Определение № 141 от 28.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно търговско дело № 20255001000210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№1128/06.03.2025 г., подадена от „Е. **“ЕООД, чрез адв. И. Б., против Определение №53/12.02.2025 г. по в.гр.д.№16/2025 г. на ОС – Кърджали, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне на ОС – Кърджали по т.д.

№30/2024 г. по описа на ОС – Кърджали с окончателен съдебен акт. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Между страните по в.гр.д.№16/2025 г. на ОС – Кърджали, е висящо друго дело – т.д.№30/2024 г. на ОС – Кърджали, с предмет искане да бъде признато за несъществуващо вписване в търговския регистър по партидата на „Е. **“ООД на заличаването на съдружника Д. М. Я., поради прекратяването на участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, в хода на което производство е оспорена истинността на подаденото от съдружника Д. Я. предизвестие за напускане на дружеството. Искането за спиране на настоящото производство е направено с оглед висящия правен спор между същите страни по посоченото дело. Частният жалбоподател поддържа, че между двете дела няма връзка на обусловеност, тъй като съществуването или несъществуването на претендираното в настоящото производство вземане не е обусловено от качеството на ищеца като съдружник в дружеството.

Производството по оспорване на писмено доказателство, открито в производството по т.д.

№30/2024 г.на ОС-Кърджали, също не е обуславящо по отношение на изхода на производството по в.гр.д.№16/2025 г. на ОС – Кърджали, тъй като при уважаването на иска диспозитивът на съдебното решение ще има за предмет вписването в търговския регистър, но не и истинността на подаденото предизвестие. Същото е следвало да бъде оспорено в настоящото производство, и като не е сторено своевременно, възможността за оспорване на истинността на предизвестието е преклудирана, и е недопустимо производството по делото да се обвързва с изхода от оспорването на писменото доказателство по друго дело. Настоява 1 се за отмяна на обжалваното определение, като неправилно.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с пълномощно за всички инстанции на л.41 от в.гр.д.№16/2025 г. на ОС – Кърджали, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, л.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№1810/16.04.2025 г., подаден чрез ССЕВ с валиден КЕП от Д. М. Я., чрез адв. П. Т., надлежно упълномощен с пълномощно на л.10 от гр.д.№22/2024 г. на ОС – Кърджали. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. Спряното производство е образувано по искова молба, с която е предявено вземане в размер на 85 485 лв., платени от Д. Я. на „Е. **“ЕООД в периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. без основание, поради което сумите са подлежащи на връщане. В хода на първоинстанционното производство ответникът не е установил правното основание да задържи претендираната сума, но въпреки това с обжалваното Решение №435/23.10.2024 г. съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не е доказано, че платените суми са собственост на ищеца, като e приел, че с Предизвестие по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, вписано в ТР, въз основа на което Д. Я. е заличен като съдружник, същият е направил изявление, че няма имуществени претенции към дружеството. Истинността на посоченото изявление е оспорена в производството по т.д.№30/2024 г. на ОС – Кърджали, като с оглед мотивите на съда, с подадената въззивна жалба срещу Решение №435/23.10.2024 г. е направено искане за спиране на производството по въззивното дело, до приключването на т.д.№30/2024 г. на ОС – Кърджали с окончателен съдебен акт. Действително вземането на ищеца не произтича от качеството му на съдружник в дружеството, но преюдициален за спора се явява въпросът за истинността на Предизвестието по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, който е включен в предмета на т.д.№30/2024 г. на ОС – Кърджали. Поддържа се, че практиката на ВКС приема, че връзката на преюдициалност между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице в случаите, когато по предявения иск съдът би могъл да зачете силата на пресъдено нещо на решението по делото, до решаването на което се спира производството по иск, който се явява обусловен, макар и с различен предмет от този на обуславящото дело. По тези съображения се поддържа, че е налице основание за спиране на в.гр.д.№16/2025 г. на ОС – Кърджали, и се настоява частната жалба да се остави без уважение.

При извършване на служебна проверка на осн. Чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустимо искане на процесуално легитимирана страна, и в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за наличието на абсолютни и относително процесуални пречки за производството по делото на всеки етап от процеса, поради което е допустим. По правилността на обжалваното определение съдът се произнася при условията на пълен въззив.

2

Спряното исково производство е образувано по искова молба, подадена на 29.01.2024 г. пред ОС - Кърджали, с която ищецът Д. М. Я. е предявил против ответника „Е. **“ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от общо 85 485 лв., преведена от ищеца по банковата сметка на ответника с шест банкови превода, извършени в периода от 14.08.2020 г. до 05.01.2022 г. В исковата молба се посочва, че ищецът е бивш съдружник в ответното дружество, като на 07.03.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано заличаването му като съдружник. Като е приел, че родово компетентен да разгледа делото е районен съд, съдът е прекратил делото пред себе си, и го е изпратил за разглеждане по компетентност на РС – Кърджали, където е било образувано като гр.д.№234/2024 г. По това дело е изпълнена процедурата по чл.131 от ГПК, и на 19.03.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „Е. **“ЕООД е оспорил иска. Релевирал е възражения, че преведените от ищеца суми в общ размер от 85 485 лв. по банковата сметка на ответника, представляват собствени оборотни средства на ответника, като при напускане на дружеството, в подаденото от ищеца до дружеството предизвестие за напускане, той изрично е заявил, че няма имуществени претенции към дружеството. Към отговора на исковата молба е приложено /описано като приложение по т.10/ соченото предизвестие за напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ /на л.29 от делото/. В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.05.2024 г., процесуалният представител на ищеца е направил изявление: „Във връзка с направения доклад и възраженията от страна на ответниците, тъй като те твърдят, че ние не оспорваме факта за заличаването ни като съдружници в дружеството „Е. **“ЕООД, то е всъщност точно обратното. В тази връзка твърдим, че то е направено умишлено с употребата на неистински документ. В тази връзка, за оборване на техните твърдения, Ви представям искова молба по висящо производство пред ОС-Кърджали, от която е видно, че всички тези факти са оспорени от нас.“ Депозирана е като доказателство Искова молба вх.№1071/06.03.2024 г., с която пред Окръжен съд – Кърджали е предявен от него против дружеството „Е. **“ЕООД иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, за установяване на несъществуването на вписаното обстоятелство „Заличаване на съдружника Д. М. Я., поради прекратяване на участието му на основание чл.125, ал.2 от ТЗ“. С исковата молба е релевирано твърдение, че документът „Писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ“, въз основа на което е извършено вписването, е неистински документ – неавтентичен, като материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено в документа като негов издател, а именно – Д. Я..

Така представената от ищеца Искова молба вх.№1071/06.03.2024 г., както и представеното от ответника с отговора на исковата молба Предизвестие за напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ, са приети като писмени доказателства с протоколно определение от о.с.з. на 28.05.2024 г., като до приключване на същото съдебно заседание не е релевирано от ищеца искане за открИ.е на производство по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на представеното от ответника Предизвестие за напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ.

3

С отговора на въззивната частна жалба ищецът в спряното производство поддържа, че с оглед откритото производство по оспорване на истинността на Предизвестие за напускане на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ в производството по т.д.№30/2024 г. на ОС – Кърджали, същото се явява преюдициално по отношение на производството по спряното в.гр.д.

№16/2025 г. на ОС – Кърджали, тъй като в мотивите на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд е формирал изводите си за неоснователност на иска именно въз основа на изявлението, инкорпорирано в посочения документ.

По така релевираните оплаквания и доводи, съдът намира следното:

С Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че целта на производството по чл.193-194 ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че оспорването истинността на документ по чл.193, ал.

1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК, може да се упражни в предвидения в чл.

193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила. Пропускането на срока по чл.193, ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира.

Същевременно, макар да прилича по съществото си на инцидентен установителен иск, оспорването на писмен документ по чл.193 от ГПК не е самостоятелна искова претенция.

Целта на производството по чл.193-чл.194 от ГПК е във висящия процес да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд, или то да бъде изключено, като неистинско, от доказателствения материал /в т.см. Решение №50119/12.10.2023 г. по гр.д.№4818/2018 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. Следователно, определението, с което съдът се произнася по реда на чл.194, ал.2 от ГПК е по съществото на доказването – т.е. отнася се до процесуален въпрос, който е свързан с конкретното производство, в което е релевирано оспорването. Когато оспореният документ е от значение и за други правоотношения между страните, зачитането на доказателственото му значение ще се извърши в зависимост от процесуалното поведение на страните в новия процес – оспорен ли е документа и проведеното доказване. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че определението по чл.194, ал.2 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, а подлежи на инстанционен контрол само заедно с крайния съдебен акт. Ето защо, когато не се е произнесъл с нарочен акт преди приключване на съдебното дирене, съдът се произнася по оспорването в мотивите на решението, но заключението му не намира отражение в диспозитива на решението по съществото на спора 4

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e84ec77-361a-4876-9fc3-b9c9f9e3ee51