Решение № 116 от 04.07.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от И. Н. Кожухарова Гражданско дело № 20231450100028 по описа за 2023 година

Ц. Д. Ц. от с.Б., общ.Мездра чрез адв.П. П. ВрАК е предявил иск против „КИИ“ ЕАД ЕИК ........................ със седалище и адрес на управление гр.София,представлявано от ------------------------------------- за признаване за установено,че ищеца не дължи на ответника отразените в изп.лист от 18.056.2010 г. по ч.гр.д.№ 404/2010 год.по описа на МзРС суми: 772.81 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 10.05.2010 год. до окончателното изплащане, сумата 101.91 лв. лихва за забава за периода 20.01.2009 г.- 10.05.2010 г. ,както и направените разноски- 25.00 лв.д.т. и 100 лв.- адв.възнаграждение.Претендират се и разноски. В исковата молба се твърди,че същите са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника,чрез пълномощника юрисконсулт Натали Вукадинова е постъпил отговор с който оспорва предявеният иск.Твърди се,че не е изтекъл давностния срок.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Приложени са копие от изп.д.№ 743/2011 год. на ЧСИ В. Й. и изп.д.№ 2095/2022 год. на ЧСИ И. Ц..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за 1 остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Безспорно е,че на 18.06.2010 год. е издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение № 280/15.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 404/2010 год. по описа на МзРС срещу ищеца в полза на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумата 772.81 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 10.05.2010 год. до окончателното изплащане, сумата 101.91 лв. лихва за забава за периода 20.01.2009 г.- 10.05.2010 г. ,както и направените разноски- 25.00 лв.д.т. и 100 лв.- адв.възнаграждение.По молба от 25.07.2011 год. от „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изп.дело № 743/2011 год. на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721,район на действие ОС Враца.След извършване справка за регистрирани трудови договори на длъжника със запорно съобщение от 07.07.2013 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.На 04.02.2014 год. е изпратено запорно съобщение до новия работодател на ищеца- длъжник.На 08.08.2016 год. е постъпила молба от ответника по делото „ КИИ“ ЕАД за конституиране на мястото на „ БНП Париба Пъръсънл Файненс“ по силата на договор за прехвърляне на вземания / цесия/.Последното поискано и предприето от ЧСИ изпълнително действие по делото е на 09.05.2017 г..В законоустановеният двугодишен срок,считано от датата на последното изпълнително действие 09.05.2017 год. не са били предприети други изпълнителни действия и на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК след изтичане на този срок изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.От 09.05.2017 год. е започнала да тече давността,като тригодишната е изтекла на 09.05.202о г.,а петгодишната- 09.05.2022 г.

През м декември 2022 год.ищеца получил съобщение за образувано изпълнително дело,както и че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение от ЧСИ И. Ц. ,рег.№ 899,район на действие ОС гр.Враца по изп.д.№ 2095/2022 г.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва.

2

Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е подадената молба на 25.07.2011 г. от „“ БНП Париба Пърсънъл ФайненсЕАД за образуване на изп.д.№ 743/2011 г. срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни действия. Последното изпълнително действие е на 09.05.2017 г..

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция” , настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В настоящият случай, съдът намира, че считано от 09.05.2019г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага за висящите изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изп.производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.

С оглед изложеното съдът намира, че считано от 09.05.2017 год., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителните производства срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на 09.05.2022. за главницата и разноските по изпълнителния лист, а за лихвите и по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3 години без да е спирана и прекъсвана и вземанията по издадените изпълнителни листове са погасени по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист, са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

3

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа такива в размер на 590 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. Ц. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Мездра НЕ ДЪЛЖИ на „КИИ“ ЕАД ЕИК ........................ със седалище и адрес на управление гр.София,представлявано от ------------------------------------ отразените в изп.лист от 18.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 404/2010 год.по описа на МзРС суми: 772.81 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 10.05.2010 год. до окончателното изплащане, сумата 101.91 лв. лихва за забава за периода 20.01.2009 г.- 10.05.2010 г. ,както и направените разноски- 25.00 лв.д.т. и 100 лв.- адв.възнаграждение, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА АПС „КИИ“ ЕАД ЕИК ........................ със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Ц. Д. Ц. с ЕГН ********** от с.Б., общ.Мездра сумата 590 лева – разноски

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 4