Решение № 4522 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330116022 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ф. Т. Г. ЕГН ********** срещу „Кредит тайм“ ЕООД ЕИК 203615520, с която е предявен иск за прогласяване на недействителен договор за паричен заем № *** на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК, да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца платената от него сума над главницата в общ размер на 373 лева на основание чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 02.02.2022 год. до 31.10.2023 год. в размер н 34.35 лева, както и в условията на евентуалност е предявен иск за да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца платената от него сума над главницата в размер на 292.53 лева, представляваща недължимо платена по нищожна клауза за неустойка – чл. 4, т.1 от Договора за паричен заем № ***, ведно с обезщетение за забава за периода 02.02.2022 год. до 31.10.2023 год.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от № ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 600 лева, с ГПР 47.49% и ГЛП 38.99. Твърди се, че ищецът е платил без да дължи сумата от 373 лева по договора. Във връзка с недължимо платената сума бил изпратил покана до ответното дружество, с която бил предоставен срок за връщането й изгичащ на 01.02.2023 год.

Твърди се, че потребителския договор е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчислениято на ГПР, не ставало ясно кои точно компоненти са включени в 1

ГПР и тойбило посочен само като абсолютна стойност. Не било посочено как посочените в договора стойност на ГЛП и лихвения процент на ден се съотнасят към ГПР. Договорът бил недействителен и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора бил посочен ГЛП без да са посочени условията за прилагането му, тъй като липсвало уточнение на базата, въз основа на която се начислявал лихвеният процент. Така не ставало ясно как е разпределен лихвения процент във времето, а и от там как е формирана възнаградителната лихва и нейния размер. Липсвало отбелязване на общия размер на дължимата за срока на договора договорна лихва.

Договорът бил недействителен, тъй като в него липсвала изискуемата по чл.

11, ал.1, т.12 информация. Счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, т.1 от Договора е нищожна, тъй като излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Същата представлявала скрито възнаграждение, което заобикаляло императивно установените изисквания на ЗПК, касаещи размера на оскъпяването и водила до липсна на разбираема и недвусмислена информация относно условията на Договора в нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Уговорения размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Определения размер на ГЛП от 38.99 % надвишавал почти четири пъти законната лихва.

Иска се от съда да уважи исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Такъв е постъпил, но след изтичане на едномесечния срок за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № *** /л.7-9/, по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 600 лева, при годишен фиксиран лихвен процент 38.99%, годишният процент на разходите 47.49%, като задължението следва да се погаси на 7 месечни вноски. Съгласно чл. 11.5 от Общите условия /л.12-гръб/ заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да осигури съдействието на две физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 11.5.2.1 /навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца, стабилна кредита искория, да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството, да не е поръчител/, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора. Съгласно чл. 11.5.3 при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка по чл. 16.2, която видно от договора и приложения погасителен план се изплаща заедно с погасителните вноски в размер на 41.79 лева месечно или общо 292.53 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна 2 експертиза и изслушването му в открито с.з., проведено на 27.05.2025 г., се изяснява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор са включени единствено разходите за договорна лихва. Посочено е, че с неустойката при непредоставяне на обезпечение общият годишен процент на разходите ще е 371.03 %. Размерът на постъпилите плащания по договора е 689 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Видно от приобщената по делото справка от ответника /л.82/, между страните е сключен и друг договор с № ***, по който е платена сумата от 875.82 лева.

Видно от извлечение от ел. поща и покана /л.16,17/, приобщени по делото и неоспорени от дружеството – ответник, последното е поканено от ищеца по ел.поща – посочена като алтернативен адрес за кореспонденция в Общите условия, в срок до 01.02.2022 год. да му върне сумата от 373 лева, представляваща платена над главницата по договора – 600 лева, сума.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредит тайм" ЕООД като заемодател и ищеца Ф. Г. е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за заплащането на неустойка. Разпоредбата на чл. чл.11.5 от Общите условия към договора, възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение - физически лица- поръчители /които следва да отговарят на редица кумулативно поставени изисквания/ при неизпълнението на които се дължи неустойка.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с 3 естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка/. Изискванията, които чл.11.5 от Общите условия възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер – 600 лева. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него /така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение/. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите..

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,49%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в договора и общите условия към него „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем *** е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

4

По предявения иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото, че заемната сума е в размер на 600 лева, а ищецът е заплатил по договора сумата от общо 689 лева, тоест недължимо платена се явява сумата от 89 лева.

Доколкото с иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира връщане на сумата от 373 лева, то претенцията следва да бъде уважена до размера от 89 лева, а над тази сума, до пълния претендиран размер от 373 лева, искът следва да се отхвърли.