Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1524 от 17.10.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1853/2026
Вид
Решение № 1524
Подписан
17.10.2026
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Плевен, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101853 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. И., ЕГН: **********, срещу ***, ***, с искане да бъде прогласен за нищожен *** поради противоречие със закона, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 249.15 лв. / 638.68 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, която е изплатена на ответника по нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване. В исковата молба се твърди, че страните са сключили *** по който ответникът е предоставил заем в размер на 1 000 лв., при фиксиран ГЛП от 51.00 % и ГПР от 64.07 %, платим на 8 месечни вноски в размер на 283 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от Договора. Твърди се, че уговорения лихвен процент е прекомерен, ГПР по скрит начин е увеличен поради невключване в него на неустойката по договора. Сочи се, че съгласно чл. 5 от договора, ищецът следвало да предостави обезпечение, което да отговаря на изискванията, посочени в договора, а при неизпълнение съгласно чл. 11 от договора, дължал неустойка в размер на 990.60 лв., която се начислявала към всяка месечна вноска. Изложени са доводи за недействителност на договора и за нищожност на самата клауза за неустойка. Ищцата твърди, че е платила по кредита сумата от 2 249.15 лв., но по нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора, и всички надвнесени суми следва да се върнат обратно на ищцата.

Ответникът твърди, че исковете са неоснователни, тъй като клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора и той може да съществува без клаузата за 1 неустойка. Посоченият ГПР е формиран според изискванията на закона, при нормативно определен лимит към датата на договора - 68,15%, поради което счита, че не е налице нарушение на чл. 19 ал.4 ЗПК. Клаузата за неустойка не представлявала скрит разход по кредита, който да следвало да се включи в ГПР, тъй като е проявление на свободата на договаряне между страните и предвиждала плащане, в случай, че *** не осигури обезпечение, след сключване на договора. ГПР представлявал сбор от разходите, които представляват цената на предоставената потребителска услуга. Неустойката освен това обслужвала неизпълнението и нейната функция е да обезщети вредите, които кредиторът би претърпял. Нейният размер бил фиксиран и двете страни били напълно наясно с това при сключване на договора. Разходите, които кредиторът следва да включи са онези за които е наясно към датата на сключване на договора, а не на тези които възникват в последствие. С нея не се начислявало и допълнително възнаграждение, защото уговорената възнаградителна лихва била съществен елемент на този вид договори. *** знаел за всички клаузи по договора и начислените по него суми, при всички възможни хипотези, поради което ответникът не споделя довода за заблуждаваща практика. Предоставянето на обезпечение е изрично предвидено като възможност в ЗПК - чл. 11, т. 18 ЗПК, като процесният договор бил сключен по воля на ищеца и същият имал право да се откаже в 14дневен срок, но не го е сторил. Ответникът посочва, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като клаузите на договора са ясни и разбираеми, не във вреда на потребителя при спазване на изискванията за добросъвестност. *** имал яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение, както преди сключване на договора, така и след, с оглед предоставения му СЕФ. Именно поради това счита, че не е налице нарушение на чл. 143 и чл.146 ЗЗП. Ответникът признава, че сумата от 1249.15 лв. е заплатена, но счита, че е дадена на годно правно основание - действителния договор за потребителски кредит, поради което осъдителният иск се сочи, че е неоснователен.

Направено е и възражение за размера на адв. възнаграждение на представителя на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Признато е за безспорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че е постигнато съгласие и сключен *** по който ответникът е предоставил, а ищецът е усвоил паричен заем в размер на 1000 лв.; в него е уговорена с чл. 5 клауза за неустойка, и е начислена такава на осн. чл. 11 неустойка в размер на 990.60 лв. към всяка месечна погасителна вноска; не е спорно, че е предадена от ищеца и получена от ответника по този договор парична сума в размер на 1249.15 лв. над чистата стойност на кредита. ГПР по кредита е в размер на 64.07 %, а ГЛП в размер на 51 %. В чл. 3, т. 12 е посочено, че общата сума за плащане е 1258.55 лв., но в погасителния план е посочена друга крайна сума, включваща неустойка – 2 249.15 лв. Видно от чл. 5 от договора е, че страните по делото са уговорили договорът да бъде обезпечен чрез безусловна банкова гаранция при определени изисквания, или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на множество изисквания за доход, сключени договори за кредит или поръчителство, като съгл.

2 чл. 5 ал. 2, обезпечението следва да се предостави в срок до три дни от сключване на договора. От формулировката на чл. 5 е явно, че обезпечението е задължително, а не по избор на кредитополучателя. Съгласно чл. 11 от договора, страните по делото уговорили, че ако *** не изпълни задължението за представяне на обезпечение, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 990.60 лв., определен преди сключване на договора, който може да бъде заплатен разсрочено. Видно от посочването в чл. 3 ал. 2 от Договора, в ГПР е включена само възнаградителната лихва. В представения по делото погасителен план, в месечните вноски е включена неустойка в общ размер на 1005.45 лева, добавена към дължимата главница и лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: За сключения между страните договор за потребителски кредит *** са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тя е по-особена по вид, с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на потребител, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява нарушение на нормата на чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които *** трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 64.07 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Предвидената в Договора за кредит сума за неустойка, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. Явно е, че неустойката не е включена при изчисляването на ГПР /това изрично е посочено в договора и в отговора на исковата молба/, въпреки че в погасителния план тя е предвидена към всяка една от погасителните вноски, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Същевеременно, в погасителния план по договора, кредиторът е начислил по-голяма като размер неустойка от посочената в чл. 11, като този размер – 1005.45 лв. само на неустойката, надвишава заетата сума от 1000лв. Това не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.

22 от ЗПК. Невключването в ГПР на сумата за неустойка, известна изначално на кредитора и оформена по начин, по който задължително ще бъде заплатена от кредитополучателя /договорът не би бил сключен без поемане на задължение за обезпечение, като в същото време то е практически трудно осъществимо при високите изисквания и краткия срок/, оскъпява кредита. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница. Поради горното, дори и при липса на точно изчисляване какъв е действителния размер на ГПР и надвишава ли той нормативно определения, е явно, че ГПР, посочен в процесния договор не е действителния такъв и договорът следва да бъде прогласен за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.