Решение № 252 от 03.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пазарджик, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200673 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „A.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „***“ № 30, представлявано от изп. директор Н.

И. А. чрез юрк. З. Е. К., надлежно упълномощена, против Електронен фиш № 8504899329 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище, допълнено с аргументи в представени писмени бележки, в за уважаване на искането за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Направено е 1 и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от законовия или процесуален представител, но от последния по делото е представено писмено становище, с което се оспорва жалбата, ангажират доказателства и се излага обосновано становище за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 27.09.2021 г. в 17:02 часа, било установено нарушение № CDC75F56D05125B7E053041F160AF4E4, с ППС товарен автомобил „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 26 500, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Установено било, че собственик на ППС, на който е и регистрирано, е дружество „A.“ АД, чиито законен представител бил Н. И. А..

Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер 2 на 2 500 лева.

В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 82,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 450 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 07.04.2025 г. по пощата, видно от известие за доставяне (л.19), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от законния представител на наказаното дружество юрисконсулт, чрез АНО до съда по пощата на 16.04.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.13), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По отношение на направените в жалбата и писменото становището възражения за процесуална и материална неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:

Първото от направените в жалбата възражения за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване към момента на връчване на ЕФ, съдът намира за основателно.

ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.

При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат 3 разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.

В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 27.09.2021 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.

Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове.

Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по 4 издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението (27.09.2021 г.) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.

Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението, тъй като впоследствие се извършват действия с въвеждане на данни в съставяния документ- ЕФ. Така този документ е обновяван и процесът на съставянето му не е приключил към датата на самото нарушение.

Датата, обаче на която е приключил фактическият състав по съставянето на ЕФ в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. До настъпването на тази дата дори да са извършвани действия по обработка на документа, то те не са такива по смисъла на чл.81 ал.3 НК, тоест не и прекъсващи давността, респективнодействия по административнонаказателно преследване, насочени срещу лицето, срещу което се води. Следователно от датата на нарушението и към момента не е изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по смисъла на чл.81 ал.3 от НК, но на 27.09.2024 г. е изтекла обикновената (тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното преследване, а ЕФ е връчен, както се посочи по-горе, на 07.04.2025 г.

Това прави основателен доводът на процесуалния представител на въззивника за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното бъдещо развитие на административнонаказателното производство.

Основателно е и второто възражение в жалбата за незаконосъобразност на издадения ЕФ, а именно че от страна на АПИ не били спазени разпоредбите на регламент на ЕС, уреждащ възможността при недекларирана 5 пътна такса да се предостави възможност за отстраняване на нередността и прилагане на принудителни мерки (Регламент за изпълнение (ЕС)2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.).

Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), доставчикът в случая „ДСИ“ е следвало да информира ползвателя на ел. услуга- дружеството-жалбоподател, за недекларирането на пътната такса.

За това и съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179 ал.3б във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДвП се намират в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и поконкретно с разпоредбите на цитирания Регламент, които е следвало да намерят пряко приложение.

Съгласно чл.2 §7 от Регламента: „Доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закон за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ДВ бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи, а именно ал.7, ал.8 и ал.9, които са в сила от 01.01.2024 г.