Решение № 6891 от 12.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8157/2024
- Вид
- Решение № 6891
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Любомир Василев, Диана Василева, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 7, т. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 33 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6891 гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100508157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25004238/12.02.2024 г. на „К.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу решение № 20112989/12.01.2024 г. по гр.д. № 930/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 71 състав, с което е признато за установено, че „К.“ ЕООД, ЕИК ******* дължи на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н ******* бул.
*******, чрез управителя Г.А., на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, сумата от 6600.00 лв., представляваща неплатени вноски управление и поддържане на общите части за периода от юли 2018 до юни 2019 вкл. и от м. август 2019 до месец май 2020г. , ведно със законната лихва от 10.08.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на задълженията, за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. Гр. д. № 36384/2020г, по описа на СРС, 71 с-в.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че представените от ищеца протоколи са с преправени дати, поради което следва да се изключат от доказателствената съвкупност. Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът неправилно е приел, че решенията на Общото събрание на Етажната собственост са породили правно действие, поради което погрешно е уважил предявения установителен иск. Не са представени доказателства, че е регистрирана етажна собственост в периода 2018г. до 1
22.01.2020г. Не са ангажирани доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Моли съдът да провъзгласи нищожност на взетите от етажната сосбственост решения, поради превишаванне на нейната компетентност и несъобразяването й с чл. 18 ЗУЕС. Ответникът не е присъствал на проведеното общо събрание и не се е предствлявал, съответно не е бил запознат и не са му били връчени надлежно решенията на общото събрание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата – Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н ******* бул. *******, чрез управителя Г.А. ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н ******* бул.
*******, чрез управителя Г.А., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *******, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр.
2 чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, във вр. чл. 17, ал. 7, т. 4 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 6600 лева, представляваща неплатени вноски управление и поддържане на общите части за периода от юли 2018 г. до юни 2019 г. вкл. и от м. август 2019 до м. май 2020г. , ведно със законната лихва от 10.08.2020г., които са дължими на основание решение на ОС на ЕС от 13.06.2017 г., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36384/2020г, по описа на СРС, 71 с-в. Поддържа се, че ответникът не е платил дължимата от него сума в размер 6600,00 лева, представляваща неплатени разходи за поддръжка и управление на общите части на ЕС за периода от юли 2018 г. до юни 2019 г. вкл. и от месец август 2019 г. до месец май 2020г. в размер 300 лева месечно.
Поддържа, че задължението било възникнало по силата на Решение на ОС на ЕС от 13.06.2017 г. Твърди, че ответното дружество закупило ниското тяло, в което има 8 самостоятелни стаи в сграда Б, състояща се от ниско и високо тяло с общ вход, поради което дружеството било обвързано от решенията на ОС и дължало претендираната сума. Излага съображения, че има правен интерес от предявения иск, тъй като била издадена заповед за изпълнение, но ответникът възразил.
В отговора на исковата молба ответникът релевира възражения, че се касае за комплекс от затворен тип, поради което общото събрание на етажната собственост не е компетентно да взима решения, тъй като е приложим реда по чл. 2 ЗУЕС. Излага, че на това основание решението е нищожно и като такова не следва да се изпълнява.
По делото е установено, че „К.“ ЕООД е собственик на апартаменти в сградата, представляващи хотелска част и притежава 447, 46 идеални части от нея. В отговора на исковата молба /л. 2, 2-ри абзац/ дружеството изрично е посочило, че „има собственост в комплекса“, който обаче като такъв от затворен тип следвало да се управлява съгласно чл. 2 ЗУЕС – чрез договор между инвеститора и собствениците. Направеното за пръв път с въззивната жалба оплакване, че по делото не било доказано, ответникът да е собственик на самостоятелни обекти в сградата, освен че се явява преклудирано, противоречи и на заявеното в отговора на исковата молба, че „К.“ ЕООД има собственост в комплекса. От приетите и приложени като писмени доказателства по делото Удостоверение № 483 от 06.03.2020 г., издадено от Столична община и заверен препис от Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на сграда – етажна собственост, с адрес: гр. София, р-н ******* бул. *******, е видно, че Р.Н. е избран и вписан като управител на етажната собственост за срок от 1 година – от 22.01.2020 г. до 22.01.2021 г., както и протокол от 13.06.2017г. от проведено общо събрание.
От приетите и приложени като писмени доказателства по делото Протоколи от проведено Общо събрание на Етажна собственост с адрес гр.
София, р-н ******* бул. *******, се установява следното: с решение по т. 4 от дневния ред на провелото се на 13.06.2017 г. ОС на ЕС е взето решение за определяне на парична вноска за управление и поддържане на общите части на етажната собственост в размер на 100,00 лева месечно, а „К.“ ЕООД – 300 лева месечно, която следва да се заплаща от всеки собственик, ползвател, обитател – физическо лице;
3
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата – чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата – виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
Основното оплакване в жалбата е, че решенията на общото събрание са нищожнни, като взети от некомпетентен орган, тъй като в случая процесната сграда представлява жилищен комплекс от затворен тип.
В практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Определянето на срок 4 за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Това тълкуване е застъпено и в Решение № 50024 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова, в което е прието още, че към посоченото в горното решение следва да се добави, че извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e858c97-68bb-4652-bf60-f7fb9bc3a307