Акт от 25.01.2019, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 239/2018
- Подписан
- 25.01.2019
- В сила
- 26.09.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 1, т. 1-9 · Закон за общинската собственост
- чл. 46, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр.Сливен, 25.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя
Георгиева и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 239 по описа за 2018г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.А.И.,***, кантора № 8, чрез адв. М.С. *** против заповед № РД 15-1981/12.07.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 46, ал.2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ от гр.Сливен, във вр. с чл. 5, т.5.1, т. 5.2, т.5.3 и т. 5.10 от Договора, поради неплащане на задължения за наем за период от 4 месеца, които възлизат към 25.06.2018 г. на 172, 30 лв. и лихви за просрочие в размер на 0,87 лв. и задължения за изразходена вода за период от 201 месеца в размер на 18 329, 43 лв. и поради нарушаване на добрите нрави, е наредено да се прекратят наемните правоотношения с М.А.И. за общинско жилище, находящо се в гр.С., кв. „С. к.“, бл.*, вх. *, ап. *, считано от датата на влизане в сила на заповедта.
В жалбата са развити съображения за незаконосъобразността на издадения акт. Твърди, че не са налице сочените от органа основание за издаването й. Изтъква, че живее в жилището от 1991г., организирала е неговото стопанисване и не е създавала проблеми на своите съседи; настойник е на своят в. Ю. Б. М., като живее с него в същото жилище, останал с. след с. на м. му; в жилището е отгледала и възпитала сама своите две деца, без подкрепата на техният б. - О. И. П., който е също бил болен, поради което се налагало тя да го приеме от съчувствие, тъй като няма кой друг да се грижи за него; получавал припадъци и страдал от тежка форма на епилепсия; грижила се за своята тежко болна м. Р. С. С. на ** години, която временно е приета от нея в същото жилище, между болничните лечения, която била с. т. ф. на и м. и и тежка степен на а. х..; платила била всички наемни вноски за общинското жилище; поставила е водомер през месец юни 2018г. Моли да бъде отменена изцяло оспорената Заповед № РД-15-1981/12.07.2018г. на Кмета на Община Сливен, като неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, поради посочените подробно по-горе причини.
В с.з. се представлява от адв. М.С., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. В писменни бележки излага подробни съображения, като твърди, че посочените констатации и факти са чисто формални основания за издаване на заповедта; няма мотиви и с конкретни аргументи, по всяко едно от тях взето по отделно има логично обяснение и форсмажорни причини, които общинската администрация не е взела в предвид. Моли за отмяна на издадената заповед. Непретендира разноски.
Административният орган - Кмета на община Сливен, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли жалбата да бъде отхвърлена. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски.
Административен съд - Сливен след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С настанителна Заповед № 132 от
24.09.1991 г.. на основание чл.7 и чл.13 от Закона за наемните отношения, чл.9 и 17. ал.11 от Правилника за приложението му, на М.А.И. и членовете на семейството й е било предоставено за ползване под наем общинско жилище, находящо се на адрес: гр.С., кв. „.С. к." бл. * вх. *. an. *., състоящо се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения, актувано с Акт за общинска собственост № 197/03.06.1998 г. Подписан бил Договор за наем от 09.01.2001 г., новиран с Договор за новация № 100-4/05.02.2009 г.
В Община Сливен била получена устна жалба против наемателката М.А.И. за констатирани нарушения - висока музика и нарушаване на добрите нрави. С писмо с изх. № 6600-254 от 04.05.2018 г от Община Сливен била поискана проверка от Районно управление на полицията - Сливен.
С отговор с вх. № 6600-254(1) от
01.06.2018 г. на РУ на МВР - Сливен, Община Сливен била уведомена, че е извършена проверка, при която е установено, че в общинското жилище живеят неправомерно роднини на М.А.И.. Към писмото са приложени 7 /седем/ броя сведения от съседи във входа, които свидетелстват, че М.И. и членовете, на семейството й не спазват общоприетите правила. От жилището непрекъснато се чували викове, крясъци и силна музика. Не спазвали хигиенни навици, ровели в кофите за смет и замърсявали входа, и околоблоковото пространство. При забележка от страна на съседите ставали агресивни и избухвали скандали.
От направена служебна справка е установено, че лицето М.А.И. има задължения за наем за период от 4 /четири/ месеца, който към 25.06.2018 г. възлиза на 172,30 лв. и лихви за просрочие в размер на 0,87 лв., както и задължения за изразходена вода за период от 201 /двеста и един месеца в размер на 18329,43 лв. /, за което е изискана и приобщена справка от „ВиК – Сливен“ ООД, по партида № 19918 за адрес гр. С, кв.
„С. к.“ бл.*, вх. *, ап. *, с титуляр М.И.. Управителят на дружеството информира община Сливен, че за задълженията, възникнали в периода от 31.01.2011 г. до 31.08.2015 г. на стойност 7 462, 85 лева е стартирала съдебна процедура, а на каса неплатената сума е 11 130, 19 лева.
С писмо с изх.№ 9400-11722 от
08.06.2018 г. М.И. писмено е предупредена, че съласно чл.17. ал.4 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани от гр. С. и чл.5, т.5.3 от подписания от нея договор за новация, няма право да допуска за живеене и обитаване други лица, освен посочените в настанителната заповед и са длъжни да спазват добрите нрави, както и да заплащат консумативните разходи на съответните дружества, с които имат сключени договори. В писмото е посочено, че същото е уведомително, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за предстояща възможна процедура по прекратяване на наемното правоотношение и в последствие принудително изземване на жилището. Писмото е получено от М.И. на 13.06.2018 г.. видно от обратна разписка № ИД PS 8800 00Q86H 1.
За да издаде процесната заповед за прекратяване на наемното правоотношение, административният орган е приел, че поведението на наемателите противоречи на изискването за добри нрави и не е съобразено с правото на останалите живущи в сградата на нормален и спокоен живот. Прието е, че М.И. и членовете на семейството й имат поведение, изразяващо се във вдигане на шум по всяко време, несъобразено с часовете за почивка, замърсяват околоблоковото пространство и входа на блока, както и не са заплатени задължения за наем за повече от 4 месеца за обшинското жилището и консумативни разходи - задължения за изразходена вода за период от 201 месеца в размер на 18 329, 43 лв. В заповедта се изтъква, че е подадена устна жалба за висока музика и нарушаване на добрите нрави от наемателката И., за което е представен препис-извлечение от протокол от 07.06.2018 г. от приемен ден на секретаря на общината – жалбата е от Г. П. К. – живуща ***.
По делото са приети : НП № М-1290/23.08.2006 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на М.А.И. за нарушение на чл. 11а от Наредбата за обществения ред /НОР/ в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 20 лева; НП № В-034/04.03.2008 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на М.А.И. за нарушение на чл. 4/2/ от НОР в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 50 лева; НП № М-057/19.01.2007 г. издадено от Кмета на Община Сливен, с което на А. О. И. за нарушение на чл. 4т.1 от НОР в Община Сливен, на основание чл. 16 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 20 лева;
Подписка в подкрепа на М.И. от живущите в блок 1 кв. „С. к.“; Удостоверение от Община Сливен № 35 / 05.07.2016г. за назначаване на М.И. за настойник на м. д. Ю.
Б. М.; Квитанция за платен месечен наем за юни 2018г.; Квитанция за платен месечен наем за юли 2018г.; Експертно решение № 1502/17.03.2015г. на ТЕЛК Сливен за Р. С. С. за освидетелстване от ТЕЛК на нейното здравословно състояние; Епикриза на Ю. Б. М. от 16.11.2016г.; Епикриза на О. И. П. от 12.12.2017г.; писмо изх. № 167000-6959/27.11.2018 г. на Началник РУ МВР – Сливен; Декларация по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖНГННПОЖ от 13.11.2017 г. подадена от М.А.И..
По делото във връзка с установяване на спорните обстоятелства са разпитани като свидетели П. П. П., живуща на * жилищен етаж в бл. *, вх. *, кв. „С. к.“ и Г. П. К., живуща на * жилищен етаж в бл. *, вх. *, кв. „С. к.“ подала устната жалба в Община Сливен.
Съгласно показанията на П. в апартамента живеят: жалбоподателката; детето на починалата й д.; м. й; м. й; с. й с в., но те имали къде да живеят. Не е чувала шум, викове, крясъци, силна музика. Не знае за оплаквания от други живущи. Не е виждала полиция да идва за силна музика, скандали, викове. М. била спокойна жена. „Тя вика само върху детето.“ Редовно плащала наема, като можело до два месеца да е закъснявала. Плащала си и таксата за входа – за асансьор.
Съгласно показанията на Г. К. към десетина човека живеят при оспорващата.
Възрастната жена от 08.30 ч. била на пейката и вечер към 22.00 ч. - 23.00 ч. я прибирали. Трите й внучета като излезели от сутринта отвънка, като си отворят очите, цял ден никой не ги прибирал. Твърди, че пред блока колите са надрани от тях; мазетата били разбити. Живущите се оплаквали първо като цяло от отношението, от това че постоянно е като хан в тях и от безпризорност на децата. Мъжът й задължително бил пиян, осъмвал някой път и на пейките. От северната тераса на жалбоподателката се изливали постоянно води, образувала се голяма локва, като водата попивала долу в мазетата. През прозореца под тяхната тераса се пъхали директно боклуци, дървении от децата и от нейният съпруг, като всичко или се качвало горе, или се хвърляло долу в мазето. Виждала била полицаи да идват заради силна музика или заради техни скандали. Много оплаквания била чувала срещу М., но повечето хора не искали да влизат в пререкания с тях, защото „тя много лошо кълне, заканва се“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като не дава вяра единствено на показанията на П., че М. и лицата, които живея при нея не вдигат шум, не слушат силна музика, тъй като в тази част показанията са в противоречие и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства от правна страна съдът намира за установено следното.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от субект с наличен правен интерес, засегнат неблагоприятно от обективираното в заповедта властническо изявление.
Насочена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Спазен е 14-дневният преклузивен срок, установен в нормата на чл. 149, ал. 1 АПК (заповедта е съобщена на адресата си на 16.07.2018 г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата е постъпила в съда на 27.07.2018 г.).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № РД 15-1981/12.07.2018 г. е издадена от компетентен орган съгласно чл.
46, ал. 2 ЗОС. Постановена е в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта е постановена в съответствие с изискването на чл. 35 АПК - след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Обезпечено е било правото на участие на жалбоподателя в административното производство.
Заповедта е съответна и на материалния закон и неговата цел.
Издаването на заповед по чл. 46, ал.
2 ЗОС е обусловено от кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки:
1. имотът, обект на прекратеното наемно правоотношение, да е общинска собственост;
2. да е налице някое от алтернативно предвидените в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1-9 ЗОС основания за прекратяване.
Разпечатката съдържа 47 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e8604d8-6864-4a4a-a1fd-4f1b40266a97