Решение № 260053 от 18.06.2021, Районен съд - Костинброд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.К,-16.06.2021г

Костиннбродски районен съд 1 състав,в съдебно заседание 17.03.2021г в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРИАНА СТАНКЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Станкева,в присъствието на секретаря М.Г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Е.С.Б. ЕГН ********** и М.А.Б. ЕГН **********чрез адвокат Д.Ф. - САК, адрес ***, GSM: *********- срещу: „Ю.Б.” АД, вписана в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,ул. О.П. No 260, представлявано заедно от двамата членове на управителния съвет П.Н.Д.. - Изпълнителен директор, Д.Б.Ш.и А.В.Я. и срещу: "Б.Р.С." АД. вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********. със седалище и адрес па управление: гр. С., район В.,ул. О.П. No 260, представлявано заедно от М.В.Х.и М.А.Б.. първи главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл.1 . ал. 1 /в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове /, на чл. 3, ал. 5, на чл. 4. т. 2. па чл. 6, ал. 2 /в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и на изречение второ/, на чл. 6, ал. 3, на чл. 12, на чл. 20 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит № НЕ 41149 от 11.07.2008г. цена на иска: /неоценяем/ съгласно формиралата се нова практика на ВКС- Решение от 15.07.2016г. но т.д.№ 888 по описа за 2015г Търговска колегия, I отделение на съставът на ВКС, Решение № 72 от 02.08.2016г. по г.д. № 686 но описа за 2015г. на ВКС, ТК, II г.о.. Определение JN« 660 от 14.07.2016г. но г.д.

,М* 3539 но описа за 201$г. на ВКС, ТК, I г.о и Определение № 169/23.02.2016г. по г.д.

№ 240/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. / вгори главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 3, ал. 3, на чл.. 3. ал.5, на чл. 4, г. 2, на чл. 6. ал. 3. ,на чл. 12, на чл. 18 и на чл. 19 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., на чл. 1, ал. 1 и на чл. 1, ал. 4 от допълнително споразумение към него от 15.03.2007г. и на чл. 6, абзац последен от допълнително споразумение към него от 25.04.2012г. цена на иска:

/неоцением/ трети главен иск: На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден "Б.Р.С." АД и да се присъдят на ищцитесумата в размер на 2 803 CHF, представляваща разликата за периода от ЗОЛ2.2012г. до 30.11.20171-. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г.. ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането. цена на иска: 2 803 CIIF четвърти главен иск: На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден "Б.Р.С." АД и да се присъдят на ищците ми сумата в размер на 8 649.09 лв., представляваща недължимо надвзети за периода ог 30.12.2012г. до 30.11.2017г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.20081ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането. цена на иска: 8 649.09 лв. пети главен иск: Да се признае за установено спрямо "Б.Р.С." АД. че ищците не дължат сумата в размер на 515.11 СНЕ поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № 111, 41149 от

11.07.2008г. Сумата от 515.11 СМЕ представлява лихви, получени без правно основание от „Б.Р.С."

АД за месеците от 19.11.2008г. до 29.12.2012г. цена на иска: 515.11 CHF шести главен иск: Да се признае за установено спрямо „"Б.Р.С." АД, че ищците не дължат сумата в размер на 2

736.21 лева поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г. Сумата в размер на 2 736.21 лева представлява курсови разлики, получени без правно основание Б.Р.С."

АД за месеците от 31.10.2008i. до 29.11.2012г. цена на иска: 2 736.21 лева седми главен иск: На основание чл. 55. ал. 1. пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдена „Ю.Б." АД и да бъдат присъдени на ищците сумата в размер на 4433.50 евро. представляваща разликата за периода от 30.11.2012г. до 30.11.2017г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г., ведно със законната лихва до окончателно заплащане на вземането. цена на иска: 4433.50 евро осми главен иск: Да се признае за установено спрямо „Ю.Б.” АД, че ищците ми не дължат сумата в размер на 3062.66 евро поради извършеното на основание чл. 103. ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006г.Сумата от

3062.66 евро представлява лихви, получени без правно основание ог „Ю.Б.” АД за месеците от 30.11.2007г. до 30.10.2012г. цена на мека:

3062.66 евро

Съдът е приел за разглеждане исковата молба и е изпратил препис от същата и доказателствата за отговор на ответника съгласно изискванията на чл.131 и сл.ГПК.

В отговора на исковата молба ответника „Ю.Б.“АД и „Б.Р.С.“АД оспорва иска.В хода на процеса,като ответник е конституиран „А.Б.Л.Б.„ЕАД,като делото продължава с негово участие,след което е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“АД и делото продължава само по отношение на този ответник.

.

На 25.08.2006г. ищците са сключили с „Ю.Б.” АД /е предишни наименования

„Ю.И.Е.Д.Б.” АД и „Б.П.Б." АД/ договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13641, по силата на който страните са договорили предоставянето на 37 800 евро, който страните са изменяли и допълвали със допълнителни споразумения към договора от 15.03.2007г., от 30.04.2010г. , от 18.04.2011 г. и от 25.04.2012г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредита ищците се съгласили да заплащат кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска от 359,98 евро. Договорената месечната ашоитетна вноска е била със срок за погасяване 360 месеца, като съгласно члГЗ, ал. 1 от договора-първоначалният лихвен процент на възнаградителната лихва е бил в размер на 11,00 %.

Впоследствие ответникът неколкократно е увеличавал месечната погасителна вноска по ^редита с мотив за увеличение на лихвения процент, като годишната лихва от 5.65% е прилагана до 30.11.2007г. Освен това, ответника не е спазвал договорения погасителен план, като е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на дължимата съгласно него главница, с което допълнително е накърнил правата па доверителите ми.

По силата на догвор за потребителски кредит HL 41149 от 11.07.2008г., „Ю.Б.” АД е предоставила на ищците кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 20 00 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на „Ю.И.Е.Д.Б.” АД в деня на усвояване на кредита. Впоследствие вземанията на банката са цедирани на втория ответник "Б.Р.С."

АД, с който ищците са сключили анекси за изменение и допълнение на кредитната сделка от 20.03.2011г. и от 25.04. без посочена година. Съгласно чл.

6, ал. 1 от договора за кредит доверители те ми са се съгласили да заплащат кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Договорената месечната ашоитетна вноска е била със срок за погасяване 300 месеца, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора първоначалният лихвен процент на възнаградителната лихва е бил в размер на 6,5 %. Впоследствие ответникът "Б.Р.С." АД неколкократно е увеличавал лихвените нива и месечната погасителна вноска по кредита, като годишната лихва от 6.5% е прилагана само за първите 2 месеца. Ответникът не е спазвал договорения погасителен план, като е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на дължимата съгласно него главница, с което допълнително е увредил доверителите ми. По силата на чл. 1, ал. 1 и ал.З от договора, финансовата институция е поела ангажимент да предостави кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността па 20 000 евро. като в деня на усвояване на кредита, страните са подписали Приложение № 1 към договора, в което са посочили приложимия към същата дата курс „купува“ на банката за швейцарски франк, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Съгласно чл. 2. ал. 1 и ал. 3 от договора швейцарските франкове се предоставят по ..блокирана сметка" на кредитополучателите и се превалутират отново в евро. които се усвояват от тях. Вследствие на тези уговорки за кредитополучателите са настъпили изключително тежки неблагоприятни последици от прехвърлянето изцяло върху тях на валутния риск от покачването на швейцарския франк спрямо лева. С уведомление, получено от ищците на датата 11.01.2018г..

„Бългейриън ритейл сървисиз“ АД на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са нотифицирали ищците, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени обратно на първия ответник „Ю.Б." АД.

Въпреки несъгласието им с прехвърлянето на курсовия риск по втория договор и с едностранно променените суми от страна на ответниците по двата кредитни договора, те са продължили да престираг увеличените погасителни вноски под угрозата от иницииране на производство по чл. 417 от ГПК.

I. По силата па договор за кредит за покупка па недвижим имот № HL 41149 от 11.07.2008г. е предоставен и усвоен кредит в размер па 20 000 евро, като ищците оспорват получаването му в швейцарски фрапкове.

През 2008г.ищците са изявили желание да получат от „Ю.Б.” АД кредит в евро

/респективно в лева/, тъй като са възнамерявали да си закупят жилищен имот и са провеждали преговори с оглед на това свое намерение. От банката са ги убеждавали, че кредитът във швейцарски франкове е по-изгоден, защото лихвата се определя от едномесечния Либор и определената съобразно този пазарен бенчмарков индекс цена на кредитния ресурс е много по-ниска спрямо лихвата по другите валути, поради което във всички случаи, ако се съгласят да подпишат договор в швейцарски франкове ще платят с 20 - 25 % по-малко в сравнение с евровиге кредити и пак ще усвои реално левовете/еврото, за което кандидатстват. На тях им е представена подвеждаща информация и относно размера на лихвата, тъй като при подписването на договора едномесечния Либор е бил около 4%, а сега е с минусови стойности, но независимо от това обстоятелство лихвите по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г. непрекъснато са се увеличавали. На ищците е било заявено, че съгласно дохода, който те доказват може да им бъде отпуснат франков кредит, но не и кредит в евро или лева, независимо от обстоятелството, че се касае за потребителски кредит, за който банката е извършила проверка и е установила, че доходите на кредитоискателите се получават в националната парична единица. Така банката е отпуснала на Е.С.Б. и М.А.Б. кредит, индексиран в швейцарски франкове в нарушение на основния принцип за защита на потребителя на кредитни услуги, че обслужването на кредита се извършва във валутата, в която кредитополучателяг получава своите месечни доходи и е наложила на доверителите ми получаването на кредитен продукт вместо в местна валута или в евро, в швейцарски франкове.

Служителите на банката не са разяснили на ищците, че франкът се определя като „валута убежище”, което означава, че всички големи играчи на борсите и спекулантите в моменти на кризи започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите си, тъй като франковете са винаги стабилни валути за разлика от повечето други валути и това ще доведе до поскъпване на швейцарския франк. Банката, като търговец е разполагала с нужните професионални знания и информация и е могла да прогнозира как ще се променя курса на франка с ясен тренд на покачване, което ще доведе до увеличаване стойността му спрямо лева /паричната единица, в която българските кредитополучатели получават своите възнаграждения/ и спрямо еврото /резервна валута съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за БНБ, спрямо която се определя официалния валутен курс и за която има създадени законови изисквания, гарантиращи стабилността на тази валута съгласно чл. 30 от ЗБНБ/ и оттук до реализиране на свръхпечалба за банката за сметка на потребителите, които ще следва да понесат валутния риск ог покачването на франка. Освен че не е в състояние да оцени риска, потребителят не разполага със знания и финансови възможности да се предпази от Е.Б. и М.Б. се ползват от установената в ЗЗП защита, защото те като страна по договора са физически лица. договорът има за цел задоволяване на текущите нужди на потребителите /т.е. не се отнася до стопанска дейност на кредитополучателите/ и е сключен с професионален търговец - банка, поради което попада в обхвата на понятието „договор с потребител” по смисъла на чл. 143 от ЗЗП във връзка е § 13, т. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащ разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители па вътрешния пазар. него, като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне негативните последствия от промените на валутните пазари.

Разпечатката съдържа 34 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e83ed21-13fe-413f-9ddb-654373faf5f1