Решение № 380 от 29.09.2026, Районен съд - Червен бряг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Червен бряг, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря П.ка Н. П. като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440100317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 341–344 ГПК – първа фаза на съдебна делба, усложнена със спорове относно участниците, обектите и квотите в съсобствеността и с предявени от ответниците насрещни установителни претенции.

П. В. М., ЕГН **********, от гр. Червен бряг, чрез адв. Т. В.-Тодорова от АК – Плевен, е предявил срещу Н. М. П., ЕГН **********, иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Червен бряг, с площ 803 кв. м, адрес: гр. Ч***. Поддържа, че притежава 4/5 идеални части, а ответникът – 1/5 идеална част.

В хода на производството като ответница е конституирана Т. И. П., ЕГН **********, съпруга на Н. П., предвид придоб****ето на неговата идеална част по време на брака.

Община Червен бряг е конституирана като трето лице-помагач поради оспорването на съдържанието и правните последици на сключения от нея договор за продажба.

Ищецът извежда правата си от договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, рег. № 98-00-1272/30.12.2016 г. на Община Червен бряг, вписан с вх. рег. № 328/03.02.2017 г., акт № 58, том I, дело № 56/2017 г., по силата на който имотът е продаден на петима купувачи, и от нотариален акт за дарение № 116, том 1, рег. № 547, дело № 77/01.03.2024 г., по силата на който е придобил още общо 3/5 идеални части от трима от купувачите.

Ответниците не оспорват необходимостта от прекратяване на съсобствеността, но оспорват квотите. Поддържат, че действителното намерение и икономическо участие били Н. П. и С*** П. да придобият по 1/2 идеална част, тъй като само те подали заявлението за 1 закупуване и заплатили цената и разноските. Твърдят грешка при посочването на останалите трима купувачи в договора, позовават се на договор от 21.07.2017 г. за разпределение на ползването и, евентуално, на придобивна давност.

С насрещната искова молба, подадена от Т. П. и поддържана в хода на делото от двамата ответници, се иска да бъде признато, че Н. П. притежава 1/2 идеална част от поземления имот, и да бъде „изменен“ нотариалният акт за дарение от 01.03.2024 г. Направено е и искане в делбеното производство да бъдат включени сгради с идентификатори ***, *** и ***, свързвани с нотариален акт № 94, том I, дело № 243/21.11.1979 г. и с учредено право на строеж.

Ищецът оспорва насрещните претенции. Счита договора от 2016 г. за ясен и валиден вещнопрехвърлителен титул; поддържа равни дялове на петимата купувачи по чл. 30, ал. 2 ЗС; оспорва допустимостта договорът да бъде пренаписан чрез свидетелски показания, както и доказването на придобивна давност и на правата на Т. П. върху сградите.

От фактическа страна.

От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства съдът приема за установено следното:

С нотариален акт № 94, том I, дело № 243/21.11.1979 г. Мино П. М. е дарил на синовете си В*** М. П. и Н. М. П. едноетажна жилищна сграда, построена върху държавно дворно място от 434 кв. м, представляващо парцел XI-655 в кв. 53 по тогавашния план на гр. Червен бряг, и им е отстъпил право на строеж за двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. Правата са придобити от двамата на лично основание – дарение.

През 2016 г. Н. П. и С*** П. са подали заявление № 44-Н-296/19.08.2016 г. за закупуване на общинската земя. С Решение № 360 по протокол № 16/28.09.2016 г. на Общински съвет – Червен бряг и Заповед № РД-10-468/12.10.2016 г. е разпоредено сключването на договор за продажба на процесния поземлен имот. В самата заповед и в последвалия договор като купувачи са индивидуализирани Н. М. П., С*** П., **** В. М., П. В. М. и М*** В. М..

На 30.12.2016 г. Община Червен бряг, представлявана от кмета Д. В., е сключила с петимата посочени лица договор рег. № 98-00-1272/30.12.2016 г., вписан на 03.02.2017 г. Договорът има за предмет целия поземлен имот с идентификатор ***, площ 803 кв. м.

Купувачите са изписани поименно и всеки е положил подпис. Не е уговорено някой да придобива по-голяма или по-малка идеална част; не е посочено и някой от тях да действа като представител на друг.

Платежните документи сочат, че продажната цена и част от разноските са внесени от Н. П. и С*** П.. Този факт установява изпълнението на паричното задължение към продавача и евентуални вътрешни разчети между купувачите, но сам по себе си не доказва уговорка за различен вещен резултат от отразения в договора.

С нотариален акт № 116, том 1, рег. № 547, дело № 77/01.03.2024 г. С*** П., **** В. М. и 2

М*** В. М. са дарили на П. В. М. своите общо 3/5 идеални части от поземления имот. В акта е отразено и собственото право на приобретателя върху 1/5 идеална част, придобита с договора от 2016 г., поради което след дарението той се легитимира за общо 4/5 идеални части.

Скицата № 15-236713/10.03.2024 г. на СГКК – Плевен индивидуализира процесния имот и отразява по данни от КРНИ Н. П. с 1/5 и П. М. с 4/5 идеални части. В имота са нанесени пет сгради: *** – 125 кв. м, три етажа; *** – 82 кв. м, селскостопанска;

*** – 22 кв. м; *** – 23 кв. м; и *** – 27 кв. м.

Договорът от 21.07.2017 г. урежда фактическото разпределение на ползването на дворното място между Н. П. и наследниците на В*** П.. Той не съдържа прехвърлително волеизявление, не е сключен в нотариална форма и не изменя квотите по договора за продажба.

Свидетелката П. Б. не установява конкретни факти по сделката и заявява, че не й е известен случай заявителят да бъде различен от купувача. Свидетелката С. Д*** не помни конкретната сделка и пояснява, че участието й е било само във финансовата част.

Свидетелят Д. В. /Кмет на Община Червен бряг в този период от време/ потвърждава подписа си и посочва, че договорът следва да възпроизведе заповедта; няма конкретен спомен за грешка. Свидетелите Т*** и Г*** дават сведения за фактическото ползване, строителството и житейските си впечатления, но не са присъствали при формирането и изявяването на договорната воля. От разпита на допуснатияя свидетел, С. Б. ответниците се отказват в съдебно заседание.

От правна страна.

Относно допустимостта на първоначалния иск и предмет на първата фаза от делбата.

Искът е допустим. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен в изрично предвидените от закона случаи. В първата фаза съдът разрешава със сила на пресъдено нещо въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата – чл. 344, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 343 ГПК в това производство могат да бъдат разгледани и възраженията и исковете относно произхода на съсобствеността, правата на съделителите и включването на имоти.

Поземленият имот, предмет на настоящето производство, е достатъчно индивидуализиран, съсобствеността не е прекратена, а всички носители на права върху него към момента на решението са страни: П. М. и съпрузите Н. и Т. П.и. Следователно са налице предпоставките за допускане на делбата на земята.

Относно договора от 30.12.2016 г. и квотите на купувачите.

3

Договорът е формален вещнопрехвърлителен акт по чл. 35, ал. 3 ЗОС и е вписан. Той изрично назовава петима купувачи. При липса на уговорени различни дялове се прилага презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС – частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Следователно всеки купувач е придобил по 1/5 идеална част.

Изводът следва пряко от чл. 30, ал. 2 ЗС: когато придобивният акт не установява различни части, правата на купувачите са равни. Различният принос в плащането може да има облигационни последици във вътрешните отношения между тях, но не изменя сам по себе си придобитите вещни квоти.

Неоснователно е искането договорът да бъде тълкуван така, че трима от изрично посочените купувачи да бъдат заличени като приобретатели. По чл. 20 ЗЗД тълкуването установява действителната обща воля, обективирана в договора; то не може да бъде разширително или стеснително до степен да създаде непредвиден от писмения акт вещен резултат. В същия смисъл са Решение № 50116/18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г., I т. о., и Решение № 734/12.12.2024 г. по гр. д. № 381/2024 г., IV г. о. на ВКС.

Още по-малко такъв резултат може да се изведе чрез производство по чл. 193 ГПК.

Оспорването по тази разпоредба е насочено към истинността на документа – неговото авторство и материална автентичност. Н. П. не отрича подписа си, подписите на останалите купувачи или произхода на договора от Община Червен бряг; той оспорва правната му вярност и твърди порок на волята. Това не е спор за неистинност по чл. 193 ГПК.

Ако страната твърди съществена грешка при сключването, законът предвижда иск за унищожаване по чл. 28 във връзка с чл. 32 ЗЗД, предявен срещу всички страни по договора и в преклузивния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Такъв иск не е надлежно предявен. При това Н. П. е подписал договора като купувач и в продължение на години е черпил права от него, което е несъвместимо с тезата, че едва впоследствие е узнал кои лица са придобили собственост.

Заповед № РД-10-468/12.10.2016 г. също сочи същите петима приобретатели. Поради това дори да се приеме, че предварителното заявление е подадено от две лица, последващите административен и договорен актове съдържат ясна, съвпадаща индивидуализация на купувачите. Свидетелските показания не доказват конкретна техническа грешка и не могат да заместят изискваната от закона писмена форма за прехвърляне на общински недвижим имот.

Относно позоваването за изтекла придобивна давност и договорът за разпределение на ползването.

Възражението за придобивна давност е неоснователно. Между страните е установено съвладение, основано на договора от 2016 г. Когато съсобственик упражнява фактическа власт и върху чуждите идеални части, той по начало ги държи за останалите съсобственици и следва с явни и недвусмислени действия да обективира спрямо тях промяна в намерението и отричане на правата им. Това следва от Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.

4 д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС.

Доказателства за такова противопоставяне, доведено до знанието на П. М. и праводателите му, не се събраха. Напротив, договорът от 21.07.2017 г. за разпределение на ползването, признава съсобствеността и урежда единствено кой коя реална част ще използва. Плащането на данъци, поддържането на имота и самостоятелното ползване на определена част са действия по управление и ползване, които сами по себе си не отричат чуждите идеални части. Освен това от вписването през 2017 г. до предявяването на иска през 2024 г. не е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Относно дарението от 01.03.2024 г. и правата на страните върху поземления имот.

С*** П., **** М. и М*** М. са били собственици на по 1/5 идеална част и са могли валидно да се разпоредят с нея. Дарението е извършено с нотариален акт и не е отменено, унищожено или признато за недействително. То е произвело вещнопрехвърлителния си ефект. П. М. е придобил общо 3/5 идеални части по дарение, които, прибавени към неговата 1/5 идеална част от 2016 г., формират квота 4/5.

Н. П. е придобил 1/5 идеална част през време на брака си с Т. П.. Не е доказано тази придобивка да попада в изключение от съпружеската имуществена общност; съвместният принос се предполага съгласно чл. 21, ал. 3 СК. Поради това делбата следва да бъде допусната между П. М., от една страна, и Н. и Т. П.и – в общ дял като съпрузи, от друга страна, при квоти 4/5 и 1/5. СИО е бездялова общност и вътрешни квоти между съпрузите не се определят, докато бракът и общността не са прекратени.

Относно насрещната претенция на ответника за претендирана квота от 1/2 и на искането за изменение на нотариалния акт в частта на квотите в съсобствеността.

В производството по съдебна делба спорът за правата на съделителите и размера на дяловете им е включен по силата на закона в предмета на първата фаза.