласили, че има некачествени изпълнения по шпакловка и боядисване. През август 2021 год. при лична среща Т. изразил възраженията си по некачественото изпълнение.Според свидетелката те се съгласили и направили нужните корекции в цената и сумата станала около 18 000 лв. с приспаднатия аванс.Ответникът одобрил това и казал да напишат окончателна фактура, по която имало извършено частично плащане от 5 800 лв. Нямало е приемане и предаване на обекта, нямало и приемо –предавателен протокол. След това се провеждали разговори, но ответника просто възразявал, че има допълнителни работи, че ги е възложил, но просто не са качествени , и иска това да се коригира. Свидетелката твърди, че те се съгласили в началото, решили да му предложат споразумение, което да е наполовина от това, което дължи, но той не приел и затова стигнали до дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а на ответника да доказва плащане, респ. основания за недължимост на сумата.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, като се претендира възнаграждение за извършена работа по договор за изработка и по - специално незаплатен остатък за извършени строително – монтажни работи. Според чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, следователно включва: 1) сключен договор за изработка; 2) изпълнение на конкретната възложена работа; 3) приемане на работата.

Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консесуален, двустранен и възмезден. В процесния случай страните не спорят, че са били обвързани от валиден договор за извършване на СМР от *** год., както и приложение 1 към същия – оферта на стойност 14 994, 66 лв. с ДДС, включително и че ответникът в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил съответни суми- 4498, 40 лв. по фактура от 16.03.2021 год., 7497,32 лв. по фактура от 01.04.2021 год. и 5800 лв. по фактура от 31.03.2021 год., или общата сума от 17 795, 72 лв.

Приема се в практиката на ВКС, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с 4 договора /решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., ІІ т.о., ТК/.