Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1297 от 07.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 255/2023
Вид
Решение № 1297
Подписан
07.03.2024
В сила
07.03.2024
Състав
Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Петър Милев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. С., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Петър Милев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100500255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд, действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение № 20055177 от 27.08.2022 г., постановено по гр. д. № 24015/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 с-в, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на П. Н. Ш. сумата в размер на 1 080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща допълнителните разходи за силна храна /усилена диета/ за периода от 25.04.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

В установения от закона срок, въззиваемият П. Н. Ш., не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Вещото лице по СМЕ сочи, че относно лечението на травматични увреждания като тези, които се били причинени на ищцата вследствие на процесното ПТП, е препоръчително за възстановяването й да консумира храни с високо съдържание на калций, витамини Д 3, К 1, протеини, магнезий, цинк и други. Сочи, че периодът на възстановяване на ищцата е около 6 месеца, а осредненият разход за силна храна на ден е 6 лв.

Легална дефиниция на понятието "силна храна" липсва. "Силна храна" означава приемане на по - калорична и по - витаминозна храна, която засилва защитните сили на организма и би могла да ускори оздравителния процес. Следва да бъде взето предвид, че в случая се касае до фрактура на възрастен човек, при който с оглед тази възраст, е намален калцият в костите.

Приемането на такава храна се установява от разпита на свидетеля Л., чиито показания въззивната инстанция кредитира изцяло, тъй като възприятията на свидетеля са резултат от непосредствено наблюдение. В показанията си свидетелят сочи, че ищцата е следвало да спазва строга диета с повече протеини за по – бързо възстановяване на костите.

Изразходвала много средства, най – вече за храна. Споделяла й, че за храна започнала да разходва около 1000 лв. на месец. Свидетелката я е придружавала на пазар и я е виждала да си пазарува храна – телешко, по - различни сирена от преди инцидента и други.

Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че липсват доказателства ищцата да е закупувала „силна храна”. Напротив, разпитаната по делото свидетелка установява закупуването й, както и видът храна, която е закупувала, а СМЕ – необходимостта от приемането на такава храна, в случай на получените от ищцата травматични увреждания.

Според заключението на ССЕ разходите за храна, изчислени за процесния период от 6 месеца възлизат на 1080 лв., тоест толкова, колкото е определил и СРС. Следва да се има предвид, че свидетелят сочи дори по – висок разход за храна, закупувана от ищцата 1000 лв. на месец. Правилно СРС е приел средната стойност на СМЕ и ССЕ от 6 лв. на ден.

В случаите, в които искът е доказан по основание, съдът може да определи 2 неговия размер, арг. и от чл. 162 от ГПК /в този смисъл и определение № 742/28.12.2015г. по т. д. № 618/2015 г. на ВКС и др./

Действително свидетелят и експертизата не сочат за какъв период от време е следвало да бъде приемана тази „силна храна”. Доколкото обаче, видно от СМЕ тя е следвало да се приема за периода на възстановяването й, а от експертиза се установява, че този период продължава 6 месеца, то правилно искът е уважен за посочения период.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

Въззиваемия не е претендирал разноски във въззивното производство и не представя доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20055177 о т 27.08.2022г., постановено по гр. д. № 24015/2020г. на Софийски районен съд, 59 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване , съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3