Решение № 1 от 04.01.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2531/2023
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 22.01.2024
- Състав
- Чавдар Иванов Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.261 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 264, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Плевен, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430202531 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 737077-F732284 от 10.11.2023г. на *** на офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново на Г. Б. Х. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 264, ал.1 от ЗКПО е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован, се явява лично.
Ответникът, редовно призован, се представлява от гл.юрк. Н.М. с пълномощно по делото, която моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 17.07.2023г. след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен е установено, че Г. Б. Х., в качеството си на представляващ „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: *** не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2022г. в законоустановения срок до 30.06.2023г., като към датата на съставяне на АУАН няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. На 25.07.2023г. е връчена покана за съставяне на АУАН с изх.№ 1555 11/ 17.07.2023г. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Установеното нарушение се потвърждава доказателства: АУАН сер. AN № F732284/ 26.09.2023г. от приложените
АУАН сер. AN № F732284/ 26.09.2023г. е редовно предявен и връчен на Г. Б. Х. с ЕГН: **********, в качеството му на управител/ пълномощник на нарушителя на 03.10.2023г.
Срещу съставения АУАН не е направено възражение.
За да се определи административно наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. К. А., М. В. К. и С. Н. Г., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат е корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация 2 по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В алинея 2 на чл. 92 от ЗКПО, законодателя е указал, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. От обективна страна съставите на тези нарушения изискват деецът да е данъчно задължено лице и да не е подал декларация по ЗКПО, или да не е подал декларация в срок. В случая безспорно жалбоподателят е осъществил състава на чл.92, ал.2 от ЗКПО, но за пълнота следва да се отбележи, че е осъществил и състава на чл.92, ал.1 от ЗКПО, като не е подал годишна данъчна декларация изобщо, нито към датата на съставяне на АУАН –26.09.2023г., нито към ден днешен.
Безспорно от изложеното в описателната част на АУАН и НП е, че е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя Г. Х. по смисъла на чл.92 ал.2 ЗКПО за което е ангажирана неговата отговорност.
Според съда административнонаказващия орган правилно е наложил имуществена санкция на жалбоподателя на основание чл.264 ал.1, във вр.чл.261 от ЗКПО. От съдържанието на текста на чл.264, ал.1 от ЗКПО е видно, че представляващият данъчно задълженото лице, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263 се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Безспорно по делото се събраха доказателства, че това не е първото нарушение на жалбоподателя на Закона за корпоративното и подоходно облагане и в частност на разпоредбата на чл.92, ал.2.
Въпреки това административнонаказващият орган е определил наказание в предвидения от закона минимум, а именно глоба в размер на 200 лв.
Затова съдът приема, че жалбоподателят Г. Б. Х. безспорно виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.92, ал.2, вр. чл.264, ал.1 от ЗКПО, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него.
При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди изцяло.
3
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 737077- F732284 от 10.11.2023г. на *** на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново, с което на Г. Б. Х. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 264, ал.1 от ЗКПО е наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4