Решение № 14594 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14594 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143802 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД на 27.03.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. З. В. за сумата 720,88 eвро (1409,92 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

**************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 101,14 евро (197,82 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.03.2025г., сумата 13,12 евро (25,67 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 3,09 евро (6,04 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.03.2025г. и П. Л. В. за сумата 720,88 eвро (1409,92 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

**************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 101,14 евро (197,82 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.03.2025г., сумата 1,12 евро (25,67 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 3,09 евро (6,04 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.03.2025г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

1

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези общи условия през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Ищецът твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от изтичане на срока за плащане на цената, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата. В исковата молба се развиват съображения, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от "Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му, както следва: по отношение на В. З. В. за сумата 720,88 eвро (1409,92 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 101,14 евро (197,82 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.03.2025г., сумата 13,12 евро (25,67 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 3,09 евро (6,04 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.03.2025г. ; по отношение на П. Л. В. за сумата 167,47 eвро (327,55 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: **************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. Във възражения по чл. 414 ГПК същите са възразили, че не дължат изпълнение и са навели доводи за оспорване количеството доставена топлинна енергия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.04.1991г., че В. З. В. и П. Л. В. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 27, с адрес:

********************.

Установява се от представения договор за услуга № 3751/ 19.09.2002г., че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: **********************, са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕООД. Договорът е 2 сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 07.09.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1026206934/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 730,26 евро (1428,25 лева). От представената обща фактура № 1033928211/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 676,71 евро (1323,53 лева).

Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния недвижим имот, е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която абонатната станция в имота е индиректна, автоматизирана, с пластинчати нагреватели за отопление и БГВ. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането е по електронен път. От общото количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Стойността на топлинната енергия, доставена в имота е 1441,75 евро (2819,81 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба 3 на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост по силата на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл.

121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор.

Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху определен обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл. държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В светлината на изложеното следва да се приеме, че ответниците притежават равни части от имота, по ½ ид.ч.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 4 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.