Решение № 178 от 30.05.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 471/2025
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- ДЕЯН ГОСПОДИНОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 и ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 207 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Казанлък, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510200471 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш, Серия К № ****** на ОДМВР-С.З..
Жалбоподателят Т. И. П., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. М., който моли съда да отмени ЕФ. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представите и не взема становище по делото.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система (АИС) по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 13.10.2023 г. в 16.45 ч на ПП I-6, км. 311 до автоморга „Ю.“, общ. К. жалбоподателят е управлявал МПС-во „Х.А.Т.“ с рег. № ****** със скорост 75 км/ч след отчетен толеранс от -3 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Нарушението е било установено с АТСС „ARH CAM S1“ № 120с50с.
Описаната фактическа обстановка се установява от две фотоснимки, справка за регистрация, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за 1 проверка, Протокол за използване на АТСС и удостоверение, които напълно кореспондират помежду си.
От фотоснимка № 120С50С/0094698 на л. 9 от запис с дата 13.10.2023 г. в 16.45 часа се установява, че на ПП I-6 км. 311 и координати GPS: 42.608600, 25.399000 е била фиксирана скорост на МПС-во 78 км/ч при скоростен лимит 60 км/ч. Номерът на заснетото МПС-во е с рег. № ******.
Доколкото фотоснимката потвърждава дата и часа, посочени в ЕФ, съдът счита, че снимката се отнася към извършеното деяние. На тази фотоснимка е видно също, че в обсега на камерата на АТСС попадат и др. автомобили, но от приложението към удостоверението за одобрен тип (стр. 4 и 5 от приложението) е видно, че АТСС тип ARH CAM S1 има техническа възможност чрез лазерно измерване да установи скоростта на конкретен автомобил от група автомобили, като автомобилът с измерена скорост се установява по линията на маркерите от горна и долна страна на снимката по нейната периферия вертикално. От фотоснимка е видно, че линията на маркерите, на която се намира и лазерната измервателна зона попада върху МПС-во с рег. № ******.
Следователно съдът приема, че установената скорост на МПС-во с рег. № ****** е управлявано от жалбоподателя и той е автор на деянието като собственик на МПС-во по презумпцията, въведена с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
От Протокол за използване на техническо средство – АТСС тип ARH CAM S1 се установява, че то е било използвано на 13.10.2023 г. за времето от 15-17 часа и е установило 35 нарушения. Протоколът установява, че АТСС е с № 120с50с и е идентичен с този в ЕФ и, че е било използвано на ПП I-6 км. 311 в стационарен режим спрямо приближаващи МПС-ва при ограничение на скоростта 60 км/ч.
От снимката за разположението на АТСС на л. 27 изготвена на осн. чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) е видно, че АТСС е разположена да заснема приближаващите МПС-ва. От разположението на АТСС не се установяват кръстовища, които да отменят ограничението по силата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП до законоустановената скорост по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 90 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип и лабораторна справка (Протокол за проверка) се установява, че използваното АТСС с № 120с50с е било проверено от БИМ в периода 7-9.03.2023 г. и съответства на одобрения тип с давност една година от проверката.
Следователно съдът приема, че скоростта от 78 км/ч без толеранса от -3 км/ч е била установена по отношение на МПС-во с рег. № ****** от технически изправна АТСС, разположена на ПП I-6 км. 311.
2
От удостоверението на л. 30 е видно, че операторът е минал специално обучение за работа с АТСС, от което следва, че скоростта е била измерена чрез АТСС от професионално компетентно лице.
Следователно скоростта е установена при спазване на всички правила на Наредбата.
При правилно установената фактическа обстановка от АИС изводът, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП е правилен.
Разпоредбата изисква от водачите да се съобразяват с ограничението на скоростта, въведено с пътен знак.
Правилно АИС е наложила наказание глоба в размер на 50 лв. по съответната санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която предвижда абсолютно по размер определено наказание за превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч извън населено място, каквито са обстоятелствата, посочени от АИС в ЕФ – превишение с 15 км/ч.
Съдът не приема възраженията на жалбоподателя за един вид изтекла давност при направената в жалбата съпоставка на нормите на чл. 34, чл. 40; чл. 165, ал. 2, т. 6 и чл. 189, ал. 5 и ал. 11 от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП ЕФ е електронно волеизявление на административно-информационна система (АИС), от което следва, че при издаване на ЕФ няма класически административнонаказващ орган (АНО) – физическо лице или колективен орган от физически лица, натоварени с властнически правомощия да наказват.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), от което следва, че същият представлява правораздавателен акт, а една наказателна процедура реализира наказателна отговорност с издаване на акта по същество, както в случая с ЕФ.
Предварителните процесуални действия само част от процедурата, която цели издаване на акт по същество за реализиране на отговорността.
Особеното при издаване на ЕФ за разлика от издаването на НП и др. правораздавателни актове, че процедурата е опростена – липсват предхождащи процесуални действия – издаване на специален акт като АУАН, извършване на процесуални действия, с които започва производство или постановление на прокурор (вж. чл. 207 и чл. 212 от НПК). От тази гл. точка липсва позитивно правна уредба, от която да следва, че предварително настоящото производство е било опорочено с изтичане на преклузивни или давностни срокове, предхождащи акта по същество. Ето защо от значение за погасяване правото на държавата да накаже нарушението е само общата давност от четири години и шест месеца съгласно чл. 11 от ЗАНН във вр. чл.
81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и ТП 1-15 ВКС и ВАС. Съдът отбелязва също, че 3 по смисъла на съдържанието и реквизитите на ЕФ, същият е електронно генериран като електронно волеизявление на АИС на датата на извършване на нарушението и такава е логиката на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която не изисква в ЕФ да се посочва дата на издаване. Реквизитите на ЕФ, посочени в разпоредбата са изчерпателно изборени (numerus clausus), а кога ЕФ е бил технически издаден на хартиен носител и въобще визиализиран е без правно значение. Дори и да не се приеме този аргумент според данните за дата на издаване на ЕФ на 10.05.2024 г. и датата на нарушението - 13.10.2023 г., това е без правно значение по доводите, изложени погоре, тъй като давността следва да изтече на 13.04.2028 г.
Следователно ЕФ следва да се потвърди като законосъобразен и обоснован.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К № ****** на ОДМВР - С.З., с което на Т. И. П. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4